Съпруга на убиец

Съдия Агби прочете обвиненията, които варираха от кражба, проникване с взлом, влизане в чужда собственост и отвличане до нападение с нанасяне на тежки телесни повреди и осакатяване, и накрая обяви най-сериозните — четири предумишлени убийства. Обвинения по общо шейсет и три точки — Лю беше включил всяко обвинение, за което се сети. Ярдли си представи Лю и Тим и още няколко души от прокуратурата, които седят в кабинета на Лю, прелистват Федералния наказателен кодекс и търсят всичко възможно, в което да обвинят Уесли, откакто медиите научиха за него. Бяха група от седем мъже, непрекъснато бяха заедно и ходеха на обяд и да пийнат по нещо. Няколко пъти в годината отиваха да карат джипове в пясъчните дюни или на екскурзия на остров Каталина. Никога не канеха жените прокурори.

С убийствата обикновено се занимаваха щатските съдилища, защото изискванията да ги поеме федералното правителство, бяха много строги, но тъй като Ейдриън Дийн беше работил в Агенцията за борба с наркотиците, съдията одобри случаят да бъде предаден на федералната система. Когато беше възможно, обвиняемите предпочитаха да бъдат в щатски съд, тъй като федералната система имаше много по-строги насоки за издаване на присъди.

— Добре, трябва да разгледаме две искания, внесени от обвиняемия. Първото е съдът да отхвърли самопризнанията му и да изключи всички доказателства както в делото „Съединените щати срещу Батане“. Второто искане е съдът да отхвърли всички доказателства и свидетелски показания, получени със заповед от този съд и почитаемия Джейкъб Стайн. Обвиняемият оспорва свидетелските показания, които установяват вероятна причина, довела до издаването на заповедта за обиск от съдия Стайн, като твърди, че показанията са необратимо опорочени и подвеждащи. — Агби погледна Тим. — Господин Джефрис.

— Благодаря, почитаеми съдия. Първо бих искал да разгледаме искането съдът да отхвърли самопризнанията и всички произтичащи от тях доказателства, придобити след това, и после да преминем към заповедта за обиск.

— Звучи добре.

— Обвинението призовава агент Кейсън Болдуин на свидетелската скамейка.

51.

Болдуин застана на свидетелското място. Съдебният пристав, който във федералните съдилища се изискваше да бъде федерален маршал, го закле, Болдуин седна и разкопча най-горното копче на сакото си. В съда той винаги носеше прозрачен ластик на косата си, приглаждайки я назад… Веднъж Ярдли му каза, че така прилича повече на срамежлив счетоводител и той се засмя.

Тим зададе предварителните въпроси. Изслушването на искова молба не беше съдебен процес и нямаше съдебни заседатели, с които той да установи връзка или да впечатли. Стандартната процедура беше само свидетелят да каже кой е и каква е връзката му с делото и после да се впусне във фактите. Тим започна, като попита Болдуин за професионалния му опит — излишно и огромно губене на време в изслушване на искане до съда — и след това каза:

— Каква е връзката ви в това дело, агент Болдуин?

— Аз съм главният разследващ по случая.

— Моля, разяснете по-подробно.

Болдуин обясни как ФБР се е включило в разследването на убийствата на съпрузите Дийн и Олсън и какви са основанията му случаят да стане федерален, вместо да бъде оставен на детективите от местната полиция. Той описа местопрестъпленията и разследването с кратки изречения, тъй като знаеше, че по-голямата част не е свързана с това изслушване, но Тим непрекъснато го подканваше да продължи. Накрая Уесли стана и се намеси:

— Почитаеми съдия, за да спестим време, защитата с удоволствие признава за вярно твърдението, че съпрузите Дийн и Олсън са намерени мъртви и че ФБР е извършило разследване, което доведе до обвиненията срещу мен. Може би трябва да преминем към същината на въпроса?

— Благодаря, господин Пол. Господин Джефрис, нека преминем към същинската част на показанията, моля.

Тим въздъхна шумно и прелисти няколко страници с въпроси, толкова силно и близо до микрофона, че съдия Агби го погледна укорително.

— Моля, опишете какво видяхте на въпросната дата, агент Болдуин — каза Тим.

— Разбира се. Госпожа Ярдли беше поискала съдебна заповед за обиск на дома на господин Пол и…

— Тази ли съдебна заповед? — прекъсна го Тим и вдигна автентичната заповед.

— Ако е тази, която донесох, да.

— Почитаеми съдия, обвинението ще представи веществено доказателство номер едно за протокола.

Уесли стана.

— Почитаеми съдия, мисля, че благоприличието и Правило двайсет и две изискват господин Джефрис да ми позволи да прегледам заповедта, преди да бъде вписана в протокола.

— Разбира се — отговори Агби.

Тим застана неподвижно за секунда и после показа заповедта на Уесли, който взе документа, погледна го и го остави на масата, а след това се опита да бръкне във вътрешния си джоб.