Средиземноморският храст

В очите на Гън се появи уверен израз.

— Другото, което трябва да се вземе предвид, е, че Тийзър живее в топли, плитки води и всяко регистрирано наблюдение е ставало на не повече от три мили от брега, като всички от тях са били точно тук, в източното Средиземно море, където средната температура на повърхността рядко спада под двайсет градуса.

— И какво доказва това?

— Нищо солидно, но тъй като примитивните млекопитаещи оцеляват по-добре в умерени климати, съществува макар и малка вероятност те да са оцелели и до днес.

Пит гледаше замислен Гън.

— Извинявай, Руди, но все още не си ме спечелил като поддръжник на това предположение.

— Знаех си, че ще се покажеш твърдоглав. Именно затова оставих най-интересното за най-накрая. — Гън замълча, свали очилата си и избърса стъклата им с хартиена кърпичка. После отново ги сложи върху орловия си нос и продължи да говори като унесен в мечти. — По време на триаския период и преди образуването на Хималаите и Алпите мястото, където сега се намират Тибет и Индия, е било залято от вода. Вода е заливала също и цяла Централна Европа чак до Северно море. Геолозите наричат тази някогашна огромна водна маса „море Тетида“. Онова, което е останало от нея днес, са моретата Черно, Каспийско и Средиземно.

— Извини невежеството ми по отношение на геологическата периодизация — прекъсна го Пит, — но кога е бил триаският период?

— От преди двеста и трийсет милиона до сто и осемдесет милиона години — отвърна Гън. — През това време станали важни еволюционни промени сред гръбначните животни. Някои от морските влечуги достигали дължина до седем метра. Най-забележителното събитие било първите истински динозаври, които дори се научили да ходят на задните си крака и да използват опашката си за бастун.

Пит изпружи крака.

— Мислех, че ерата на динозаврите е много по-късно.

Гън се разсмя.

— Гледал си прекалено много стари филми. Ти положително имаш предвид бегемотите, които винаги присъстват в първите научнофантастични филми като заплаха за някое племе от космати пещерни хора. Ония филми никога не са показвали четирийсеттонните бронтозаври или свирепите тиранозаври, нито пък някой летящ птеранодон, преследващ полугола едрогърдеста героиня в предисторическа джунгла. Всъщност тези по-познати динозаври са бродели по земята и са изчезнали шейсет милиона години преди появата на човека.

— Къде се вписва в картината твоята странна риба?

— Ами представи си един Тийзър, дълъг близо метър, който е живял, лудувал, любил и накрая е загинал някъде в море Тетида. Нищо и никой не е обърнал внимание, когато тялото на скромното и самотно създание бавно потънало на червеното кално морско дъно. Неизвестният му гроб бил покрит със седименти, които се втвърдили в пясъчник и оставили тънък слой карбон. Именно такава карбонова следа от очертанията на тъканната и костна структура на Тийзър е останала в заобикалящия го дънен пласт. Годините минавали и се превръщали в хилядолетия, хилядолетията — в еони, докато един топъл пролетен ден, двеста милиона години по-късно, един фермер от австрийското село Нойнкирхен ударил с ралото си на твърдо тяло. И изведнъж… фокус-бокус препаратус и нашият Тийзър, макар и вече превърнат в съвършена вкаменелост, още веднъж се появил на бял свят. — Гън замълча и прекара пръсти през рядката си коса; лицето му изглеждаше изпито и уморено, но очите му блестяха от вълнение, докато говореше за Тийзър. — Но запомни един важен момент: когато Тийзър е загинал, на земята все още не е имало нито птици и насекоми, нито млекопитаещи с козина, нито нежни пеперуди, дори цветя не са никнели.

Пит изучи още веднъж снимката с вкаменелостта.

— Не ми си струва възможно живо същество да оцелее толкова дълго, без да премине през дълбоки еволюционни промени.

— Невероятно? Да, но се е случвало. Акулата например, каквато я знаем днес, съществува от триста и петдесет милиона години. Морският рак — от над двеста милиони години, без да се е променял. И, разбира се, класическият пример: силакантът.

— Да, чувал съм за него — побърза да каже Пит. — Това е рибата, за която се предполагало, че е изчезнала преди седемдесет милиона години, докато не била открита отново край бреговете на Източна Африка.

— Да — кимна Гън, — силакантът наистина е била сензационна и значима находка навремето, но не може да се сравни с онова, което би спечелил научният свят, ако му пуснем в скута един Тийзър. — Гън си запали нова цигара, а блясъкът в очите му издаваше, че е напълно погълнат от темата. — Нещата се свеждат до следното: Тийзър може да бъде ранният мост в еволюцията на млекопитаещите, като това включва и човека. Онова, което не ти казах, е, че вкаменелостта, намерена в Австрия, показва ясни характеристики на анатомията на млекопитаещите. Издължените крайници и други особености на вътрешните органи говорят за начало на еволюцията в развитието на човека и животните.

Пит отново хвърли бегъл поглед към снимката.

— Ако тази така наречена „жива вкаменелост“ все още плува в първоначалната си форма, как тогава ще може да премине в по-напреднал стадий?