Тайнственото око

Люпен измъкна един натъпкан портфейл от джоба на Добрек и отброи десет банкноти.

— Ето ти десет хиляди. По всичко личи, че нашият приятел е спечелил доста солидна сума в казиното. Бягай, Льобалу.

Двамата мъже излязоха през стаята на Кларис. Люпен издебна един момент когато Кларис не го гледаше и мушна портфейла в джоба си.

„Всичко върви както трябва — каза си той. — Ще остане още много пара, след като покрием всичките си разноски.“

Люпен се обърна към Кларис и я попита:

— Имате ли куфар?

— Да, в Ница си купих малко бельо, куфар и тоалетни принадлежности.

— Пригответе се. После слезте на регистратурата. Кажете, че чакате багажа ой, който един търговски посредник ще донесе от гардероба на гарата, и че сте принудена да качите куфара в стаята ой, за да го прередите. След това предайте, че заминавате.

Като остана сам, Люпен внимателно огледа Добрек, пребърка джобовете му и прибра всичко, което му се струваше интересно.

Гроняр пристигна пръв. Внесоха в стаята на Кларис един голям върбов кош, покрит с черно кадифе. С помощта на Кларис и Гроняр, Люпен пренесе Добрек и го сложи в седнало положение в коша. Наложи се да му наведе главата, за да може да затвори капака.

— Не смея да твърдя, че тук ще ви е удобно като в спален вагон, драги ми депутате — отбеляза Люпен. — Но е за предпочитане пред ковчег. Поне има въздух за дишане.

Люпен отвори шишенцето, което държеше в ръка.

— Искаш ли още малко хлороформ? Имаш вид на човек, който го обожава…

Той отново напои маската. По това време Кларис и Гроняр по негова заповед натъпкаха покрай тялото на Добрек възглавници, бельо, покривки за маса и всичко останало, което намериха и което ставаше, за да придържа тялото неподвижно във върбовия кош.

— Отлично — каза Люпен. — Това е колет, който може да направи околосветско пътешествие, ако нуждата го наложи!

Льобалу пристигна, дегизиран като шофьор.

— Автомобилът е долу пред входа, шефе.

— Прекрасно — рече Люпен. — Снемете коша с Гроняр, желателно е да не го поверяваме на прислугата.

— А ако ги срещнем?

— Какво от това, Льобалу? Нали ти си шофьорът на госпожа Мерж? Ти просто отнасяш багажа на госпожата от стая номер 130, която слиза заедно с теб, сяда в автомобила си… и ме чака на двеста метра оттук. Гроняр, ти просто помагаш на господина, нали? Но нека първо затворим съмнителната врата.

Люпен мина в съседната стая, затвори вратата, излезе и се качи в асансьора.

На жената от регистратурата той каза:

— Извикаха внезапно господин Добрек в Монте Карло. Той ми поръча да ви предупредя, че ще се върне едва вдруги ден. Запазете му стаята, целият му багаж все още е там — ето ви ключа…

Той спокойно си тръгна и намери автомобила на уговореното място. Кларис започна да се оплаква:

— Така в никакъв случай няма да можем да стигнем в Париж утре сутринта, това е лудост! Най-малката повреда…

— Ние с вас ще вземем влака… Така е по-сигурно…

Като й помогна да се качи в един наемен файтон, той даде последните си наставления на двамата мъже.

— Ще пътувате, без да бързате. Сменявайте се един друг. Така ще успеете да стигнете в Париж утре към шест или седем часа вечерта. Но недейте да бързате. Аз пазя Добрек не защото имам нужда от него за своите планове, а като залог, от предпазливост. Искам да го имам още няколко дни под ръка. Грижеше се за милия човек. Давайте му по някоя капка хлороформ през три-четири часа. Хлороформът е неговата страст. На път, Льобалу!

Той изпрати с поглед отдалечаващия се автомобил, после отиде в най-близката пощенска станция и изпрати следната телеграма:

„До господин Прасвил, полицейската префектура. Париж. Лицето намерено. Документите ще ви донеса утре сутринта в единадесет часа. Неотложно съобщение. Кларис.“

В два часа и половина Кларис и Люпен пристигнаха на гарата.

— Дано има места — рече Кларис, тя видимо се притесняваше.

— Места? Но нашите спални места са запазени.

— От кого?

— От Яков… От Добрек…

— Как?

— Ех, и вие! На регистратурата на хотела предадоха едно писмо, което специален пратеник беше донесъл за депутата Добрек. В него бяха билетите с местата, запазени в спалния вагон. Освен това, в мен е депутатската карта на Добрек. Значи, ще пътуваме като господин и госпожа Добрек и ще се ползуваме с почит и уважение. Както виждате, всичко съм предвидил, госпожо…

Пътуването се струваше кратко на Люпен. Разпитваната от него Кларис разказа как беше прекарала последните дни. От своя страна, той обясни чудото на появяването си в стаята на Добрек.