Тактика на грешките

Той млъкна и се загледа в електрическия кон, чиито перки бръмчаха. Арвид току-що беше включил малката турбина на превозното средство, пригодено за един човек, за да може то само да се придвижи до товарния кораб. Явно до този момент Атайър не беше свързвал коня с Клетус. Това беше малко необичайно превозно средство за предстоящия излет. Конят беше създаден главно за инспекция на аеропортовете и приличаше на велосипед без колела, чиято рамка се състоеше от метални пръчки. Те преминаваха по цялата му дължина и стигаха до две противоположно въртящи се перки от двете му страни, задвижвани от турбина с атомен заряд, разположена точно под тях. Оръжието на Клетус и торбите му бяха прикрепени на пречката пред седлото.

Не беше много красива гледка, но очевидно не тя беше причината за намръщването на Атайър.

— Какво е това? — поиска да знае той.

— То е за мен, лейтенант — отвърна бодро Клетус. — Знаете ли, имам протеза на лявото коляно. Не бих искал да ви задържам, вас и вашите хора, ако се наложи някъде да се придвижваме бързо пеш.

— О? Е-е… — Атайър продължи да се мръщи. Тъй като спря насред изречението, това бе достатъчно доказателство, че въображението му беше изневерило в усилията си да намери необходимото извинение, за да забрани вземането на коня. Все пак Клетус беше подполковник. Атайър се обърна остро към Арвид:

— Качвайте го тогава! По-бързо, лейтенант!

Той се зае отново да разпределя групата от около осемдесет души на двата въздушни товарни кораба, които чакаха на транспортната площадка на петнадесет метра един от друг.

Качването на борда премина гладко и леко. След двадесет минути вече се плъзгаха над върховете на дърветата на север, към прохода Етер, а небето над далечните планински вериги беше започнало да просветлява от изгрева.

— Какви са плановете ви, лейтенант? — започна Клетус, когато двамата седнаха един срещу друг в малкото пътническо отделение на кораба.

— Ще извадя картата — каза Атайър, отбягвайки сърдито погледа на Клетус. Порови в металния сандък на пода между краката си и измъкна карта на терена — екзотианската част на планините около прохода. Разгъна я върху коленете на двамата.

— Ще разположа постовете ето тук — Атайър очерта с пръст дъга през джунглата върху склоновете на планината — около триста метра под прохода. Освен това ще поставя две резервни групи по-нагоре, от двете страни на самия проход. След като партизаните минат оттам и се приближат по пътеката достатъчно до долната извивка на линията на постовете, резервните части ще се придвижат зад тях и ще ги обкръжим… Това е, ако изобщо има някакви партизани.

Клетус не обърна внимание на последното изречение.

— А какво ще стане, ако партизаните не минат по пътеката? — попита той. — Ако веднага след като преминат от тази страна на планината, тръгнат наляво или надясно в джунглата?

Атайър погледна Клетус отначало недоумяващо а след това засегнато, като студент, на когото е зададен некоректен въпрос.

— Моите резервни части ще се оттеглят пред тях и ще алармират постовете — отвърна той грубо. — А останалите мъже могат да ги проследят. Във всички случаи ще ги обградим.

— Каква е видимостта в джунглата, лейтенант? — попита Клетус.

— Петнадесет-двадесет метра.

— Тогава останалите постове ще имат известни затруднения да запазят позицията си и да се придвижат нагоре по склона, за да обградят партизаните. Те вероятно вече ще са се разделили на групи по двама или трима и ще са се разпръснали към брега. Не мислите ли?

— Е, ние просто ще направим най-доброто, което можем — каза надуто Атайър.

— Но има и други възможности — Клетус посочи към картата. — Когато партизаните излязат от прохода, от дясната им страна ще остане Бялата река, а от лявата — Синята река. Двете се срещат по-долу, в града Двете реки. Което означава, че накъдето и да се обърнат, те трябва да пресекат вода. Погледнете картата. Има само три подходящи места за преминаване на Синята река и само две за Бялата река — освен ако не решат да минат направо през града, в което се съмнявам. Следователно ще използват един от тези пет брода.

Клетус спря, изчаквайки по-младия офицер да схване недоизказаното предложение. Но Атайър очевидно беше от хората, на които всичко трябва да се обяснява буква по буква.

— Смисълът е следният, лейтенант — продължи Клетус. — Защо ще дебнете тези партизани в джунглата около прохода, където те ще имат идеалната възможност да се промъкнат покрай вас? Можете просто да ги причакате на тези бродове и да ги заловите между реката и вас.

Атайър се намръщи неохотно, сетне се наведе над картата.

— Двата брода на Бялата река са по-близо до прохода — продължи отново Клетус. — Освен това се намират на най-прекия път към брега. Партизаните, преминали през Синята река, ще трябва да направят широк завой, за да избягнат града. Те знаят, че това ви е известно. Затова смятам, че ще се надяват вие да ги спрете точно там. Ако изобщо подозират, че някой ще ги спре. Най-вероятно ще се опитат да ви заблудят, че ще тръгнат в тази посока, но основното преминаване ще бъде през трите брода на Синята река.