Тактика на грешките

Отляво пред него избухна силен взрив. Дървото, към което беше прикрепена мината, полегна като болен великан сред събратята си и отначало бавно, а след това все по-бързо се сгромоляса върху храстите.

Джунглата отново оживя. Партизаните стреляха във всички посоки, тъй като целият животински свят крещеше с пълно гърло. Клетус се премести към края на редицата, изстреля един дълъг откос и побърза към втората мина.

Гъстата растителност скриваше действията на отделните партизани. Бяха започнали да си подвикват един на друг и техните викове, както и звуците от животинския свят, даваха груба представа на Клетус за това, което ставаше. Решението им не беше най-умното, но изглежда се бяха поддали на инстинкта си. Започнаха да се събират. Клетус почака пет минути, за да се струпат на едно място. Двете напредващи редици сега представляваха една група от тридесет и пет души, разположени в кръг с диаметър не повече от петдесет метра.

Той ги заобиколи, възпламени втората мина пред тях и даде няколко бързи изстрела.

Този път спортните пушки засвириха като цял рояк щурци. Изглеждаше, сякаш тридесет и пет оръжия стреляха към него едновременно от всички посоки.

Заобикалящият ги животински свят избухна в негодуваща какофония, а сгромолясването на едно дърво, предизвикано от третата мина, прибави грохота си към общия рев точно когато стрелбата започна да стихва. През това време Клетус отново се беше преместил зад редицата от невъзпламенени мини. Той изчакваше.

След няколко минути прозвучаха команди и стрелбата на партизаните спря. Клетус нямаше нужда да вижда какво става, за да се досети, че в момента офицерите обсъждат ситуацията, в която бяха попаднали. Въпросът, който ги вълнуваше, беше дали експлозиите и стрелбата са предизвикани от малък патрул, оказал се по някаква случайност в тази местност, или — противно на всякаква логика — бяха налетели на голяма военна част, поставена тук, за да пресече достъпа им до брега. Клетус ги остави да си поприказват.

Очевидното решение на подобна група в ситуация като тази беше да изпратят разузнавачи. В момента партизаните се намираха на около осемстотин метра от брода и разузнавачите много лесно щяха да установят, че мястото всъщност не е отбранявано, което нямаше да бъде добре. Клетус възпламени още няколко мини и започна да обстрелва групата откъм реката. Партизаните отговориха веднага.

Но постепенно и този огън започна да утихва и стрелбата стана епизодична, докато накрая само една пушка стреляше от време на време. Когато и тя замълча, Клетус издигна електрическия кон и направи широк завой, отдалечавайки се от реката. Там спря и зачака.

Само след няколко минути забеляза движение в джунглата. Към него предпазливо се приближаваха хора, отново разгърнати в редица. Партизаните, получили ново доказателство, че военната част, разположена при най-долния брод, изглежда беше относително голяма, избраха благоразумието пред храбростта. Те се оттегляха към по-горния брод, където или преминаването им нямаше да бъде възпрепятствано, или поне силите им щяха да се удвоят, когато се съберат с групата, изпратена да пресече реката през средния брод.

Клетус отново направи широк завой и се понесе нататък. Когато наближи мястото, намали скоростта на коня, за да сведе до минимум шума от перките, и се запромъква високо, почти под върховете на дърветата.

Скоро откри втората група партизани, която се движеше също в две разгънати редици на повече от деветстотин метра от средния брод. Клетус се забави достатъчно, за да постави нова редица от мини по дърветата от другата страна на брода по течението на реката, и се върна обратно.

Стигна местността до най-горния брод на Синята река, където Джарнки и другите чакаха, и установи, че третата група партизани, която се приближаваше към това място, не беше в крак с другите две по-надолу. Беше ги изпреварила и се намираше почти до брода, на около 150 метра от него.

Нямаше време за внимателно разузнаване. Клетус се отдалечи на тридесет метра пред разгънатата им редица и изстреля един дълъг откос натам, където предполагаше, че беше средата й.

Застанал на сигурно място откъм края й, той изчака да утихне стрелбата на партизаните и отново се промъкна пред тях, но този път спря, за да постави четири мини по пътя им. След това се оттегли към реката, взриви две от мините и отново започна да стреля.

Ефектът беше повече от задоволителен. Партизаните се разкриха по целия си преден фронт. Но не само това. Хората, които беше оставил около брода, стреснати от стрелбата, инстинктивно започнаха да стрелят в отговор. Резултатът, доколкото можеше да отгатне по слух, беше впечатляваща престрелка между две не съвсем малки групи.

Само едно нещо не беше наред откъм хората му. Пушката на Джарнки се чуваше от земята, на около четиридесет метра от предната линия на партизаните — там, където изстрелите можеха да се окажат смъртоносни за него.