Средиземноморският храст

— Извинявай, че избухнах, Дърк, но не помня някога да са ставали толкова много повреди една след друга. А планът на проекта бе разработен и изпипан до най-малката подробност. Затова съм тъй раздразнителен. Дори екипажът видимо ме избягва от два-три дни насам.

Пит сложи ръка върху рамото на приятеля си и се усмихна.

— Бъди сигурен, че и аз ще те избягвам, ако продължаваш да се държиш като проклет малък негодник.

Гън го изгледа за миг безизразно, после като че ли изведнъж се отпусна от облекчение и се разсмя, отмятайки глава назад.

— Слава богу, че дойде — рече той и стисна силно ръката на Пит. — Може и да не успееш да разрешиш нито една от загадките, но поне на мен ще ми е по-леко, като знам, че си тук. Хайде, ела — Гън се обърна и посочи към носовата част, — кабината ми е там.

Пит го последва по една стръмна стълба до следващата палуба и влезе след него в малко помещение, което вероятно е било направено от строител на килери. Единственото удобство, при това голямо удобство, беше вентилационният отвор на тавана, който пропускаше прохладен въздух.

Пит застана под отвора и се остави на въздушната струя да го облее. После яхна един стол, подпря ръце върху облегалката му и зачака Гън да му разкаже за проблемите си.

Гън затвори илюминатора и остана прав.

— Преди да започна, кажи ми какво знаеш за нашата егейска експедиция.

— Чух само, че „Първи опит“ проучва Средиземно море със зоологическа цел.

Гън зяпна от почуда.

— Нима адмиралът не ти е дал никакви подробности за проекта, преди да те изпрати от Вашингтон тук?

Пит си запали нова цигара.

— Защо мислиш, че идвам направо от столицата?

— Не мисля… просто предположих, че…

Пит го прекъсна с усмивка.

— От четири месеца не съм бил дори близо до Щатите. — Той изпусна кълбо дим към вентилационния отвор и проследи с поглед как синкавата мъгла бе бързо изсмукана навън. — В съобщението на Сандекър до теб се казва само, че той ме праща директно на Тасос. Вероятно е пропуснал да спомене откъде ще пристигна и кога. И затова си ме очаквал да падна от синьото небе преди четири дни.

— Още веднъж извинявай — сви рамене Гън. — Прав си, разбира се. Аз си мислех, че два дни ще са достатъчни за твоята алуминиева гъска да те докара от Вашингтон. Когато се забърка в оная каша в Брейди Фийлд вчера, по моите сметки ти вече беше закъснял с четири дни.

— Беше неизбежно. На мен и Джордино ни бе възложено да пренесем по въздуха продоволствия за една полярна изследователска станция, разположена на плаващ леден къс, на север от Шпицберген. Веднага след като кацнахме, се надигна виелица и ни закотви там за седемдесет и два часа.

Гън се разсмя.

— О, значи си летял от лют студ на силен пек, а?

Пит не каза нищо, само се усмихна.

Гън отвори горното чекмедже на малко компактно писалище и му подаде кафяв плик, който съдържаше няколко скици на странна на вид риба.

— Да си виждал такава риба някога?

Пит огледа рисунките. Повечето от тях изобразяваха една и съща риба, но с известни различия във външния й вид. Първата представляваше древна гръцка илюстрация върху ваза, другата — върху парче от римска фреска. Направи му също впечатление, че от всичките рисунки две изглеждаха по-съвременни и стилизирани и изобразяваха рибата в няколко последователни движения. Последната беше снимка на вкаменелост в пясъчник. Пит погледна питащо Гън.

Гън му подаде лупа.

— Ето, разгледай ги с това.

Пит се наведе над рисунките и започна внимателно да ги оглежда една по една през лупата. На пръв поглед рибата приличаше по размер и форма на едър тон. Но като се вгледа, видя, че долните тазови перки наподобяват съединени ципести крака. Други два подобни крайника бяха разположени точно пред тръбната перка.

Той подсвирна високо.

— Това е странен екземпляр, Руди. Как му е името?

— Не запомних латинското му наименование, но учените на борда на „Първи опит“ му дадоха гальовния прякор „Тийзър“

2

.

— Защо?

— Защото по всички закони на природата тази риба би трябвало да е изчезнала преди повече от двеста милиони години. Но както виждаш от рисунките, хората продължават да твърдят, че са я виждали. На всеки петдесет-шейсет години този вид се появява, но за жалост на учените, никой не е успявал да улови някой Тийзър. Ако съществува такава риба, то тя трябва да има невероятен късмет. Буквално стотици са рибарите и учените, които те гледат в очите и твърдят, че са улавяли на въдицата си или в мрежата си някой Тийзър, но преди да го метнели на борда, той им се изплъзвал. Всеки зоолог в света е готов да даде какво ли не, за да притежава жив или дори мъртъв Тийзър.

Пит загаси цигарата си в един пепелник.

— Какво й е толкова ценното на тази риба?

Гън вдигна скиците към него.

— Обърни внимание, че художниците нямат единодушно виждане за кожата й. Те я рисуват или с тънки люспи, или с гладка кожа, а един дори я е нарисувал с мъхеста кожа като на голям тюлен. Ако приемеш вероятността за окосмена кожа плюс удължените крайници, може да говорим за наченки на първото млекопитаещо.

— Да, но ако кожата е гладка, значи имаме просто ранно влечуго. Днес планетата е пълна с такива.