Съпруга на убиец

Дневната беше тиха. Намираше се достатъчно далеч от стаята на децата, за да не виждат, ако лампата светне. Джей щракна електрическия ключ на стената. Всичко си изглеждаше на мястото. Той обиколи дневната и видя няколко играчки до телевизора.

— По дяволите, Ейб — измърмори Джей, докато събираше играчките.

Кошът за играчки беше в стаята за игри в сутерена и той тръгна натам, запали и лампата. Хвърли играчките в коша и се обърна, за да се върне, когато видя, че вратата на банята е затворена. Две от петте му деца спяха тук, долу, и Розалин винаги оставяше вратата на банята отворена, а слабата нощна лампа запалена, за да е сигурна, че те няма да се спънат или да пишкат върху тоалетната чиния.

Джей си помисли, че някое от децата е в банята. Почука леко на вратата, но никой не отговори. В банята нямаше никой. На пода бяха разхвърляни още няколко играчки, той поклати глава и се наведе да ги вземе. Когато се изправи, разряза го огнена болка от рамото до лакътя.

Кръв изпръска стената и някой изскочи иззад завесата на душа. Черният чорап, нахлузен на главата, не позволяваше да се види лицето му, нападателят беше с черна риза и черен панталон. Джей изкрещя, когато ножът отново се насочи към него, и се препъна назад. Острието не улучи лицето му, а се заби в ключицата му.

Като мълния го поразиха ужас, мъчителна болка и прилив на адреналин, Джей Майлс се бореше!

Той се хвърли към нападателя и го улови през кръста, двамата се удариха силно във ваната. Гърбът на нападателя се опря в нея и Джей стовари цялата си тежест върху него. Джей беше по-едър, но другият беше по-силен. Той отблъсна Джей и двамата отново скочиха на крака. Нападателят замахна с ножа, описвайки широка дъга, и за малко не му преряза гърлото. Острието разряза гърдите на Джей и топла кръв потече по ризата му.

Джей знаеше, че ще умре, ако не вземе ножа. Той се помъчи да сграбчи дръжката, но ръцете му вече бяха хлъзгави от кръвта, непознатият обаче имаше латексови ръкавици и хващаше по-здраво. Джей плъзна ръце към острието, стоманата се вряза в плътта му и той изрева от болка, когато се опита да отмести ножа.

Розалин изтича надолу по стълбите и запищя.

— Включи алармата! — викна Джей, изпускайки ножа.

Тя хукна към прозореца и го отвори. Алармата започна да пиука — предупреждение, което даваше време да се въведе код. Момчетата изскочиха от стаите си, Розалин ги прегърна и побягнаха нагоре по стълбите.

Джей се отпусна с цялата си тежест върху ножа и го буташе към нападателя. Острието се заби толкова дълбоко, че Джей усети неописуема болка, сякаш се вряза в костите на ръцете му. Той изкрещя от болка, но продължи да натиска, а върхът на ножа се доближи до гърлото на нападателя…

След двайсетина секунди алармата се включи и в къщата се разнесе оглушителен звук. Беше толкова силен, че щеше да събуди съседите.

Нападателят пусна ножа и заби юмрук в лицето на Джей. Удари го три пъти, преди Джей да успее да се отмести. Зави му се свят, единият удар разби челюстта му.

Непознатият изтръгна ножа от ръката му, изскочи от банята и хукна нагоре по стълбите.

— Розалин, бягай! — извика Джей, после съзнанието му се замъгли и мрак захлупи очите му.

36.

Беше рано сутринта, когато Ярдли получи обаждане. Тя дори не се помъчи да заспи, седя на балкона, отпиваше вино на малки глътки и опитваше да се разсее с някакъв роман. По едно време установи, че е прочела един и същи абзац три пъти.

Уесли също не можа да заспи. Ходи да търси Тара из кварталите на приятелите ѝ. Ярдли настоя Уесли да остане вкъщи, защото сутринта имаше лекции, но той каза, че не може да седи със скръстени ръце, докато тя се измъчва от напрежение. Ярдли се тревожеше, че Уесли излезе, защото все още беше ядосан заради спречкването им по-рано, но той я целуна и ѝ каза, че я обича…

Обаждането беше от Болдуин.

— Да — отговори Ярдли, опитвайки се да потисне вълнението, което изпита, че Тара може би е намерена.

— Джес, извинявай, че те събуждам, но има нещо, което мисля, че ще искаш да знаеш веднага.

— Какво?

Вълнението ѝ се превърна във вледеняващ страх.

— Извършено е още едно нападение.

Ярдли почувства отвращение и започна да ѝ се повръща. Заля я непреодолима вълна на гадене, което усети дори по кожата. Представи си кръв, капеща от таван, студени като стъклени топчета очи и плътта на бледи, обезкървени тела, мирис на смърт, изпълващ стаите като отровен газ.

Помисли, че сега ще повърне.

— Джес, на телефона ли си?

— Да, кажи ми кои са жертвите.

— Джей и Розалин Майлс. С Оскар разговаряхме с тях преди няколко дни. Джей каза, че в дома му е идвал човек от фирмата за аларми, когато не е имало никой. Този път е различно, Джес, те са живи. Съпругата чула нещо в кухнята. Там явно били оставени играчки и убиецът сигурно се е спънал в тях и е разклатил тенджерите и тиганите, окачени над плота. Хукнал надолу по стълбите, за да скрие в банята, и там го намерил Джей. Сборичкали се, но убиецът избягал. Джей е в болница. Загубил е много кръв, но е жив.

— Идвам.