Съучастници

И тогава нещо тъмно, някаква сянка я сграбчи и една ръка покри устата ѝ. Усети как я затиска голяма тежест и нечий горещ дъх опари шията ѝ малко преди иглата да се забие там. Миризма на кожени ръкавици изпълни ноздрите ѝ, докато се мъчеше да диша.

Опита се да се извърне настрана, да оттласне нападателя, да се съпротивлява. Но крайниците ѝ бяха странно отмалели и сякаш тежаха по сто килограма. Едва ги повдигаше. Клепачите ѝ също натежаха и тогава стаята започна да се движи. Струваше ѝ се, че потъва в леглото като в бездна и никога няма да може да изпълзи обратно навън.

Той ѝ говореше. Гласът му звучеше някъде много отдалече.

— Имаш хубави очи. Мисля да си ги запазя.

Усети как ръцете му я повдигнаха, после я поставиха върху нещо. Беше черно и миришеше на гума. Шумът я обгърна като паника, но същевременно толкова ѝ се спеше, че не можеше да помръдне. Шумът идваше от голям металически цип.

Докато ципът се затваряше, тя с ужас осъзна, че се намира в чувал за трупове.

Тогава очите ѝ се затвориха и я обгърна мрак, по-плътен от най-черната нощ.

26. Еди

Осем и трийсет сутринта не беше обичайното ми време да съм станал и пристигнал в кантората, а и предишната вечер не се бях наспал добре. Съзнанието ми беше изпълнено с твърде много неща. Всеки път, като затворех очи, виждах Дилейни в каросерията на онзи пикап, усещах лепкавата топлина на кръвта ѝ, ужасните буци кървав пясък в очните ѝ орбити.

Вратата се отвори и в кабинета ми влезе Денис с кафява хартиена торба в ръце. Изсипа я върху бюрото ми. Вътре имаше евтини телефони с предплатена карта, все още в прозрачните си пластмасови опаковки. Общо пет броя.

Взех един и започнах да чопля пластмасата. Никакъв шанс. Извадих от бюрото си голяма ножица и почти веднага я счупих на две, докато се опитвах да срежа плътната опаковка.

— Ще ми донесеш ли брадва или ацетиленова горелка, за да ги отворя? — казах аз.

Тя въздъхна дълбоко и завъртя очи, после изчезна в кухнята и се върна с отварачка за консерви. Защипа двете режещи колелца за ръба на опаковката и започна да върти ръчката. Отварачката разряза якия пластмасов шев, а Денис разтвори за секунди двете половинки на опаковката и ми подаде телефона.

— Днес повиших ли ти вече заплатата?

— Още не — отвърна усмихнато тя.

— Избери си телефон.

— Ей сега. Първо да си проверя пощата.

— Дали е останало кафе в каната? — попитах, но Денис вече беше излязла от кабинета ми и вървеше към бюрото си.

— Направи си го сам, по дяволите — извика през рамо тя.

— Винаги сам си го правя. Питах просто дали е останало малко.

На мен ми беше нужно много повече време, отколкото на Денис, за да разопаковам телефоните, и тъкмо бях успял да измъкна последния, Хари и Блох влязоха в кабинета ми.

— Я сега да си разменим номерата на тези апаратчета. След като разбрах, че прокурорът подслушва телефона на Пелтие, не бих се учудил, ако е закачил бръмбари и към нашите. Властите толкова много държат да се докопат до Пясъчния човек, че стига да пожелае, Уайт може да си извади съдебна заповед и за здравния ми картон от гимназията. Не използвайте личните си телефони, нито служебните. Това са новите ви служебни телефони. Момент, къде е Кейт?

Когато и да дойдех на работа — което, честно казано, обикновено ставаше след девет — винаги заварвах Кейт в офиса.

— Тази сутрин минах покрай тях, нямаше никой, опитах се да ѝ звънна на мобилния, не отговори. Казах си, че сигурно пътува към офиса. Ще ѝ звънна пак.

— Денис! Ела да си избереш телефон — провикнах се аз.

Тя влезе в кабинета ми с днешната поща. Не бях виждал истинска служебна поща, откакто основахме кантората. Кейт винаги я преглеждаше сама сутринта. Пликовете бяха с различна форма и размери, повечето бели или кафяви, но под тях се подаваше нещо, което ми заприлича на плик за поздравителна картичка. На него нямаше марка и пощенско клеймо, което показваше, че е донесен на ръка. Беше адресиран до мен.

Денис тръсна купчината на бюрото ми и започна да я сортира. Когато стигна до плика без клеймо, го огледа от всички страни и ми го подаде.

— Да нямаш рожден ден? — попита тя.

Поклатих глава и го отворих, докато Блох обясняваше на Хари как да използва новия си телефон, а Денис отваряше останалата поща.

В плика имаше лист хартия, прегънат на две. Беше откъснат от жълт бележник, каквито ползват адвокатите. Разпознах почерка и плътното като гел мастило на онези цветни японски химикалки, които Кейт толкова обичаше. Беше страница от встъпителната ѝ пледоария по делото срещу Кари. Обърнах листа.

Върху бележките на Кейт имаше послание, надраскано с червени печатни букви.

Държа я при мен.

Жива е. Засега.

Ако кажеш на властите, Кейт умира. Ако Кари бъде осъдена, Кейт умира. Ако Кари бъде оправдана, ще я пусна да си върви.

27. Еди

Понякога нещо те блъсва така, че не можеш да се опомниш.