Тактика на грешките

Не беше специално екипиран, като се изключат раницата на гърба, баретата в камуфлажен цвят върху главата и спортната пушка със сачми, която носеше на ремък през дясното си рамо. Това и трябваше да се очаква, щом ставаше дума за партизани. Още преди петдесет години в новите светове, където имаше колонии, беше приета следната спогодба — човек, който не носи военно оръжие или снаряжение, е подчинен само на цивилния закон. А той първо трябва да докаже нанесена вреда срещу собственост или човешки живот, преди да предприеме каквито и да било мерки против въоръжен човек дори и от друга колония. Партизанин, заловен само със спортна пушка, може единствено да бъде депортиран или интерниран. А човек с какъвто и да е род военно снаряжение, дори толкова невинно като военен несесер за нокти, може да бъде изправен пред военен съд, който обикновено го обвинява в саботаж и го осъжда на затвор или смърт. Ако всички партизани бяха въоръжени като този долу, Джарнки и хората му с техните автоматични пушки щяха да имат огромно предимство в оръжие за сметка на малочислеността си, което все пак беше някакво успокоение.

Клетус го наблюдаваше в продължение на няколко минути. Вървеше през гората, без особено да пази тишина или да се прикрива. В момента, в който Клетус определи посоката му на движение, той зави настрани, за да открие останалите членове на групата.

Бързо издигналото се слънце, проникващо през редките листа по върховете на дърветата, напичаше врата на Клетус. По гърба, гърдите и под мишниците му се стичаше пот, а коляното му заплашваше да го заболи отново. Даде си една минута почивка, за да накара мускулите си да се отпуснат и да премахне болката от крака си. Но точно сега нямаше време за нещо повече. Продължи да претърсва гората за други партизани.

Почти веднага забеляза втори мъж, движеше се успоредно с първия, на около тридесет метра след него. Клетус продължи да наблюдава и през следващите двадесет минути преброи двадесет души, които се движеха във ветрило, широко около триста метра. Ако партизаните бяха решили да разделят силите си поравно между трите брода — елементарна предпазна мярка, това означаваше, че общият им брой трябваше да е шестдесет души. А ако се предположи, че при преминаването през джунглата загубят около двадесет процента от силата на групата, оставаха четиридесет и осем души за изпълнението на това, което бяха замислили в чест на посещението на Де Кастрис.

Четиридесет и осем души можеха да направят голяма поразия, завземайки и задържайки малкото рибарско селище на брега. Но още повече биха постигнали двойно по-голям брой хора. Може би зад първата група атакуващи имаше и втора?

Клетус обърна електрическия кон и се понесе под дърветата назад, зад последния човек, който беше забелязал да се приближава. И наистина, около осемдесет метра по-нататък откри втора атакуваща линия, този път от петнадесет души, включително поне двама, които изглеждаха като офицери — носеха повече снаряжение и оръжие, подобно на карабини. Клетус обърна електрическия кон и се плъзна във въздуха под върховете на дърветата към по-долния край на първата верига. Видя, че — както и беше очаквал — партизаните се събираха явно с намерение да преминат заедно брода. Преценявайки откъде ще мине пътят им, той се насочи напред, спирайки, за да постави мини до дънерите на дърветата, дебели не повече от десет сантиметра, на разстояние около двадесет метра една от друга. Последната постави до самата вода, близо двадесет метра пред брода. След това се обърна, за да потърси края на втората атакуваща верига.

Откри ги, когато почти бяха достигнали първата мина, като най-крайният човек беше на десетина метра от нея. Клетус се залюля и се придвижи точно зад центъра на веригата. Като внимаваше да не се приближава на повече от двадесет метра, той спря коня, свали пушката и даде един дълъг откос по веригата под ъгъл около шестдесет градуса.

Стрелбата на автоматична пушка не можеше да остане незабелязана. Малките куршуми, излитащи от дулото с относително ниска скорост, се ускоряваха по време на движението си и свиреха пронизително през въздуха. Полетът им завършваше с глухо внезапно тупване при сблъсъка с целта, последвано от експлозия. Човек без бронирана жилетка — а партизаните бяха без — можеше да бъде разкъсан на две от такава експлозия. Ето защо нямаше нищо чудно, че след спирането на стрелбата в джунглата настана пълна тишина. Дори птиците и зверовете утихнаха. След това обаче, малко със закъснение, но все пак смело, непосредствено пред Клетус и по цялата невидима редица на противника започнаха да щракат спортните пушки като хор от пружини на капани за мишки.

Стреляха слепешката. Сачмите, свистящи през листата около Клетус, се сипеха като градушка. Броят им беше обезпокоителен. Клетус подкара електрическия кон и увеличи разстоянието между себе си и стрелците. Петдесет метра по-нататък той още веднъж направи завой към долния край на редицата на партизаните и задейства дистанционно детонатора на първата мина.