Сънят на сукубата

— И двамата знаем, че има много свръхестествени същества на този свят. Някои живеят в света на сънищата и не са настроени доброжелателно към хората. Не че ти си. Честно казано, някои не са по-различни от теб. Те жадуват за човешки живот и енергия и могат да я изсмучат от сънищата ти.

— Но могат ли да го правят на мен?

— Ммм — той пусна ръката ми. — Не виждам как. Ти не произвеждаш своя, собствена енергия. И ти я крадеш. Но кой знае?

Потръпнах. От идеята, че някакво същество (някакъв паразит) се е лепнало за мен и изсмуква живота ми, ми стана лошо. Бях наясно, че проявявам двоен стандарт — аз правех абсолютно същото постоянно.

— И какво същество може да прави такива неща?

— Не знам. Това не е по моята специалност.

— Нали си експерт по сънищата! Не трябва ли да знаеш какви създания бродят из тях?

— Свръхестествените създания са в сферата на Ерик, не в моята. Питай него.

— Ти си най-лошият тълкувател на сънища на всички времена.

— Така казват — предишната му сериозност се изпари. — Та… сега ще правим ли секс?

Изправих се.

— Не! Не, разбира се.

Данте вдигна ръце.

— Какво повече искаш? Този път ти дадох полезна информация. А и на теб ти трябва енергия — независимо много или малко.

— Има и друг проблем — казах аз. Изведнъж се поколебах. — Аз… те познавам.

— Какво трябва да значи това?

— Ако си някой непознат, можеше да се случи. Сега ти обаче си ми… — „приятел“ не беше точно думата, която търсех — познат.

Този път той искрено се обърка. Беше почти комично.

— Нещо не те разбрах, сукубо.

— Имам приятел, забрави ли? Когато правя секс с непознати, случайно срещнати хора, не му изневерявам наистина. Но ако го направя с някого, когото…

— … харесваш? — Въобразявах ли си или видях надежда в очите му, когато зададе този въпрос?

— Не, не те харесвам. Но и не те ненавиждам. Въпросът е, че не си непознат. Ще бъде изневяра.

Той впери поглед в мен за няколко секунди и каквото и да бях видяла в очите му, то определено вече го нямаше.

— Нищо чудно, че сукубите често ги бъркат с човешки жени. Определено те бива да си играеш с главите на хората и ти липсва каквато и да е логика.

— Трябва да вървя.

— Винаги това казваш. И къде ще вървиш? Да търсиш някой непознат?

Изправих се.

— Не, отивам при Ерик да видя дали ще ми даде полезна информация.

— Аз ти дадох полезна информация.

— Това е спорен въпрос.

— Чакай да заключа и ще отидем да питаме Ланкастър.

Замръзнах.

— Как така? „Ние“?

Данте взе някакви ключове от под плота.

— Събуди любопитството ми. Искам да разбера истината. Освен това си ми длъжница за помощта и не искам да те изпускам.

— Страшна помощ — промърморих аз.

Той дойде до вратата с мен.

— Да ти е хрумвало, че макар и да ти се струвам безполезен, аз се притеснявам за теб?

— Не — отвърнах. — Не ми е хрумвало.

Но му позволих да дойде с мен до „Аркана“. Когато влязохме в магазина, Ерик разопаковаше една кутия с книги. Усмихна се, без да погледне към вратата — беше ме усетил.

— Госпожице Кинкейд, винаги е… — млъкна, когато забеляза Данте. За пръв път, откакто бяхме приятели, видях Ерик ядосан. Беше странно. Дори страховито. — Господин Мориарти.

Данте кимна вместо поздрав.

— Винаги се радвам да те видя.

Изражението на Ерик сочеше, че чувствата не са взаимни. Той вдигна глава от работата си и отиде до плота. Скръсти ръце на гърдите си и ни изгледа и двамата.

— Какво мога да направя за вас? — днес нямаше сърдечно посрещане и лек разговор на чаша чай. Въздухът между двамата мъже се нажежи и натежа.

Проговорих несигурно.

— Ние… тоест Данте мисли, че има отговор на проблема ми със сънищата.

Данте пусна типичната си самодоволна усмивка. Ако споделяше чувствата на Ерик, добре го криеше.

— Не бих казал, че е отговор, сукубо. По-скоро е теория.

— Пак сънувах същия сън — казах аз на Ерик. — Повече от два пъти. И все така губя енергия. Данте каза, че може би някакво… създание изпива енергията ми. — Задавих се с думите. Идеята все още ми се струваше прекалено нелепа. — Но няма представа какво е създанието. Каза, че може би ти ще знаеш.

Ерик местеше поглед от Данте към мен. Личеше си, че не му харесва да ни вижда заедно, но ме обичаше прекалено много и искаше да ми помогне. Зачудих се кога през годините бях заслужила това отношение. И как. Той въздъхна и ни покани с жест на масата. Седнахме и тримата, но не ни предложи чай.

— Трудно ми е да си представя, че някой би нападнал сукуба — каза Ерик най-накрая.

— Това си помислих и аз — каза Данте.

Безгрижната му маска се пропука малко. Изглеждаше също както в магазина — замислен и любопитен. Напомни ми на един машинен инженер, когото познавах някога. Той не можеше да намери покой, докато не оправи възникналия технически проблем. Дайте му нещо на части и той трябваше да анализира частите и да ги сглоби. Данте може и да ме дразнеше, но природата му (колкото и покварен да беше) не му позволяваше да стои настрана.

Ерик ме проучи с очи, внимателно и целенасочено. И за него бях интригуваща загадка.

— Ако трябва да посоча нещо… бих казал, че на описанието най-много отговаря онерой.

Бях чувала за тях. Имаше ги в гръцките митове, с които бях отраснала.