Състояние на страх

На вратата имаше две малки табелки. На едната пишеше МТСИ — МЪЛНИЕВИ ТЕСТОВИ СИСТЕМИ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ. На втората: ВНИМАНИЕ — НЕ ВЛИЗАЙ В ТЕСТОВОТО ПОЛЕ ПРИ РАЗРЕДНИ ИНТЕРВАЛИ.

Каквото и да означаваше това.

Сара предпазливо отвори вратата. Имаше нещо като приемна, но беше празна. На обикновено дървено бюро имаше написана на ръка бележка и звънец.

Тя не последва указанието, а отвори вътрешната врата, на която висеше зловещият надпис:

Тя влезе и се озова в просторно слабо осветено помещение. Приличаше на промишлен цех — тръби по тавана, висяща пътека, настлан с изолираща гума под. Единствената светлина идваше от двуетажна камера със стъклени стени. Беше доста голяма, приблизително колкото дневната в апартамента й. Вътре се виждаше нещо като самолетен двигател, прикачен към част от крило. От едната страна на помещението имаше голяма метална плоча, подпряна на стената. А извън стаята имаше контролно табло. Някакъв мъж седеше пред таблото. Брюстър и Болдън не се виждаха никъде.

Вътре в камерата на вграден мониторен екран светеше съобщението „НАПУСНЕТЕ РАЙОНА“. Компютърно синтезиран глас каза: „Моля, напуснете изпитателното поле. Тестът започва след… трийсет секунди“. Сара чу бавно усилващ се вой и звук като от помпа. Но не виждаше да се случва нещо.

Обзета от любопитство, тя тръгна напред.

Някой й изшътка и тя се огледа, но не видя никого.

— Тук съм!

Погледна нагоре. Кенър беше над нея, на висящата пътека. Даде й знак да се качи при него по стъпалата в ъгъла на Помещението.

Компютърният глас каза:

— Тестът започва след… двадесет секунди.

Тя се качи по стъпалата и клекна до Кенър. Воят беше станал пронизителен, темпото на помпата се беше забързало до степен на почти постоянен звук. Кенър посочи двигателя и прошепна:

— Тестват самолетни части. — Обясни й набързо, че самолетите често били удряни от светкавици и всичките им компоненти трябвало да издържат на пряко попадение от такъв характер. Каза и още нещо, но тя не го чу, толкова силен беше станал грохотът.

Осветлението в камерата угасна, остана само бледо синкаво сияние над самолетния двигател и плавно извития му обтекател. Компютърният глас броеше от десет назад.

— … нула.

Чу се трясък като от изстрел и назъбена светкавица пропълзя откъм стената и удари двигателя. Последваха я почти без интервал светкавици и откъм другите стени — обстрелваха двигателя от всички посоки. Мълниите припукваха по обтекателя като назъбени, нажежени до бяло пръсти, после рязко се стрелваха към пода, където имаше нещо като метална купа с дъното нагоре и с диаметър трийсетина сантиметра.

Сара забеляза, че някои от светкавиците попадат директно върху купата, без да засегнат двигателя.

Постепенно светкавиците ставаха по-големи и по-ярки. Трещяха, пронизваха въздуха и оставяха черни резки по металната купа. Мълния попадна върху една от перките и витлата се завъртяха.

Струваше й се, че все повече светкавици попадат директно върху малката обърната купа на пода, без да засегнат двигателя. Камерата се изпълни с бяла паяжина от светкавици — идваха от всички посоки и се стоварваха право върху купата.

После тестът изведнъж свърши. Воят замлъкна и осветлението в камерата се включи. Тънък дим се вдигаше от двигателния обтекател. Сара погледна към контролното табло и видя Брюстър и Болдън — стояха зад седналия техник. След малко тримата влязоха в камерата, приклекнаха под двигателя и заоглеждаха металната купа.

— Какво става? — прошепна Сара.

Кенър й даде знак да мълчи и поклати глава. Не изглеждаше щастлив.

Мъжете в камерата обърнаха купата и Сара зърна за миг сложното й устройство — зелени верижни платки и лъскави метални джаджи. Само че мъжете се наведоха над купата и заговориха развълнувано, така че не успя да види повече. Върнаха купата в първоначалното й положение и излязоха от камерата.

Смееха се и се тупаха по гърбовете, явно много доволни от резултатите от теста. Сара чу единият да казва, че щял да черпи по една бира, всички пак се засмяха и излязоха. Външната врата се затръшва. Просторното помещение потъна в тишина.

Сара и Кенър чакаха.

Тя го погледна. Той продължи да чака още минута, неподвижен, само се ослушваше. Накрая каза:

— Дай да погледнем това нещо.

Все така не се чуваше нищо. Явно бяха сами. Кенър посочи камерата. Отвориха вратата и влязоха вътре.

Вътрешността й беше ярко осветена. Въздухът миришеше силно на озон от светкавиците.

Отидоха при купата на пода.

— Какво е това? — попита Сара.

— Не знам, но предполагам, че е нещо като преносим заряден генератор. — Той клекна и преобърна купата.

— Разбираш ли, ако успееш да генерираш достатъчно мощен отрицателен заряд…

И млъкна по средата на изречението. Купата беше празна. Електронната й вътрешност беше извадена.

Вратата зад тях се затвори с трясък.

Сара стреснато се обърна. Болдън стоеше от другата страна на вратата и преспокойно я заключваше с катинар.

— Мамка му — възкликна тя. Брюстър беше на контролното табло и натискаше разни бутони и превключватели. Включи се интеркомът.