Съучастници

Погледна нагоре и видя Блох и Флин, които бяха залегнали и покриваха главите си с ръце.

Пресегна се зад гърба си и извади пистолета точно когато от канала изригна огнено кълбо. Червени и оранжеви езици се извиха във въздуха, а с тях до него достигна мощна вълна от горещ въздух, която опари устните му и опърли косата му.

Той насочи пистолета.

59. Кейт

Всяко вдишване беше усилие, изискващо максимална концентрация. Кейт стискаше устни около фунията от тубата с бензин, която бе провряла през процепа между плочата и стената на канала. Вдишването на бензинови пари щеше да изгори дробовете ѝ и да ѝ причини отравяне с въглероден окис. Фунията ѝ позволяваше да диша чист въздух.

Ако затвореше очи, не я смъдяха толкова силно. Но беше принудена да стои приклекнала на стола, за да държи фунията в устата си и да я натиска навън през процепа. Гърбът и краката я боляха. Мускулите ѝ се схващаха от крампи и трепереха.

Но това беше единственият ѝ начин да оцелее.

Нямаше представа колко време е изминало, откакто той я беше оставил в това положение. Часове. Много часове. Нямаше да издържи още дълго. Трябваше да си поеме въздух и да се смъкне надолу, за да отпочинат краката ѝ.

Чу звука от отваряне и затваряне на вратата. Той отекна из цялата сграда и очите ѝ се разтвориха неволно от шока. Веднага я засмъдяха и тя отново ги затвори. Вече бяха подпухнали, а кожата около устата ѝ пареше.

Към нея се приближиха бързи стъпки.

Тя си пое дълбоко въздух и се сниши на стола, като издърпа фунията.

Остана коленичила в тъмното. Дробовете ѝ се пръскаха.

Знаеше, че това е краят. Дошъл бе да я изгори жива.

Стъпките бяха вече над главата ѝ. Подметките му тропаха по плочата. Тя отвори очи само за миг и видя струйка пясък да се стича в канала.

Той отместваше чувалите.

Тежката количка издаде характерния си звук. Колелата ѝ се затъркаляха със скърцане и грохот по метала, после паднаха с трясък върху бетонния под.

Стоманеният лост проникна за миг в канала, после се скри. Кейт се дръпна назад, металната плоча се местеше.

Гласове.

Не чуваше какво казват. Главата ѝ бучеше, от изпаренията ѝ се зави свят. Мощен спазъм изпълни устата ѝ със стомашен сок и тя трябваше да издиша въздуха от дробовете си.

Когато плочата се отмести назад, видя светлина. Беше по-ярка от всичко, което бе виждала до момента, изгори ретините ѝ.

Цялото ѝ тяло се затресе и тя с усилие на волята погледна нагоре. Към него. Ако този звяр се готвеше да я убие, Кейт искаше да срещне погледа му, преди да я запали жива.

Изправи се и задържа очите си отворени.

Фенерчето угасна. Настана мрак. Но не плътен и непрогледен като долу в канала. Виждаше се лунна светлина.

И тогава, на лунната светлина, пред лицето ѝ се появи ръка.

Тя я пое. Още една ръка се спусна надолу, сграбчи я и я издърпа. Едва сега очите ѝ се адаптираха към слабата светлина. Тя примигна, за да прогони цветните петна от лъча на фенерчето, прогорили ретините ѝ, и видя лицето на приятелката си, което я гледаше втренчено в полумрака.

Блох обви ръце около нея. Тялото на Кейт се тресеше, тя не разбираше какво се е случило. Дали не халюцинираше от бензиновите пари?

— При теб съм — каза Блох.

През прозорците от фибростъкло на покрива проникваше лунна светлина. Зад Блох тя забеляза мъж в костюм, който не му беше по мярка. Сигурно беше Гейбриъл Лейк.

Кейт не можеше да престане да трепери и тогава почувства, че Блох също трепери.

Двете останаха прегърнати известно време, докато Кейт се наплаче — никога не бе плакала така през живота си. Когато успя да си поеме дъх, погледна Блох и прошепна:

— Благодаря.

— Пясъчния човек е Ото Пелтие — каза Блох.

Кейт поклати глава, все още объркана и замаяна от бензина.

— Проследихме фирмите, които е регистрирал на името на Даниъл Милър, и открихме няколко стари имота. Повечето складове и депа. Това е третото място, което проверявам тази нощ. Господи, Кейт, така се радвам, че си…

Блох преглътна, не довърши изречението си. Отново сграбчи Кейт и я притисна до себе си.

— Къде е той сега? Къде е Ото?

— У дома си е. Еди е поставил един от хората на Джими Шапката да го наблюдават. Някакъв дебеланко, на който всяка втора дума е „пич“. Не се тревожи. Утре ще го заковем. Кари ни разправи всичко. Еди ще го изобличи на свидетелското място още сутринта. Това ще го провокира да дойде утре следобед, за да те довърши. Обаче и половината агенти на ФБР в Ню Йорк ще дойдат и така ще имат доказателства, че е той.

— Искам да съм тук — каза Кейт.

— Какво?

— Искам да съм тук, когато го заловят. Искам да погледна в очите този мръсник. — Кейт се озърна и видя офиса в задната част на склада. — Мога да чакам там, стига да останеш при мен. Ще ми трябват само чисти дрехи и вода да си изплакна очите.

— Мисля, че това е безумие — възрази Блох.

— И аз също. Но ако не видя този мерзавец арестуван, знам, че ще съжалявам до края на живота си.

— Утре трябва да помагам на Еди. Лейк ще остане с теб тази вечер.

— Здрасти — каза Лейк. — Радвам се да видя, че си добре.

— Не съм добре — отвърна Кейт. — Но утре ще бъда.

60. Кейт