Средиземноморският храст

Погледът му механически пробяга по влажния мрак. Стори му се, че вижда нещо, нещо, повече въображаемо, отколкото истинско. Постепенно различи тъмното очертание, което се показа от мъглата. После изведнъж го видя ясно — беше гладък, черен, метален корпус на подводница. Пит извади накрайника на регулатора от устата си, оттласна се до подводния съд и хващайки се за предните носови плоскости, се качи на палубата.

Съзнанието му бе погълнато от подводницата. Най-малко десет пъти се беше запитвал как ли ще реагира, какво ли ще почувства, когато най-накрая докосне подводния съд за превозване на хероин. Въодушевление, че се е оказал прав, както и още нещо. Гняв и отвращение го обляха. Ако тези стоманени листове можеха да говорят, какви ли коварни приказки щяха да разправят?

— Моля, сложете харпуна си върху палубата и останете неподвижен на мястото си. — Гласът зад Пит беше твърд, както и цевта на забитото в гърба му оръжие. Той бавно пусна харпуна си на мократа палуба. — Така. А сега наредете на хората си да пуснат оръжията си на дъното. И без хитрувания. Една хвърлена във водата граната е в състояние да превърне плувеца в грозна пихтиеста маса.

Пит кимна на петимата, подали глави над повърхността.

— Нали чухте. Хвърлете харпуните… и ножовете си. Излишно е да настройваме срещу себе си тия добри хора. Съжалявам, приятели, изглежда, че се издъних.

Какво друго можеше да им каже. Пит беше въвлякъл петимата мъже в капан, от който вероятно никога нямаше да могат да излязат. Всичките му чувства го напуснаха, сега имаше представа единствено за времето. Пит побърза да вдигне ръце над главата си и бавно се обърна.

— Майор Пит, вие сте крайно дразнещ младеж.

Бруно фон Тил стоеше изправен на палубата на подводницата и се хилеше като Фу Манчу, на път да хвърли жертвата си на крокодилите. Очите му представляваха тънки процепи под голото му чело и като че ли, поне така го виждаше Пит, излъчваше своеобразно и дълго практикувано отвращение. Но нещо друго направи странно впечатление на Пит — старият германец беше пъхнал и двете си ръце в джобовете, явно не носеше никакво оръжие. Оръжие носеше мъжът зад него — огромен мъж с лице като издялано от камък и торс като на дебел ствол. Очите на Фон Тил се отвориха и гласът му прозвуча с насмешлив тон:

— Простете, че не ви представих един на друг, майоре. — Фон Тил посочи придружителя си. — Но доколкото разбрах, вече се познавате с Дариус.

17.

— Изглеждате изненадан, че ме виждате, майоре — каза язвително Дариус. — Не можете да си представите какво огромно удоволствие е за мен да ви видя отново при тези по-благоприятни обстоятелства — и той притисна противния си на вид лугер в гърлото на Пит. — Моля, не мърдайте и не ме принуждавайте да ви убия преждевременно. Бързата ви и внезапна смърт само ще ме лиши от огромното ми лично удовлетворение и задоволство. Оня ден казах, че имам сметки за уреждане с вас и противния ви приятел. Сега настъпи часът да си платите за болката, която ми докарахте с ръцете си, или по-точно с краката си.

Пит полагаше всички усилия, за да изглежда безразличен.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но този път Джордино си остана у дома.

— В такъв случай вие ще изтърпите наказание за двама.

Дариус се усмихна доволно, после свали оръжието си и спокойно изстреля куршум в крака на Пит. Изстрелът отекна в скалната пещера. Ударът отхвърли Пит две крачки настрани и назад. Въпреки това обаче успя да се задържи на крака. Деветмилиметровият куршум мина през плътта на бедрото му, на косъм от костта, и остави червеникава дупчица на входа и малко по-голяма на изхода. Парещото усещане бързо премина и кракът му стана безчувствен, но той беше сигурен, че много скоро ще последва и болката.

— Стига, Дариус — смъмри го Фон Тил, — нека не проявяваме жестокост. Имаме по-важни неща да разрешаваме, преди да си начесал крастата да си отмъстиш. Моите извинения, майоре, но трябва да признаете, че вината си е изцяло ваша. Заради вашия тъй добре премерен ритник в едно толкова деликатно място Дариус ще има да куца поне още две седмици.

— Съжалявам само, че не го ритнах два пъти по-силно — процеди Пит през стиснати зъби.

Фон Тил подмина забележката му и се обърна към другите мъже във водата.

— Пуснете водолазните си принадлежности на дъното, господа, а после се качете на палубата. Но по-бързо, защото нямаме никакво време за губене.

Томас повдигна маската си за лице и му хвърли убийствен поглед.

— Адски добре се чувстваме и тук.

Фон Тил сви рамене.

— Много добре. Изглежда, че имате нужда от стимул. — Той се обърна и извика към тъмната вътрешност на пещерата. — Ханс, осветлението!