Съпруга на убиец

— Не, обаждам ти се само да ти кажа. Знам, че е ужасно да ти го съобщя, но си помислих, че ще искаш да те държа в течение. Повиках тук криминалистите и някои от най-добрите ми хора ще долетят от Куонтико днес. Единият е експерт по порезни рани от Медицинския факултет на Нюйоркския университет. Прибягвали сме до услугите му и преди. Убиецът не е имал време да промени раните, като ги разкъса, затова ще разберем какъв вид острие е използвал. Ако нашият специалист стесни кръга до определен вид нож, може да проследим такива ножове, които са купени напоследък. Шансът е малък, но все пак е нещо. Пък и кой знае какво още е оставил извършителят, щом не е имал време да почисти следите си… Обработваме местопрестъплението. Няма причина ти да си тук, стой там, в случай че Тара се върне у дома, а аз ще ти се обадя, ако има нещо ново. — Болдуин замълча за момент. — Изпратих човек да провери всичките приятели на Кевин Уотсън. Ако Тара е с него, те трябва да нощуват някъде, и тъй като нямат много пари, предполагам, че са при приятел. И агентите ми наблюдават дома на баща му. Бандата мотористи все още е там. Малко вероятно е той да направи нещо, докато са с него. Джес, няма да се откажа, докато тя не се върне у дома.

— Благодаря ти. И благодаря, че ми се обади.

— Опитай се да поспиш, ако можеш.

Ярдли затвори и се втренчи в телефона, а после го остави на стъкления плот на масата пред нея. Усети, че зад гърба ѝ има някой, обърна се и видя Уесли. Той поклати глава и каза:

— Не я намерих никъде, а при теб има ли нещо ново?

— Не.

Уесли въздъхна и се вгледа в пустинята.

— Още едно нападение?

— Така изглежда.

— И ти беше готова да хукнеш натам?

— Да.

Той застана пред нея и облегна гръб на перилата.

— Защо, по дяволите, реши, че това е добра идея?

— Аз съм наблюдаващ…

— Мислиш ли, че не знам с какво се занимава наблюдаващият прокурор, Джесика? Седи в кабинет и преглежда доклади. Понякога, само понякога излиза на терен и разпитва свидетели след полицията, за да зададе въпроси, които те са пропуснали, или може да посети някое местопрестъпление. Но да участва в разследване и да търчи на ново местопрестъпление… това не се случва.

— Преувеличаваш, правила съм го и в други случаи. Разследващите се нуждаят от съдебни заповеди, от съвети… Прокурорът се грижи всичко да бъде законно, според конституцията, за да не бъде оспорено по-късно в съда. Ченгетата стават немарливи, когато мислят само за арести, а не за съдебните процедури.

— Джесика, ти разпита за информация сериен убиец, осъден на смърт. Това не е разследване, а обсебеност. — Уесли приклекна пред нея и хвана ръцете ѝ. — Не мога да гледам това! Не искам… Имам чувството, че мнението ми не означава нищо за теб.

— Разбира се, че означава. Само…

— Не, не означава. Ти се излагаш на опасност, когато аз те моля да не го правиш. Не става така. Не и ако искаме връзката ни да е дълготрайна. — Той целуна ръцете ѝ и се изправи. — Не искам да работиш повече по случая. Моля те като твой партньор да го дадеш на някой друг. Ако не го направиш…

— Какво ще стане, Уесли? Няма да останеш с мен ли? Заплашваш ли ме?

— Не, никой не те заплашва. Искам само да знаеш, че това е сериозно. Ако ти поискаш от мен нещо сериозно, ще го направя веднага, и очаквам същото от теб. Ако не искаш, тогава може би ще трябва да обсъдим бъдещите си взаимоотношения.

Той влезе вътре. Ярдли реши, че довечера ще спи на дивана в домашния кабинет.

37.

Сутринта Ярдли се събуди в кабинета и се качи на горния етаж. Уесли обикновено ѝ оставяше бележка, че не иска да я буди и че я обича. Този път нямаше бележка.

Може би той е прав. Може би е време случаят да свърши за нея. Да го зарови, както трябваше да си остане преди всичко това да се случи.

Докато отиваше към хладилника, за да си вземе нещо за ядене, силите изведнъж я напуснаха. Ярдли се свлече на пода до хладилника и закри с ръце лицето си. Сълзите щяха да потекат, ако им позволи, но в главата ѝ се въртеше една мисъл: Проклета да бъда, ако се оставя да ме разплачат.

Вероятно беше време да се откаже от случая и от кариерата си на прокурор. Знаеше и че ако изостави случая, работата ще загуби смисъл за нея и ще се превърне в мъчение. По-добре да се оттегли, преди положението да е станало по-лошо, да се занимава с нещо друго, може би дори да се премести да живее другаде. Тук беше объркала всичко и може би се нуждае от ново начало. Сбърка, че остана в Невада, толкова близо до мястото, където с Еди Кал бяха споделяли един живот. Трябваше да замине за Европа или Австралия веднага щом разводът приключи.

Обзе я дълбока тъга. Животът ѝ можеше да е съвсем различен. И ако бе заминала, Тара нямаше да е в опасност, не оправда надеждите на дъщеря си. Болката от тази мисъл прониза сърцето ѝ като ледена стрела.