Стрелците от гористите равнини

— Някой от тези дни — проговори той, за миг изгубил контрол над себе си — някой ще те смъкне от коня ти и ще те напляска здраво!

Клей се усмихна и положи длани върху рога на седлото пред себе си.

— Защо някой, ти не искаш ли да си опиташ късмета, мистър?

Джад Девит се бе обърнал и бе тръгнал към кабриолета. Това го свари вече в гръб. Той бавно се извърна и изгледа Бел; моментният му гняв бе отстъпил място на ледена решимост.

— Когато му дойде времето, каубой, аз лично ще се погрижа за това. А когато се захвана за нещо, винаги го довеждам докрай, обещавам ти!

Той се извърна и продължи към кабриолета си.

Клей Бел го проследи с поглед. Не бяха много мъжете, способни да отговорят на такова прямо предизвикателство, а малцина бяха тези, които биха оставили впечатлението, произведено от Джад ДЕвит. Никой от околните мъже не беше останал с убеждението, че Джад Девит бяга от юмручния сблъсък. Той просто не беше още готов.

Мъжът беше и едър. Беше поне с тридесет фунта по-тежък от сто и деветдесетте на Клей Бел.

Клей обмисляше ситуацията докато гледаше кабриолета да се отдалечава.

— Бил — извърна се той изведнъж в седлото си — върни се в ранчото и кажи на Ханк Рууни да вземе ония крави от Стоун Кап и да ги откара на Дийп Крийк.

— Разбира се, шефе — отвърна Кофин с явна неохота. — Щеше ми се да зърна още веднъж оная русокоса красавица. Страхотно парче, направо огън!

— Ти се връщаш в ранчото, а русокосите красавици ги оставяш на мен!

Прехвърлянето на кравите от Стоун Кап до Дийп Крийк щеше да стане едва след две седмици, но ефектът от този ход щеше да е двоен. Това щеше недвусмислено да покаже на всички къде възнамеряваше да направи постоянното си местожителство; и също така, в случай че нещата се развиеха неблагоприятно, добитъкът му щеше да има двуседмичен престой на тучно пасище с изобилна вода.

Той поведе коня си по улицата до къщата на Тинкър, като обмисляше по-нататък ситуацията. В тая част на страната нямаше много на брой ферми, а неговата беше в най-добрия участък на десетки мили наоколо, а без Дийп Крийк той никога нямаше да постигне нещо крупно с онова, което би му останало.

Беше скитал навред до момента в който бе стигнал до Тинкърсвил и се бе установил в участъка на Дийп Крийк. Човекът, който му беше казал за Дийп Крийк, беше самият Сам Тинкървил, седнал в излъскания си стол, облегнат на единия си лакът, с разрошена прошарена коса.

Клей Бел съвсем ясно си спомняше деня, в който кракът му бе стъпил за пръв път на тази улица, с кон уморен от дългите преходи, а самият той покрит с прах. Дръпна поводите на коня и погледна по улицата; градът по нищо не се различаваше от другите градове по запада… и въпреки това той изпитваше някакво чувство, съвсем различно отпреди.

Беше оставил коня си в една конюшня, след като се бе погрижил за него; той самият също бе закусил. Беше се разходил по улицата, разглеждайки града, а очите му не се откъсваха от близките до града хълмове.

— Минаваш през града ли?

В този момент за пръв път бе видял Сам Тинкър. Едър и дебел възрастен мъж с лукави очички който рядко се откъсваше от стола си.

— Да… Какво има в ония хълмове?

Тинкър го огледа.

— Животновъдец ли си?

— Мисля да стана. Прекарвал съм стада по пътищата.

— Яздиш като войник.

— Бях. В кавалерията.

Сам Тинкър беше ставал свидетел как много мъже бяха идвали и си отивали в продължение на повече години, отколкото искаше да си спомня. Тинкърсвил беше негов град. Той беше посял семената и бе акуширал при раждането му. Искаше творението му да израсне, но както трябва, в правилна посока.

— Участъкът там горе — посочи към хълмовете той, — са най-доброто място за паша на кравите в целия свят. Тревата е тучна цяло лято, а водата не секва и за миг. Човек може да си пасе стадата там на равното докато дойдат жегите и после да ги премести в района на Дийп Крийк, за да се закръглят съвсем.

— Кой е там горе?

— Никой. Местността е такава, каквато си е от сътворението. Няма даже и трапери. — Тинкър размести огромната си маса върху стола. — на цели мили гори със страхотна дървесина, от която могат да паднат чудни пари. Така си сто и си чака стопанина.

И когато утринното слънце огря хълмовете, той вече беше сред тях. Всичко беше така, както му го беше описал]Тинкър, и дори още по-хубаво. Беше започнал да майстори първата колба още същата сутрин, довърши я и после после направи и един корал преди да се върне в града. После прати да извикат Ханк Рууни и нещата бяха поели обичайния си ход.

До този момент не беше имало и най-малкото смущение в напредъка на Б-Бар, а областта беше добър пазар за говеждото му месо, защото фермите тук не изобилстваха. Навред имаше пръснати мини, а миньорите ядяха говеждо. Можеше да посрещне текущите разходи с местните продажби, така че започна да уголемява стадата си.