Сънят на сукубата

— Наистина ли мислиш, че е привлекателна?

— Да. Не красива колкото теб, разбира се — добави бързо той, разбирайки погрешно въпроса ми. — Но водещият явно не мислеше така. Не можеше да спре да я опипва.

— О, стига! Та той почти не я докосна!

— Не и по време на търга, разбира се. Говоря за след това.

— Какво?

Тогава сервитьорът дойде и ни прекъсна. Трябваше да изчакам Лиам да поръча, за да продължи да разказва.

— След търга останах да помогна при разчистването. Дийна е приятелка на бившата ми съпруга. Когато приключихме, Ник и блондинката се бяха награбили и си тръгнаха заедно.

— Това… това е невъзможно.

Тоуни каза, че са си тръгнали поотделно. Нямаше как с Ник да са имали страстна и тежка нощ веднага след търга. На следващата вечер тя дойде в апартамента ми и имахме урок по танци. Дори да ме беше излъгала за Ник (но пък защо да го прави), определено скоро не беше получавала енергия. Сериозно преобразяване в различни нечовешки форми можеше да изразходва енергията за това време, но една нова сукуба нямаше още такива умения. Не виждах никаква логика. Лиам очевидно се озадачи от объркването ми.

— Защо смяташ, че е невъзможно? — попита той.

Поклатих глава.

— Просто… няма значение. Дано са си прекарали добре. Така… какво вино поръча? Не чух.

Не исках да съсипвам вечерята и затова прибрах главоблъсканицата с Тоуни в чекмедже с надпис „По-късно“ и се постарах да заслужа хиляда и седемстотинте долара, които Лиам беше платил за мен. След вечеря повървяхме до колата, наслаждавайки се на разходката. Времето, макар и влажно, беше топло — към десетина градуса. Коварните зими на Сиатъл ни подвеждаха така понякога и само ден-два по-късно сковаваше адски студ. Лиам плъзна ръка в моята и аз не се дръпнах, но това ме постави пред дилема.

Не беше някой, с когото смятах да се видя отново. От учтивост към Сет и защото исках да водя нормален живот, избягвах случайни връзки с това тяло. Всичко това беше достатъчна причина да не позволя нощта да прерасне в нещо повече от приятелско ръкостискане за довиждане. Изведнъж обаче усетих липсата на енергия. Чувствах се добре с енергията на Саймън, но я бях изгубила още преди да успея да се възползвам от нея. Щеше да бъде приятно отново да изпитам онова чувство, да се прибера с Лиам и да получа това, от което имам нужда.

Когато стигнахме до колата му, още държеше ръката ми; после се обърна и се озовах с лице към него.

— Сега какво? — попита той.

— Не знам. — Все още не знаех какво да правя. — Чакам предложения.

Лиам се усмихна, сладка усмивка, която се отрази и в сините му очи.

— Какво ще кажеш за това? — той се наведе и ме целуна почти като Данте.

О, Лиам. Лиам беше добър човек. Добър, добър човек. От породата на Сет. Когато устните ни се докоснаха, усетих как сладостта на енергията му се изля у мен. Желанието ми се събуди и се притиснах о него. Не ми харесваше да използвам това тяло, но обстоятелствата бяха необичайни. Взех решение. Щях да спя с него и да го зарежа. Беше добър човек, не някой психар. Може би щеше да се разочарова и сутринта нямаше да ме тормози да си бъдем дружки.

Целуна ме по-силно, притискайки ме към колата. Колко много енергия само от една целувка. Сексът щеше да бъде страхотен.

„Да, да, още. Искам още. Нахрани ме.“

Дръпнах се от Лиам.

Той ме погледна, основателно притеснен.

— Какво има?

Бях чула някой да шепти в главата ми. Тихо, но шептеше. Усетих копнеж, дълбок копнеж по енергията на Лиам, който можеше да се сравни с моите нужди, само че не беше мой. Принадлежеше на някой друг (или на нещо друго). Изведнъж всичко ми се изясни. Разговорите с Данте и Ерик. Някакво създание, което дебне и краде енергията ми. Наистина аз правех същото с мъжете… но не можех да променя начина, по който се чувствах. И точно тогава ми прилоша от мисълта, че някакъв паразит щеше да дойде при мен тази вечер, защото щях да бъда пълна с енергия. От това кожата ми настръхна. Достатъчно лошо беше, че това нещо използваше мен. То щеше да ме накара да използвам и Лиам.

Погледнах го — беше толкова чаровен и приятен. Поклатих глава. Не можех да го направя. Имах нужда от енергията, но щях да отложа момента колкото мога по-дълго. Онова нещо нямаше да получи каквото искаше.

— Лиам… — казах бавно, — трябва да ти кажа нещо. Аз… хм, наскоро приключих една дълга връзка и участвах в търга, защото си мислех, че ще мога… Знаеш.

Той въздъхна; изглежда по-скоро съжаляваше, отколкото беше ядосан.

— Не си готова.

Поклатих глава.

— Наистина съжалявам. Исках да помогна на децата и мислех, че ще успея да продължа напред.

Той стисна ръката ми и после я пусна.

— Е… Съжалявам, но разбирам. И те харесвам. Може да се виждаме и да се получи нещо сериозно. Но не и докато не си готова. Не искам да те насилвам.

О, господи! Добър, добър човек.

— Много съжалявам — казах. Наистина го мислех. Ужасно много исках енергията му.

— Няма за какво — каза ми той, усмихвайки се. — Ела, ще те закарам вкъщи.

Той ме върна на „Куин Ан“ и аз го целунах по бузата, преди да изляза от колата. Каза ми да му се обадя, когато съм готова, и аз му обещах да го направя.