Съпруга на убиец

Разговаряха малко, докато пътуваха към дома ѝ, и избягваха темата за Уесли. Ярдли им разказа достатъчно по телефона и предполагаше, че са прочели във вестниците за случая. Съседката ѝ Марта ѝ каза, че е видяла статия в „Ню Йорк Таймс“ за Уесли.

Тара хукна към баба си и дядо си веднага щом влязоха. Тримата се прегърнаха и се разридаха.

След това започна весел разговор и споделяне на спомени. Тара им разказа за Университета на Невада в Лас Вегас и за програмата по математика, какво иска да учи и какви индустрии може да промени. Когато я видя, обградена от близки роднини, Ярдли осъзна колко изолирани са били двете и колко силно копнее Тара да не са сами.

— Хайде да отидем някъде на късен обяд — предложи Стивън.

— Вие отивайте — отвърна Ярдли, — аз имам малко работа.

— Трябва да си починеш, Джесика. Ние ще останем колкото е необходимо, но когато приключиш, ела в ранчото и постой при нас. Много ще се радваме, ако и двете останете при нас за по-дълго.

Ярдли положи усилия да се усмихне и кимна.

— Може би, ще се върна довечера и ще донеса вечеря.

Тя се изкъпа и си сложи син костюм и обувки с високи токчета. Изслушването на Уесли Пол за искането му съдът да отхвърли доказателствата беше в четири следобед.

50.

Коридорът на съдебната палата беше пълен с репортери и телевизионни екипи, които започнаха да задават въпроси на Ярдли веднага щом влезе. Един попита дали Ярдли все още е влюбена в Еди Кал, а друг — дали Тара наистина е негова биологична дъщеря.

Остин Кетнър беше оневинен за каквото и да е участие в убийствата и освободен снощи. Един репортер попита дали Ярдли смята да му се извини…

Слава богу, съдията затвори залата за представителите на медиите.

В съдебната зала миришеше на старо дърво и препарат за почистване на под с аромат на портокал. Ярдли седна на последния ред на местата за публиката. Единственото заседание в графика за този следобед беше на Уесли.

Ярдли подрани, в залата бяха само един федерален маршал и съдебният секретар. Кимнаха ѝ с тъжни усмивки, както направи Рой Лю. Болдуин и Ортис дойдоха минута по-късно, както и двама детективи с карти на полицията на Лас Вегас, окачени на вратовете, и пистолети в кобури под саката, същите, които бяха в апартамента на Уесли.

И след това влезе и Уесли Пол.

Доведоха го двама федерални маршали, единият отпред, другият зад него. Той беше с бял гащеризон и бели чехли и ръцете му бяха отпред, оковани с белезници. На врата си носеше плътно прилепнала за кожата му скоба. Около очите му все още бе синьо и носът му беше леко изкривен. Въпреки че мина доста време от побоя на Ортис, Уесли изглеждаше така, сякаш е претърпял автомобилна катастрофа тази сутрин.

На устните му бе залепнала леко подигравателна усмивка, сякаш мислеше, че цялата система е шега. Той се обърна само веднъж и намигна на Ярдли.

Съдията влезе и приставът изрева:

— Всички да станат. Заседава Федералният окръжен съд на Невада. Председател е почитаемата Медисън Агби.

Съдия Агби влезе. Очилата ѝ бяха смъкнати ниско на носа ѝ, преди да седне, тя огледа съдебната зала над рамките.

— Моля, седнете. — Съдия Агби натисна няколко клавиша на компютъра си и каза: — Днес сме се събрали по въпроса за Уесли Джон Пол срещу Съединените щати. Правителството се представлява от господин Тимоти Джефрис, от прокуратурата на Съединените щати. Господин Пол посочи, че ще се представлява сам. — Агби го погледна. — Господин Пол, вие сте получили право на адвокатска практика тук, в Невада, и сте били преподавател по право в различни университети повече от петнайсет години, затова определено не е необходимо да ви напомням, че да се представлявате сам по какъвто и да е въпрос, е лоша идея, още повече като се имат предвид обвиненията срещу вас. Разбирате ли, че ви съветвам да ви представлява адвокат и че ако не можете да си го позволите, съдът ще ви назначи служебен адвокат?

Уесли стана.

— Разбирам, почитаеми съдия. Благодаря. Признателен съм за загрижеността ви за мен. Но аз съм психически напълно нормален, не съм под въздействието на наркотици или алкохол, не взимам лекарства, предписани с рецепта, и напълно съзнавам правото си на адвокат и съзнателно се отказвам от него. Подписах и внесох документ за отказ от адвокат в затвора.

— Да, и аз получих вашия документ за отказ от адвокат и сега ще го подпиша и ще го приложа към протоколите за заседанието. Ако в някой момент в хода на делото промените решението си и бихте искали адвокат, моля, кажете ми веднага.

— Ще го направя. Благодаря.

Вратите на съдебната зала се отвориха и вътре влезе Тара, последвана от дядо си.

Ярдли стана и ги пресрещна на входа.

— Не може да идваш тук — прошепна тя.

— Той спеше на три метра от моята стая… Искам да видя това, моля те.

Ярдли погледна Стивън, който не каза нищо, и после се отмести от пътя им. Те седнаха сред публиката.