Сребърният каньон

Сипах си още кафе и се облегнах на един дънер, като гледах да не съм много близо до огъня, за да не бъда осветен от пламъците му. Не се тревожех особено че някой може да ме види. Бях се отдалечил достатъчно от пътеката по платото, и ако Морган Парк решеше да се върне тази нощ, нямаше опасност да ме забележи.

Накрая угасих огъня, вмъкнах се под одеялата си и започнах да се унасям. Но в онези няколко минути преди сънят да ме сграбчи аз взех решение как да постъпя. До този момент ние само се бяхме защитавали; сега обаче щях да им покажа на какво е способен дори само един човек. Щях да нападна ранчото на Пайндър.

На разсъмване, когато дъната на каньоните още бяха забулени от дългите шлейфове на мъглите, аз вече бях на крак и си приготвях кафето. Закусих набързо и оседлах коня, след което препуснах бързо.

Ранчото на Пайндър лежеше сред ниски и нагънати хълмове обрасли с жилава трева и солтбеш. Тук-там се забелязваха отделни храсти сноубери. По склоновете бяха разпръснати пиньони и хвойни. Прибягвайки от ствол до ствол успях да се приближа близо до къщата.

Изглеждаше запустяла и безмълвна. Една вятърна мелница се въртеше лениво, а в корала кротко пасяха няколко коня. След малко видях един дебел и омазан готвач да излиза пред входната врата и да изхвърля тенджера с вода.

Той застана на стъпалата отпред, изтри лицето си с кърпа и после се прибра вътре. Изчаках го да затвори вратата, пак се метнах на коня и се приближих съвсем до къщата, после внезапно го пришпорих и влязох в двора в пълен галоп.

Както и бях очаквал, тропотът на препускащия коня накара готвача да затича до вратата. Той се втурна напред и аз мигновено дръпнах поводите с една ръка, а с другата насочих пушката към него.

Лицето му побеля, а след миг почервеня. Отвори уста да каже нещо, но аз скочих от коня, дръпнах го и го завързах. После го грабнах за яката, завлякох го вътре в къщата и го бутнах под кревата. След миг взе да реве с цяло гърло, така че се видях принуден да го измъкна и да му затъкна един парцал в гърлото.

После излязох навън и дръпнах вратата на корала, като подгоних всички нови коне и изтиках навън. Разрових се из помещението с инструментите и намерих една кутия с динамит който бяха използвали да взривяват скали. Върнах се в къщата и повдигнах един камък от задната стена на огнището, като пъхнах кутията с динамита на неговото място, после прокарах една тънка струйка от него в самото огнище.

Намерих няколко патрона от пушка и ги пръснах из огнището, като ги посипах с пепел. После внимателно положих няколко цепеници върху тях, след което напълних едно канче с вода за кафето и го поставих отгоре.

Върнах се обратно в храсталака и седнах на една тумбичка, откъдето се откриваше добър поглед към къщата, и се приготвих за дълго чакане.

Бавно мина един час. Хълмчето от листа, върху което бях седнал, беше меко и удобно. По едно време гърмяща змия пропълзя на няколко фута от главата ми. Един полски плъх подаде нос към мен иззад едно дърво. Приближи ме и ме огледа. В клоните на дърветата над мен свраки пищяха пронизително…

И в този момент съзрях конниците. Един поглед само ми беше достатъчен да разбера как се бяха развили събитията в мое отсъствие.

Каквото и да беше станало в Ту-Бар, тези мъже не се връщаха като победители. Бяха деветима, двама превързани, единият на лицето си, а другият носеше ръката си на превръзка. В седлото на един от конете беше проснат мъж, чиито крайници се поклащаха безсилно от двете страни на коня.

Вдигнах пушката и ги изчаках да се приближат до хълма и до къщата. После прикладих оръжието до рамото си и изстрелях три пъти едно след друго с възможно най-голямата бързина.

Кон изцвили рязко и подскочи във въздуха, като разпръсна групата. Един от ездачите сграбчи крака си, загуби равновесие и падна, като кракът му остана закачен за стремето. Конят му препуска петдесетина метра и чак тогава спря.

Всички се втурнаха да дирят прикритие, кой зад хамбара, друг зад къщата, а трети зад бараката, където спяха работниците.

Изпратих два куршума в стената на хамбара, после се извъртях и стрелях в пантите на кухненската врата. Два в долните, и два в горните панти. Спрях за малко и презаредих.

Вратата си остана мястото, но аз бях сигурен, че изстрелите ми бяха попаднали в целта си. Изместих малко прицела встрани и разбих едни прозорец, като се целех точно над ръба на перваза, където можеше всеки момент да се покаже нечия глава. После вдигнах пушката и разбих още един прозорец, като рязко извих дулото да посвия крилцата на един амбициозен кравар който се опитваше да ме простреля иззад вратата на хамбара.

Отново се прицелих над горната панта и полека обрах мекия спусък, като дръпнах накрая. Пушката изведнъж оживя в ръцете ми и вратата се люшна настрани. Бързо свалих прицела върху долната панта и я избих с още два изстрела.