Средиземноморският храст

Изведнъж редица от прожектори освети пещерата от тавана до водата. Сега Пит видя, че подводницата е закотвена до плаващ док, който започваше от входа на тунела и беше издаден на шейсет метра навън над водата като изплезен огромен дървен език. В тази вътрешна кухина сводестият таван беше много по-нисък от този на външната, но хоризонталната му площ беше няколко пъти по-широка, в квадратни метри се доближаваше до размерите на футболно игрище. Покрай дясната стена, върху надвиснала скална тераса, стояха като замръзнали петима мъже, стиснали в ръце картечни пистолети. Пит забеляза, че всички носеха същите униформи, с каквато беше облечен и шофьорът на Фон Тил. Оръжията им бяха насочени право към мъжете във водата.

— Най-добре е да направите каквото ви се казва — посъветва хората си Пит.

Мъглата се върна, но яркото осветление я намаляваше до минимум и осуетяваше всяка възможност за бягство. Спенсър и Хърсонг първи се качиха на подводницата, последваха ги Найт и Томас. Удсън, както обикновено, се качи последен, държейки камерата си с явно пренебрежение към заповедта на Фон Тил.

Найт помогна на Пит да свали бутилката си под налягане.

— Позволете ми да видя крака ви, сър — каза той и внимателно настани Пит да седне на палубата. После свали оловните тежести от колана си и завърза найлоновата им лента около раната му, за да спре кървенето. — Излиза, че всеки път, когато ви погледна, вие все кървите отнякъде — отбеляза усмихнат Найт.

— Отвратителен навик, който не мога да избия напоследък от…

Пит млъкна насред изречението. Мъглата беше изчезнала и сега светлината на прожекторите разкри втора подводница, завързана за отсрещната страна на дока. Той огледа и двата подводни съда, сравнявайки ги. Тази, на която се намираше той и екипа му, имаше напълно гладка палуба от носа до кърмата. Другата беше по-различна; нейната командна рубка си беше на място — масивна конструкция, която стоеше върху корпуса като изкривен половин мехур. Трима мъже, обърнати с гръб към разиграващата се драма, трескаво сваляха картечниците от разбит самолет, разположен върху широката й палуба.

— Ето откъде се е появил жълтият „Албатрос“ — каза Пит.

— От тази стара японска подводна лодка, снабдена с площадка за кацане и излитане на малък разузнавателен самолет. Такива са се използвали до края на Втората световна война.

— Да, чудесен екземпляр — потвърди с весел тон Фон Тил. — Прави ви чест, че я разпознахте. Тя беше потопена от американски ескадрен миноносец през четирийсет и пета година, а през петдесет и първа бе извадена от „Минерва лайнс“. Сметнах комбинацията от подводница и самолет за най-полезния метод за доставка на малки товари в райони, където се изисква изключителна дискретност.

— Много удобна играчка за атакуване на американски въздушни бази и научноизследователски кораби — отбеляза Пит.

— Печелите, майоре — измърмори Фон Тил. — Когато онази вечер бяхте на гости в дома ми, вие предположихте, че самолетът е долетял откъм морето. Опипвахте почвата, но бяхте много по-близо до истината, отколкото си мислехте тогава.

— Сега вече ми стана ясно — и Пит хвърли бърз поглед към входа на тунела. Други двама охранители стояха облегнати нехайно на стените от двете страни на входа с метнати през рамо картечни пистолети. Пит понечи да продължи: — Античният „Албатрос“…

— Малка поправка — прекъсна го Фон Тил. — Копие на „Албатрос“. За моята цел най-подходящ беше бавен двуплощник, който да може да каца и излита на къси писти, тъмни плажове или на вода до кораб. Долните крила могат, или по-точно можеха да се изместват надолу и да играят ролята на плавници на водосамолет. Използвах конструкцията на „Албатрос“ D-3, но с по-съвременен мотор, разбира се, защото аеродинамичните му форми отговаряха напълно на моите изисквания. Освен това един очукан на вид самолет никога не би породил подозрения за, нека ги наречем дребни незаконни дейности. Жалко, че той никога повече няма да лети.

Фон Тил извади пакет цигари от външния си джоб и запали. После продължи: