Сънят на сукубата

Както обикновено те се настаниха в дневната, без да ги каня. Коди ми подаде листче, залепено на външната ми врата от домоуправителя на сградата. На листчето пишеше, че имам колет. Отбелязах си наум да го взема следващия път, когато офисът на домоуправителя е отворен.

— Отиваме на място, където правят безбожни маргарити — каза той. — Решихме да те попитаме дали не искаш да дойдеш.

— А ти се държиш неблагодарно и злобно — каза Питър и огледа дневната. — Не виждам коледно дърво.

Хю оглеждаше червения ми халат.

— Така ли ще излизаш?

— Не, разбира се. Просто се приготвям, това е.

Тримата се спогледаха.

— По работа или със Сет? — попита Хю.

— Със Сет.

— По дяволите! — изруга Питър, извади намачкана банкнота от джоба си и я подаде на Хю.

— Залагате за любовния ми живот?

— Да — каза Хю. — Постоянно. Само да знаеш какви залози има кога най-накрая със Сет ще спите заедно.

— Продължавайте все така, каубои. Това никога няма да се случи — кръстосах ръце и се облегнах на стената до телевизора. — Разбира се, Нифон много иска това да стане. Той участва ли в залозите?

— Още не. Какво е направил? — попита Коди.

Казах им за предложението, което Нифон ми беше отправил за душата на Сет. За моя изненада, те не бяха нито шокирани, нито ядосани.

— Не знам — каза бавно Хю. — И преди съм мислил за това.

Зяпнах.

— Мислил си за това? Да купиш душата на Сет?

— Разбира се. Аз това правя, а и ако ще ти помогне…

— Мили боже!

— Но ако решиш да го направите — предложи ми Хю, — първо ела при мен. Ще ти дам по-добра оферта от Нифон.

— Ако ти изповядаш сделката, отпадаш от залозите — каза Питър.

— Хей! — извика Хю. — Не е честно!

— Честно е. Иначе ще имаш предимство…

— Исусе! Млъкнете, всички. Не мога да повярвам, че обсъждате продажбата на душата на приятеля ми…

Заля ни нова аура. Аромат на карамелизирани ябълки. Топъл мед по кожата.

— Тоуни — казахме всички в един глас.

Отворих вратата и Тоуни се хвърли на врата ми, ридаейки. Аз възкликнах стреснато и се опитах да запазя равновесие.

— О, Джорджина! — плачеше тя, а спиралата й се стичаше на черни вади по бузите й. — Никога няма да успея. Никога, никога, никога.

Опитах се да се измъкна от амазонската й прегръдка.

— Спокойно — казах тихо. — Сигурна съм, че ще се справиш.

Подсмърчайки, тя влезе вътре и прокара ръка по очите си и още повече влоши положението със спиралата.

— Не, не мога. Опитвах и опитвах… Нищо не става.

Погледнах момчетата. Те всички ме зяпаха в очакване, сякаш трябваше да обясня как така една сукуба не може да си намери с кого да прави секс. Съмнявам се, че изобщо някой би могъл да обясни такова нещо.

— Добре — казах накрая. — Успокой се и ще разнищим проблема. Но първо се пооправи малко. На нищо не приличаш.

— Не мога — изстена тя.

— Мислиш като човек — смъмрих я. — Можеш да се преобразиш и да разкараш спиралата.

— Не — повтори твърдо тя. — Ти не разбираш. Не мога.

Втренчих се в нея объркано, после разбрах. Почти не се забелязваше, но бледа трептяща светлина се излъчваше около тялото й. Тя трудно задържаше дори тази си форма. Енергията й беше толкова малко, че беше загубила способността си да се трансформира.

— Боже! — Не бях виждала сукуба в толкова окаяно състояние. Веднъж ми се беше случвало, но тогава, трансформирайки се, бях водила епична битка.

Очите й отново се наляха със сълзи.

— Какво ще стане? Ако остана съвсем без енергия… — продължаваше тя.

Въздъхнах. В живота на всяко момиче идваше момент, когато трябваше да избере по-малката от двете злини. Ако си сукуба, тези моменти бяха чести. И точно сега трябваше да избера. Можех да рискувам и Нифон никога да не си тръгне от града или да целуна Тоуни.

По-малката от двете злини.

Изправих се на пръсти, притиснах устни към нейните и прекратих бръщолевенето й. Устните й имаха вкус на дъвка, вероятно заради гланца за устни. Целувката не беше страстна или нещо подобно (целунах я почти без език), но беше достатъчна. Вълна от енергия се откъсна от мен и се вля в нея. Прекратих целувката, отстъпих и я погледнах. Формата й се стабилизира. Междувременно моите енергийни запаси паднаха още повече, но бях далеч от нейното състояние.

Сините й очи се ококориха.

— Как… Какво беше това?

— Целувка — отвърнах сухо. — Очевидно още нещо, което трябва да усвоиш. — Тя все още гледаше изумено и аз поклатих глава. — Ние сме като съдове за сила и живот, Тоуни. Обикновено енергията се влиза в нас, но можем да я предаваме и на други същества. Сукубите и инкубите могат да черпят енергия един от друг. Това, което ти дадох, трябва да ти стигне за известно време.

— Не знам — отбеляза Коди. — Май трябва да й дадеш още малко, просто за всеки случай.

Тоуни докосна устните си, сякаш още чувстваше целувката ми.

— Леле.

Тя се трансформира и размазаната спирала изчезна. Обичайното й зловещо съвършено лице се появи отново.

Седнах на страничната облегалка на дивана до Питър.

— Добре. Хайде да помислим как изобщо се стигна дотук. — Какво стана с аукционера Ник? Изглеждахте много близки снощи.

— Ами — измънка тя и заби поглед в земята. — Работата се развали.

— Как така се развали? Той точеше лиги по теб!