Съпруга на убиец

— Почитаеми съдия, съжалявам, но ако бях само обвиняем, нямаше да имам възражения срещу оковите. Но тъй като съм адвокат на себе си, ще трябва да преглеждам разни неща, да бъда на катедрата и вероятно дори да се приближа до свидетел. Сигурен съм, че господин Болдуин ще бъде първият, който ще ви каже, че се предадох мирно и без съпротива и нямам намерение да ходя никъде. Бих поискал да махнете оковите ми.

— Федерален маршал — каза съдия Агби, — моля, свалете оковите му, но стойте близо до него. Ако господин Пол се приближи без разрешение до свидетелската скамейка или се опита да тръгне към публиката, моля, оковете го до края на заседанието.

Федералният маршал отключи оковите, а Уесли седна и измъкна очила за четене от джоба си. Прегледа заповедта, която вероятно вече беше чел пет пъти, като леко движеше устни, сякаш наистина чете.

Заповедта съдържаше не повече от четиристотин думи, но Уесли я чете десетина минути. Ярдли не го гледаше, тя наблюдаваше Тим. Той се изнервяше все повече с всяка изминала секунда и по едно време попита:

— Приключихте ли?

— Още не, господин Джефрис. Съдебните процеси са маратони, не спринтове — ухили се самодоволно Уесли.

От началото на изслушването на исковата молба бяха изминали само трийсетина минути, а той вече беше извадил Тим от равновесие.

Уесли върна заповедта и рече:

— Нямам възражения към уводната част.

— Благодаря — нетърпеливо отговори Тим и даде заповедта на съдебния секретар. — А сега, агент Болдуин, моля, продължете от там, докъдето бяхте стигнали.

Болдуин погледна Ярдли и между тях премина разбирателство, толкова ясно и недвусмислено, сякаш го бяха изрекли — Тим ще загуби тази искова молба.

— Както казах, госпожа Ярдли взе заповедта, подписана от този съд, и влезе първа в жилището. Тя вече беше там и влезе със заповедта, тъй като имаше вероятност да бъдат унищожени доказателства, ако се изчака разрешение от господин Пол. Моят партньор Оскар Ортис и аз пристигнахме скоро след това и чухме гласове, които се разнасяха откъм банята.

— И какво направихте?

— Влязох вътре и видях, че госпожа Ярдли стои във ваната, а господин Пол е пред нея.

— Как изглеждаше госпожа Ярдли?

— Ужасена. Трепереше. Беше насочила към господин Пол револвера си, регистриран на нейното име, който по-късно ме информира, че е държала в чантата си и е извадила.

— Какво правеше господин Пол?

— Заплашваше я.

— Възражение — намеси се Уесли. — Почитаеми съдия, това са свидетелски показания, основани на нещо чуто от другиго. Господин Болдуин не чу заплахи и цитира госпожа Ярдли.

Агби погледна Тим, който попита:

— Чухте ли заплаха, господин Болдуин?

— Лично аз не чух, но съдейки по поведението на госпожа Ярдли, видях, че тя е ужасена.

— Какво се случи после? — попита Тим.

— Извадих пистолета си и казах на господин Пол да пусне револвера. Той беше хванал дулото на оръжието на госпожа Ярдли. Господин Пол пусна оръжието и вдигна ръце на тила си. И после агент Ортис извърши ареста.

— И след това?

— Господин Пол беше качен в патрулна кола и започна обиск на апартамента му. После го закараха за разпит в местния участък на полицията на Лас Вегас.

— Разкажете какво се случи след това.

Болдуин погледна Ортис, който беше навел глава.

— Седнахме в стаята за разпити с господин Пол. Той ме информира, че не ме харесва и иска да говори само с агент Ортис. Затова излязох от стаята. След това господин Пол поиска да изключим камерата и агент Ортис го направи. После агент Ортис излезе от стаята и взе диктофон от полицията на Лас Вегас и пак влезе в стаята за разпити.

— Виждахте ли какво става в стаята?

— Не, нямаше прозорци.

— Какво се случи след това?

— Чухме викове, силни викове, и после трясък на стола върху пода. Втурнах се вътре и видях… видях агент Ортис да стои над господин Пол. Господин Пол беше окован за масата и лежеше по гръб.

— Какво правеше агент Ортис?

— Удряше господин Пол и крещеше „Къде е тя?“. Господин Пол го беше уведомил, че…

— Възражение, почитаеми съдия. Цитиране. Свидетелски показания, основани на нещо чуто от другиго.

— Приема се.

Болдуин се прокашля и продължи:

— Господин Пол беше казал нещо, за да ядоса агент Ортис, и агент Ортис го нападна.

— Господин Пол каза ли нещо по време на нападението?

— Да, господин Пол заяви, че той е извършил убийствата и че има склад, който съдържа различни веществени доказателства за убийствата.

— Почитаеми съдия, бих искал да представя аудиозаписа на контакта между агент Ортис и господин Пол като веществено доказателство номер две на обвинението. — Тим се приготви да тръгне към съдебния секретар, но спря и погледна Уесли, който кимна веднъж и се ухили.

Секретарят пусна записа по високоговорителите в съдебната зала. Ударите звучаха ожесточено и злобно, все едно някой удря по дъното на тиган. Уесли умоляваше Ортис да спре с цялата страст на човек, който се държи за ръба на скала и моли да бъде спасен. Дори за Ярдли беше трудно да разбере дали се преструва.

Тя погледна към Тара. Дъщеря ѝ седеше абсолютно неподвижно, докато слушаше записа, и гневно гледаше гърба на Уесли.