Съпруга на убиец

Когато най-после се изправи, осъзна, че е оставила телефона си на долния етаж и отиде да го вземе. Видя, че е получила съобщение — само адрес и едно изречение, което накара сърцето ѝ да пропусне един дълъг удар: Моля те помогни ми мамо.

* * *

Адресът заведе Ярдли в жилищен комплекс в центъра на Лас Вегас. Три сгради, изсъхнала трева между тях и плувен басейн, който, изглежда, беше отдавна изпразнен, на дъното имаше само купчини мръсотия и пласт пясък.

Апартаментът се намираше на втория етаж. Нашарените с графити коридори миришеха на урина и мухъл, много врати бяха счупени или разбити и прозорците от двете страни на коридора бяха изцапани с нещо, което Ярдли дори не искаше да си помисля какво е.

Апартамент номер шест. Тя изчака малко, приготви се да почука на вратата, но спря. Извади от чантата револвера 38-ми калибър, който пазеше в сейф в дрешника си. Не го беше изваждала освен веднъж — за да го почисти — преди няколко години.

Ярдли затвори очи и пак ги отвори, после превъртя валчестата дръжка и блъсна с рамо разнебитената врата. Дървото беше евтино, с течение на времето беше станало крехко, разби се близо до дръжката и вратата се отвори.

Видя купчина от тела, спални чували, опаковки от сандвичи и кутии от пица, в дневната имаше няколко изцапани дюшека. До стената седяха момче и момиче на не повече от седемнайсет години. Момчето беше опряло лула до устните си и Ярдли долови специфичния мирис на горящ метамфетамин — нещо средно между разтопена пластмаса и подпалена коса.

— Къде е Тара Ярдли?

— Коя си ти? Майка ѝ? — попита момичето.

Тя произнесе думата „майка“ така, сякаш е обида. Ярдли мина край тях и тръгна по коридора. Две стаи и баня. Отвори вратата на първата стая и дъхът ѝ секна.

Тара седеше на пода, а Кевин спеше до нея. На леглото спяха двама други младежи. Тара отвори широко очи, скочи, хукна към майка си и уви ръце около нея.

Едното момче се размърда и каза:

— Хей, какво…

Ярдли насочи револвера към него и той вдигна ръце.

— Еха, по-спокойно, госпожо…

Тя прегърна дъщеря си и излезе заднишком от стаята.

* * *

По пътя за дома остави дъщеря си да плаче. Мълчаха, докато следите от сълзите върху лицето ѝ взеха да избледняват.

— Щяхме да избягаме и да живеем при чичо му — промълви Тара, като гледаше през стъклото. — Кевин каза, че едни негови приятели имат апартамент, където може да останем засега. Отначало бяха мили, но после започнаха да говорят, че трябват пари и най-лесният начин да ги изкараме е… аз да правя секс с мъже срещу заплащане. Казаха, че имали други момичета, които го правят, и печелели по хиляда долара на седмица. Помислих, че Кевин ще им се разкрещи и ще ги удари. — Тара се разхлипа тихо. — Но той заяви, че трябва да го направя… Идеята била добра и само секс не означавал нищо. Отказах и той се вбеси, каза, че не мога да си тръгна. — Тара се разрида отново, а когато спря, погледна майка си и попита: — Не крещиш, не си ли ми ядосана?

Ярдли поклати глава и тихо отговори:

— Не.

— Защо?

— Защото осъзнах как бих се чувствала, ако те загубя. Сега изпитвам твърде голямо облекчение, за да се ядосвам.

Тара обърна глава към стъклото и се загледа в казината и магазините, край които минаваха.

— Много съм глупава… Мислех, че Кевин е влюбен в мен, но на него изобщо не му пука за мен.

— Не си глупава! Погледни ме… Не си глупава, Тара! Има определен тип хора, които търсят най-доброто в другите и го използват срещу тях. Състрадание, прошка, готовност да помогнат, да съчувстват, да обичат — това търсят у другия, и го използват срещу теб. Но тези качества не са слабост, те са сила и никога не позволявай някой да те убеди в обратното!

Тара поклати глава.

— Кевин е кретен, едва чете. С цялата ми интелигентност, човек като него ме направи на пълна глупачка.

— Ти виждаш най-доброто в хората, не можеш да се обвиняваш за това.

Тара избърса и последните си сълзи.

— Тогава и ти не можеш.

Ярдли погледна дъщеря си, хвана ръката ѝ и я задържа в своята.

38.

Ярдли се обади на Рой Лю в прокуратурата и му каза, че ще си вземе малко почивка, а после реши, че е твърде ядосана на Уесли, за да каже и на него. Тара закуси и после веднага си легна. Ярдли постоя малко с нея и след това се обади на един приятел от отдел „Изчезнали лица“ в полицията на Лас Вегас. Разказа му за апартамента и какво е направил Кевин и детективът обеща да отиде там още днес.

Ярдли си направи кафе, припомняше си отново и отново момента, в който отвори вратата и видя дъщеря си сред мръсотията и мизерията и тримата младежи, които не я пускаха да си тръгне. Шокът остави вкус на гнило в устата ѝ.

В съзнанието ѝ дори не се бяха оформили думи, когато я порази ужасът. Частицата от секундата, в която отвори вратата и видя сцената, беше достатъчна, за да я съсипе психически, ако го допуснеше. Понякога умът ѝ работеше толкова бързо, а друг път толкова бавно…

Вратата!