Тайнственото око

— От някое време, да. Преди това мъжът ми и аз бяхме прекъснали всякакви връзки с него зарад някои неща. Прасвил е човек с доста съмнителна нравственост, безскрупулен, славолюбив, той е играл доста мръсна роля и в аферата на проекта на Ламанша. Дали е вземал подкупи? Възможно е, но то няма значение, след като аз се нуждаех от помощ. Освен това, Прасвил току-що беше назначен за главен секретар на префектурата. Избрах него.

— Знаеше ли той за поведението на сина ви Жилбер? — попита Люпен.

— Не. Предвид положението, което заемаше Прасвил, имах предпазливостта да му заявя, че сина ми е заминал в чужбина и че е вече покойник. Във всичко останало бях напълно откровена с него. Съобщих му мотивите за самоубийството на мъжа ми и целта на отмъщението, което следвах. Когато му разказах за резултатите от моите издирвания, почувствувах, че омразата му към Добрек не бе намаляла. Разговаряхме дълго време. Узнах, че списъка е направен на парче тънка хартия, извънредно тънка, която, свита на топчица, би се хванала и побрала и на съвсем тясно място. Нито за Прасвил, нито за мене имаше вече някакво съмнение. Ние знаехме скривалището. Решихме да действуваме всеки поотделно, като поддържаме връзка с кореспонденция. Свързах го с Клеманс, портиерката. Тя ми е напълно предана…

— Но не е предана на Прасвил — каза Люпен. — Аз имам доказателства, че тя му изменя.

— Сега, може би. Но в началото не правеше това. По това време, преди десет месеца, в живота ми наново се появи моят син, или Жилбер. Майката никога не престава да обича сина си, каквото и да е направил. При това. Жилбер е тъй очарователен… Вие го познавате. Като се видяхме, той плака много, непрестанно прегръщаше брат си Жак, малкия… Простих му!

Тя произнесе с тих глас, като сведе очи към земята:

— По-добре е да не бях му простила! О, ако този час можеше да се върне, как бих имала куража да го изгоня! Бедното дете, аз го погубих…

Жената замислено продължи:

— Бих имала достатъчно кураж, ако беше такъв, какъвто си го представях и какъвто, според думите му, е бил дълго време, груб, изпаднал, развратен и порочен… Но ако по външност той бе неузнаваем, то от морална точка изглеждаше променен. Тази промяна се дължи на вас. Нещо честно имаше в него, нещо, което биеше на очи. Изглеждаше весел, безгрижен, щастлив. И ми говореше за вас с такава любов!

Тя се затрудняваше, подбираше думите си, пред Люпен не смееше да осъжда свободно онзи начин на живот, който си бе избрал Жилбер, нито пък да го хвали кой знае колко.

— И после? — попита Люпен.

— Започнахме да се виждаме често. Той тайно идваше да ме види, или пък аз отивах да го намеря. Разхождахме се вън от града. Малко помалко, аз му разказах цялата история. Той се възпламени и възбуди. И вече искаше да отмъсти за баща си. Щеше да открадне кристалната запушалка, за да отмъсти за злото, което Добрек му бе причинил. Първата му мисъл беше — да постигне споразумение с вас.

— Да, така и трябваше да направи! — рече Люпен.

— Зная. На същото мнение бях и аз. За нещастие, много е слабохарактерен, той попадна под влиянието на един от приятелите си.

— Вошери?

— Да, Вошери. Този ласкател, този завистлив и коварен човек оказваше голямо влияние върху сина ми. Жилбер бе имал неблагоразумието да му се довери и да му поиска съвет. От тук идва цялото зло. Вошери убеди и него, и мен, че ще е по-добре да действуваме сами. Той проучи нещата, накара ме да се заема с организирането на анжиенската експедиция. Смяташе под ваше ръководство да извърши обира на вила Мария-Тереза, която Прасвил не успя да изследва добре, тъй като лакеят Леонард грижливо я пазеше. Това беше лудост. Трябваше или да се опрем на вашата опитност, или да не ви замесваме в това нападение. Но какво да се прави? Вошери съвсем ни подчини на своята воля, аз се съгласих да се видя с Добрек в театъра. После, към полунощ, когато се върнах вкъщи, узнах за страшния край — убийството на Леонард и арестуването на сина ми. Веднага разбрах какво го очакваше. Сбъдваше се страшното предсказание на Добрек.

Кларис чупеше ръце и трепереше цялата. Люпен състрадателно рече:

— Ще го спасим, не се съмнявайте в това. Но е нужно да зная всички подробности. Продължавайте, моля ви. Как научихте за събитията в Анжиен онази нощ?

Жената се овладя и с пълен с тъга глас, отговори:

— От двама ваши съучастници, или по-скоро, от двамата съучастници на Вошери, които са му абсолютно предани. На тях той бе поверил лодките.

— Тези, които са вън, Льобалу и Гроняр?

— Да. След като сте успели да се изтръгнете от полицейския комисар и сте слезли на брега. После сте се запътили към автомобила си. Тогава сте подхвърлили няколко думи за станалото във вилата. Те дотичаха при мен и ми съобщиха ужасната новина. Жилбер в затвора! О, колко ужасна нощ прекарах тогава… Какво да правя? Да ви потърся? Да ви помоля за помощта ви? Да ви намеря, но как? Именно тогава Льобалу и Гроняр решиха да ми разяснят ролята на приятеля си Вошери в цялата работа, неговите стремежи, неговите отдавнашни намерения…

— Да се избави от мен, нали? — разсмя се Люпен.