Средиземноморският храст

— Мина ми през ума подобно нещо, дори имах съновидения и затова прегледах личното досие на всекиго поне петдесет пъти. Не открих никакъв мотив, който би подтикнал някого от тях да възпрепятства изпълнението на проекта. — Гън отпи глътка и продължи: — Не, сигурен съм, че е работа на външен човек. Някой незнайно защо иска да ни попречи да уловим риба, която дори може и да не съществува.

Младежът скоро се върна с две дължини от скъсано въже. Подаде стоманените сплитки на Гън и напусна кабината, като внимателно затвори вратата след себе си.

Пит отпи нова глътка и стана от леглото. Остави чашата си върху писалището, взе едното парче въже и започна да го оглежда.

То приличаше на всяко друго стоманено въже. Всяко парче беше близо шейсет сантиметра и се състоеше от двеста и четирийсет нишки, сплетени в стандартния диаметър от 1,5 сантиметра. Въжето не беше скъсано равно, нишките бяха накъсани една по една по протежение на 38 сантиметра и краищата им приличаха на две неравни конски опашки.

Нещо привлече вниманието на Пит и той взе лупата. Очите му заблестяха, устните му бавно се разтегнаха в самодоволна усмивка. Старите чувства на възбуда и любопитство се надигнаха в него. Това може би ще се окаже интересна загадка за разплитане, в края на краищата, помисли си той.

— Откри ли нещо? — попита го Гън.

— Да, и то доста. Имаш враг, който не желае да ловиш риба в неговата територия.

Гън отвори широко очи.

— Какво откри?

— Въжето е било умишлено прерязано — отвърна Пит с леден глас.

— Как така „прерязано“? — извика Гън. — Къде виждаш намеса на човешка ръка?

Пит му подаде лупата.

— Виж как скъсаното върви спираловидно надолу и се извива навътре към сърцевината. Виж и как нишките изглеждат сплескани. Ако въже с този диаметър е дърпано от двете страни, докато се скъса, нишките се оголват и краищата им сочат навън от сърцевината. А такова нещо тук няма.

Гън продължи да се вглежда в скъсаното въже.

— Не разбирам. Как е могло да стане?

Пит се замисли за миг.

— Предполагам с примакорд.

Гън облещи очи зад очилата си.

— Шегуваш се, нали? Това не е ли експлозив?

— Да, експлозив е — отвърна спокойно Пит. — Примакордът прилича на канап или тънко въже и може да бъде усукано във всякаква дебелина. Използва се главно за рязане на дървета и за едновременно възпламеняване на отделни групи взривни вещества, разположени на разстояние. Действа като огнепроводен шнур, само че гори и избухва много по-бързо, почти със скоростта на светлината.

— Но как е могъл някой да постави експлозиви под кораба, без да бъде забелязан? Водата тук е кристалночиста, видимостта е над трийсет метра. Все някой на борда е щял да види нашественика или поне да чуе взрива.

— Преди да се опитам да ти дам отговор, искам да ти задам два въпроса: какво е било закачено за въжето и кога установи скъсването му?

— Въжето беше свързано с подводната декомпресионна камера, тъй като водолазите работеха продължително време на дълбочина петдесет и пет метра и се налагаше да им се извършва декомпресия, за да бъдат предпазени от кесонова болест. Установихме, че въжето е скъсано около седем часа сутринта, веднага след закуска.

— А оставили ли сте камерата във водата за през нощта?

— Не. Винаги я спускаме преди зори, за да е готова да посрещне водолазите, в случай че се наложи по-ранно аварийно спускане.

— Ами ето ти отговора! — възкликна Пит. — Някой е доплувал до камерата под прикритието на тъмнината преди разсъмване и е поставил примакорда. След изгрев-слънце видимостта може и да е трийсет метра, но по тъмно тя е дори под трийсет сантиметра.

— Ами екотът от взрива?

— Елементарно, мили ми Гън — усмихна се Пит. — Вероятно малко количество примакорд, детониран на дълбочина около двайсет и пет метра, би произвело звук, наподобяващ много на гърмежа, получен при летене на някой от старфайърите на Брейди Фийлд.

Гън го погледна с възхищение. В общи линии теорията на Пит беше напълно правдоподобна и той нямаше какво да оспори от нея. Челото му се набръчка.

— И какво да правим от тук нататък?

Пит допи уискито си и остави шумно чашата върху писалището.

— Ти оставаш в морето и продължаваш да хвърляш мрежата за твоя Тийзър. Аз се връщам на острова и започвам да душа наоколо. Трябва да има някаква връзка между срязаното ви въже и нападението над Брейди вчера. Затова следващата ми стъпка ще бъде да открия кой стои зад тази каша и какъв е мотивът му.

В този момент вратата се отвори рязко и в кабината нахлу един мъж. Носеше само силно изрязани плувки и широк колан, от който висяха нож и найлонова рибарска мрежа. Мократа му, изрусяла от слънцето коса беше на жълтеникави кичури, носът и гърдите му бяха изпъстрени с лунички. Както стоеше до вратата, от него капеше вода и образуваше влажни тъмни петна по килима около краката му.

— Командир Гън — извика високо той, — видях един! Видях един Тийзър, на не повече от три метра през маската ми за лице.

Гън скочи на крака.

— Сигурен ли сте? Видяхте ли го добре?

— Не само това, сър, дори го снимах.

Луничавият мъж стоеше и се хилеше, разкривайки всичките си зъби.