Съучастници

— Нямаме време — казах аз на Хари. — Трябва да приключим колкото се може по-бързо, заради Кейт.

Еди Фелсън, мошеникът от филма „Играчът на билярд“, играеше най-добре, когато не цепеше косъма с изчисления на ъгли и проценти на успеха. Когато се хвърляше срещу противника дръзко и безразсъдно, никой не можеше да му се опре.

— Мога ли да взема лист хартия и да ползвам писалката ти?

Хари откъсна лист от бележника си и ми подаде писалката. Аз написах на листа няколко думи и го обърнах към него. Той прочете написаното и се усмихна.

Влизаме в битка. Дръзко и безразсъдно.

41. Еди

Когато станах от мястото си за кръстосания разпит на Джонсън, писалката на Хари беше в ръката ми. Красива вещ. С яркозелен корпус и златно перо. Германска марка автоматични писалки, прочути със своята надеждност. И здравина. Точно каквато ми трябваше. Стисках я в ръката си, сякаш животът ми зависеше от нея.

— Професор Джонсън, вие завеждате криминалистичната лаборатория на Южната съдебна област на щата Ню Йорк, нали така? — попитах аз.

— Точно така.

— Може ли да се приближа до свидетеля?

Съдия Стоукър кимна.

— Професоре — започнах аз, — наблюдавал съм ви да давате показания преди години, но до днес така и не ми се удаде случай да се запозная лично с вас. За мен е удоволствие.

Пристъпих към него и му подадох ръка.

Джонсън се усмихна, понадигна се от мястото си и се ръкувахме набързо. Когато седна, на лицето му беше изписано облекчение. Уайт го бе подготвял усилено за това дело и най-вероятно ме беше описал като някакъв кръвожаден тигър, който ще къса живо месо от него. Явно започваше да си мисли, че ще мине много по-леко. Засега това ме устройваше. Исках го спокоен. Отпуснат.

— Професоре, вие сте анализирали петната по блузата на моята клиентка. А открихте ли по плата нейно ДНК?

Той се облегна назад, кръстоса дългите си крака и скръсти ръце в скута си. Очевидно беше подготвен за този въпрос. Номерът бе да отговори така, че да не прозвучи репетирано или неискрено.

— Щеше да има ДНК на вашата клиентка върху блузата, ако е била носена. ДНК от пот може лесно да попие в плата. Изпирането на дрехата обаче може да е отстранило ДНК-то ѝ.

— Но не и кръвта?

— Не, кръв се премахва от памук много по-трудно, отколкото пот. Оставя упорити петна, като оцветява самите влакна, понякога завинаги. Донякъде като червеното вино.

— Разбирам. А ако моята клиентка никога не е обличала тази блуза, по нея също не би имало нейна ДНК, нали?

— Вероятно.

— Не сте я изследвал за нейно ДНК, нали?

Той се усмихна на съдебните заседатели и даде отговора си:

— Не, не би имало смисъл, ако е минала през перална машина, както в случая.

— Но ако не сте я тествали за ДНК, вие не бихте могли да знаете дали моята клиентка изобщо я е обличала някога, не е ли така?

Той прочисти гърлото си. Започваше да се чувства леко неудобно. А аз не исках да го карам да се гърчи. Поне засега.

— Не знам дали вашата клиентка по принцип пере новите си блузи, преди да ги облече.

— Добре, радвам се, че отстъпихте по този пункт — казах аз и бързо минах на следващия въпрос още докато Джонсън отваряше уста, вероятно за да каже, че за нищо не е отстъпвал.

— Професоре, вие не сте специалист по кръвни пръски, нали?

— Не, не съм. Но както сам ми напомнихте, през кариерата си аз съм давал показания по стотици дела за углавни престъпления, повечето убийства, и имам опит при изследване на следи от кръв. На мен подредбата на петната ми прилича на пръски. Сякаш е присъствала на убийството на Стейси Нилсен или самата тя е замахнала с ножа.

— В момента сте много далече от лабораторията и машините си, професоре. Сигурно сте в течение на провеждащото се от Министерството на правосъдието разследване относно показания от специалисти по кръвни пръски, довели до множество неоснователни осъдителни присъди?

— Да, знам за това разследване.

— Вие не сте виждали доклади на специалисти по кръвни пръски във връзка с блузата, която изследвахте, нали?

— Не, не съм. И не смятам, че е ангажиран такъв специалист.

Вече отивахме нанякъде. Уайт искаше някой да каже, че кръвта на Стейси Нилсен е попаднала върху блузата на Кари Милър, защото тя е присъствала на убийството ѝ. За жалост, нито един специалист по кръвни пръски източно от Мисисипи не би приел да консултира такива случаи, докато не приключеше разследването на Министерството на правосъдието. Хората не искаха да си слагат главата в торбата. Даването на експертни показания по процес за множество убийства с висока обществена значимост би привлякло вниманието на министерството и би провокирало разследване, което да обхване цялостната им кариера. В отчаяните си опити да свърже Кари Милър с местопрестъплението Уайт беше натикал добрия професор в несвойствена територия.

— Професоре, няма никакви биологически или съдебномедицински доказателства, които да свързват моята клиентка с което и да било от местопрестъпленията на тези убийства, това ли е вашето разбиране?

— Освен кръвта, която изследвах, не. Няма такива.

Време беше да довърша професора.