Сребърният каньон

— Мъртъв ли е?

— Доколкото знаем, не.

— А Милър?

— Даже и драскотина нямал.

Канавал… победен от Боди Милър.

Канавал беше човек, с когото винаги можех да се спогодя. Той умееше да преценява нещата хладно и безпристрастно, и беше опасен във всички видове схватки, без да прави грешки или да действа прибързано. А и освен това Канавал означаваше защита за Мойра. А сега вече ставаше ясно, че тя щеше да се нуждае особено от нея.

Джонатан продължи да обяснява. В града се надигало особено силно настроение срещу мен, което се усилило много след последното му посещение там. Явно някой мътеше водата. Бил пуснат слух, че ние двамата с Милър, въпреки известната на всички вражда, сме били работели заедно, и че аз съм бил насъскал Милър срещу Канавал.

Огънят хвърляше отблясъци по лицата ни… Джоли беше вън на пост, а нощта беше спокойна. Не е трудно да воюваш с отделен човек или дори двама-трима. Но не е лесно да се изправиш срещу настроението на цяла общност.

Боди Милър обаче нямаше да спре дотук. Канавал беше голямо име от света на стрелците, а сега лежеше прострелян и може би умираше. Ненавистта на Боди щеше да се подхранва от този му триумф и той щеше да е готов на всичко, само и само да простреля и мен.

Нямах много време. Трябваше на всяка цена да се видя с Канавал ако беше още жив. Непременно трябваше да разговарям с него. Бях длъжен да му разкажа за Слейд и бандата му, и какво означаваше тяхното присъствие в околността.

А Милър едва ли имаше търпение да изчаква до следващото си убийство. Можехме да се сблъскаме всеки момент, и без значение дали шансът щеше да е на моя страна или не, бях длъжен да бягам от престрелката като дявол от тамян.

Тази вечер поемах към Бокс М.

Глава осемнадесета

Кий Чейпин тъкмо слизаше от коня си до верандата на къщата когато влетях в двора на Бокс М. Той тръгна към мен, и спря. Фокс крачеше срещу мен през двора с уинчестър в ръце.

— Изчезвай оттук, Бренан!

— Дошъл съм по работа.

— По работа! В хамбара и бараката те държат под обстрел, така че не мисли изобщо за револвера си.

— Не ме предизвиквай, Фокс. Няма да се хвана.

Конят ми тръгна към къщата и Фокс отстъпи крачка назад, поколеба се, после отново вдигна пушката. Усетих го, че се прицелва в гърба ми, въпреки че не го виждах, и прецених шансовете си, като не забравях онези насочени към мен дула от хамбара и бараката.

— Фокс! — Това беше гласът на Мойра, студен и равен. — Пусни господина да влезе.

Той бавно отпусна пушката и аз за миг дръпнах юздите.

— Радвам се, че тя те спря, Фокс. Добър мъж като теб не заслужава да умре.

Гласът ми беше искрен и той го улови, но озадаченият му поглед не слизаше от лицето му; обърна се и тръгна към бараката.

В очите на Мойра не прочетох «Добре дошъл». Лицето й беше хладно и безстрастно.

— Нещо ти трябва ли?

— Това ли единственият ти поздрав?

Погледът й не отрази нито изненада, нито се промени.

— Имаш някаква причина да очакваш повече ли?

— Не, Мойра. Сигурно нямам.

Онези врязани около устата й черти леко се смекчиха, но тя просто остана в очакване без да сваля погледа си от мен.

— как е Канавал?

— Почива си.

— В съзнание ли е?

— Да… но не иска да вижда никого.

В този момент от прозореца на къщата се разнесе гласът му.

— Бренан, ти ли си? Влизай, човече!

Мойра се поколеба, и аз за миг си помислих, че тя ще откаже да ме приеме. И тогава тя отстъпи назад и аз влязох вътре. Тя ме последва, а после дойде и Чейпин.

Видът на Канавал направо ме разтърси. Беше изпит като мъртвец, с огромни очи хлътнали в бледото му лице. Ръката му трескаво разтърси моята.

— Внимавай с тоя малък дявол, Мат! Много е бърз! Прониза ме още преди да съм извадил револвера си. Като гърмяща змия е! Свива се на топка и след миг се е разгънал като пружина!

Улови ме за ръкава.

— Исках да ти кажа още нещо. Открих следи недалеч от къщата. На едър мъж който е носил тежък товар. Не са твои. Едър мъж… дребни стъпки.

В този момент всички си мислехме за едно и също нещо. Видях го в разтревожените очи на Мойра. Морган Парк имаше малко крака. Чейпин бавно изпусна въздуха от гърдите си.

— Бренан, тъкмо се канех да намина край теб когато си тръгна оттук. Имам съобщение за теб. Вчера пристигна в Силвър Рийф.

Съобщението представляваше телеграма, още неразпечатана. Скъсах плика и прочетох:

От няколко месеца нямам никакви вести от брат ми. Морган Парк отговаря на описанието на Парк Кантуел, търсен за убийство и присвояване на федерални фондове. Идвам при вас на запад.

Лио Д’АрсиПолковник от 12 кавалерийски полк

Подадох телеграмата на Чейпин без да произнеса и дума, който я прочете на глас. Лицето на Мойра съвсем побеля, но остана безмълвна.