Съпруга на убиец

Ярдли спря да налива кафе и се втренчи в тъмната течност в чашата. Преживя шока, когато отвори вратата. Беше болезнено, защото се случи внезапно. Проблясък на ужас, възприет мигновено, който задейства първосигналното у човека, онази част, която казва бягай или се бий, или може да те вцепени от страх.

С разтуптяно сърце изпрати съобщение на Болдуин:

Искам да направиш нещо за мен. Веднага. Незабавно.

Казвай.

Отиди да говориш с Айзак Олсън. В училището му, ако се налага. Попитай го дали вратата на спалнята на родителите му е била счупена в деня преди убийството им. Дали се е затваряла плътно.

Заради снимките на счупената панта, които ми изпрати ли?

Да. Веднага. Моля те.

Добре. Дадено. Нещо друго?

Да, Тара е у дома.

Фантастично! Знаех си, че тя е добре. Къде е била?

После ще ти разкажа. Пиши ми незабавно за Айзак, Кейсън.

Добре.

През следващите два часа Ярдли крачеше неспокойно напред-назад. Тара спа през цялото време и тя си представи как е седяла облегната на мръсната стена в онзи апартамент цяла нощ, без да може да заспи, и очите ѝ са се стрелкали при всеки звук в мрака.

Съобщението пристигна към десет сутринта.

Айзак каза, че вратата е била счупена. Той се люлял на нея и я счупил и не искала да се затвори, затова татко му щял да я поправи през уикенда.

Ярдли едва си поемаше дъх. Тя се обади на една съседка, приятна пенсионерка на име Марта, и я помоли да дойде да стои при Тара, докато се върне Уесли.

Ярдли нахлузи джинси и блуза и изскочи от къщата, докато Марта се качваше по стъпалата към верандата.

* * *

Болдуин седеше на стол срещу нея, а Ортис бъбреше с една секретарка пред кабинета на Ярдли. Болдуин стискаше гумена топка, с каквато хората, които работят на бюро, укрепват мускулите на ръцете си и се опитват да предотвратят синдрома на карпалния тунел на китката.

Ярдли търсеше нещо съсредоточено и в няколко бази данни едновременно.

— Малко вероятно е — каза Болдуин. — Почти винаги жената е мишената на такъв вид нападение.

Ярдли поклати глава.

— Не е имало сексуално нападение. Ние предположихме, че той убива първо мъжете, за да накара съпругите им да страдат, докато ги гледат как умират, но аз мисля, че в случая това е било практично решение. Мъжете са по-силни. Той е премахвал първо по-голямата заплаха и е запушвал устата на жените, за да не събудят децата. Мишените са децата. Яростта е насочена към тях и насилието преследва онзи момент, когато те отварят вратата и виждат родителите си. За убиеца е важно децата да отворят вратата и да видят кръвопролитието веднага. Това усилва болката. Няма да е същото, ако вървят по коридора и видят сцената отдалеч. Така ще имат време да я обработят и мозъкът им ще се дистанцира, за да се предпази, това не би нанесло максимална травма. Децата са връзката! Така избира жертвите си. Родителите са само инструмент, за да причини болка и страдания на децата.

Търсенето в базите данни разкри малко за децата на семейство Дийн, Олсън и Майлс и затова Ярдли влезе във федералната база данни с досиетата на непълнолетните. Това беше най-добре защитената база данни в цялата съдебна система и само няколко агенции имаха достъп.

Тя потърси първо Айзак Олсън, като въведе рождената му дата от материалите по разследването, и съдебната му история се появи на екрана след няколко секунди.

Ярдли изведнъж изпита чувството, че е погълнала разтопено желязо. Имаше медицински въглен в чекмеджето, но не можеше да откъсне очи от екрана, за да го извади.

— Осиновен е — прошепна тя. Не я свърташе на едно място и започна да крачи из кабинета и да гризе нокътя на палеца си.

— Какво?

— Айзак Олсън е осиновен.

— Щях да го забележа.

— Осиновяването е запечатано.

Запечатаните осиновявания се пазеха в строга тайна, защото в повечето случаи означаваха, че осиновителите не искат децата да знаят, че са осиновени, затова съдилищата затваряха досиетата и ги правеха недостъпни за широката общественост и дори за повечето правоприлагащи агенции. Преди масовата употреба на компютри те унищожаваха хартиените досиета, но сега файловете оставаха заровени в базите данни.

Ярдли седна отново и потърси Ема и Ерик Дийн. Ема беше биологичното дете на София Ейдриън Дийн, но Ерик беше осиновен. След това Ярдли потърси петте деца на семейство Майлс. Двете бяха осиновени, със запечатани досиета.

Тя се облегна на стола. Болдуин се приближи откъм гърба ѝ и прочете написаното на екрана на компютъра над рамото ѝ.