Тактика на грешките

— Да. В буквалния смисъл на думата — потвърди Мондар. — Блънт искал да унищожи част от съществуващата материална действителност с използване на примитивни физически средства. Той нарекъл това, което искал да направи, „съзидателно унищожение“. Призовавал хората: „Унищожавай!“ Но не успял да доведе дори най-ревностните неврастеници до емоционален срив. А след това бил свален като ръководител на Братството от млад минен инженер, загубил ръката си при един инцидент в мината…

— Загубил ръката си? — прекъсна го рязко Клетус. — Коя ръка?

— Лявата. Да, мисля, че лявата липсваше — отговори Мондар. — Защо?

— Нищо. Продължавайте.

— Името му било Пол Формейн…

— Форт Мейн? — Клетус го прекъсна повторно.

— Без т — отговори Мондар. — Ф-о-р-м-е-й-н. — Той го произнесе по букви, поглеждайки с любопитство Клетус. — Защо толкова ви заинтересува това, Клетус?

— Само съвпадение. Казахте, че бил с една ръка, следователно другата би трябвало да е с прекалено развита мускулатура, за компенсация. А името му звучи също като Форт Мейн — така френските нормани наричали политиката си към победените англичани, след като завладели Англия през единадесети век2. Форт Мейн буквално означава „силна ръка“. Това била политика на използване на всякаква сила, за да държат в подчинение местното английско население. Казвате, че той поел ръководството на Братството, след като свалил Блънт?

— Да. — Мондар се намръщи. — Виждам съвпадението, Клетус, но не разбирам защо е толкова важно за вас.

— Може и да не е. Продължавайте. Формейн поел ръководството на Братството и основал вашата Екзотианска асоциация.

— За да го направи, му се наложило почти да унищожи Братството — продължи Мондар. — Но го направил. Той променил неговата цел от революция в еволюция. Еволюцията на човека, Клетус.

— Еволюция — Клетус повтори замислено думата. — Значи,, вие не смятате, че човечеството е завършило еволюцията си? Тогава какво следва?

— Ние, разбира се, не знаем — отвърна Мондар, скръствайки ръце в скута си. — Може ли маймуната да си представи човека? Но сме убедени, че семената на по-нататъшната еволюция са живи в човека — дори още да не са покълнали. Ние, екзотите, сме се посветили на тяхното търсене и на защитата им, когато ги открием, за да могат да разцъфнат и израснат, докато накрая еволюиралият човек стане част от нашата общност.

— Съжалявам — Клетус поклати глава. — Боя се, че от мен няма да излезе добър екзот, Мондар. Аз си имам своя работа.

— Но това е част от твоята работа, а твоята работа е част от това! — Мондар се наведе напред и разтвори ръце. — Ние не оказваме насилие върху нашите членове. Всеки един работи за бъдещето по начина, който смята за най-добър. Всичко, което искаме, е, когато общността има нужда от нечии умения, той да й ги предостави. В отговор тя му предлага своите умения, за да го направи по-добър физически и умствено. Така той ще бъде от по-голяма полза за своята работа. Ти познаваш възможностите си, Клетус. Помисли си какви ще станат, ако на твое разположение е всичко, на което можем да те научим.

Клетус отново поклати глава.

— Ако сега ни откажеш — настоя Мондар, — това ще говори лошо за теб, Клетус. Значи в теб съществува несъзнателен стремеж да тръгнеш по пътя на Де Кастрис — да се оставиш в плен на желанието да манипулираш непосредствено хора и ситуации, вместо да се занимаваш с нещо много по-ценно, но не толкова възбуждащо — да се бориш за откриване на начини, които биха могли да изведат хората над и извън манипулациите.

Клетус се засмя малко мрачно.

— Кажете ми вярно ли е, че вие, екзотите, не носите и не използвате оръжие дори и за самозащита? И затова наемате хора като дорсайците или сключвате договори с политически групи като Съюза, за да ви защитават?

— Да, но не заради онова, което повечето хора си мислят, Клетус — бързо отвърна Мондар. — Ние нямаме никакви морални възражения срещу сраженията. Просто емоциите, които те пораждат, влияят върху ясното мислене, затова хора като мен предпочитат да не носят оръжие. Ние обаче не оказваме натиск върху нашите привърженици да се съобразяват с това. Ако искаш да продължиш своя труд върху военната тактика или дори да носиш оръжие…

— Мисля, че не ме разбрахте — прекъсна го Клетус. — Нещо, което каза Ичан, ме накара да се замисля. Спомняте ли си, след като се преобърна колата тази сутрин, той ви посъветва да не се оставяте партизаните да ви пленят жив? Вие отговорихте, че винаги можете да умрете. „Никой друг, казахте, освен мен не може да заповядва на това тяло.“

— А ти смяташ, че самоубийството е също форма на насилие…

— Не — отговори Клетус, — опитвам се да ви обясня защо от мен никога няма да стане екзот. Със спокойствието си пред вероятните мъчения и необходимостта да се самоубиете вие демонстрирахте форма на коравосърдечие — към вас самия. Това е само едната страна на въпроса. Вие, екзотите, сте изключително безмилостни към всички хора, защото сте философи, а по принцип философите са безмилостни.

— Клетус! — Мондар поклати глава. — Разбираш ли какво говориш?