Тактика на грешките

Известно време нямаше нищо друго освен случайни мисли, преминаващи по повърхността на съзнанието му. Сетне въображението му заработи и започна да се оформя картина. Сякаш вече не седеше върху коня, а стоеше върху меката почва на джунглата, маскировъчният му костюм бе залепнал от пот към тялото. Тревога, предизвикана от безсилие и мрачно предчувствие, изпълни съзнанието му. Той погледна към заобиколилите го подофицери и разбра, че незабавно трябва да вземе решение. Две трети от силите му не бяха успели да пресекат реката в уреченото време и място. Сега, макар и доста позакъсняла, му се предоставяше последна възможност за преминаване. Съществуваше обаче вражеска съпротива, чиято сила му беше неизвестна.

Поне едно нещо беше ясно. Оказа се, че проникването на неговата група не беше тайна за екзотите. В този смисъл мисията беше провалена. Ако екзотите разполагаха с достатъчно сили, за да му се противопоставят тук, каква ли съпротива щеше да срещне по пътя към брега?

Очевидно мисията им имаше малък или почти никакъв шанс за успех. Най-разумно щеше да бъде да се откажат. Но можеше ли да се върне обратно без сериозно извинение пред началниците си, за да не го обвинят, че е зарязал задачата поради несъществени причини?

Очевидно не можеше. Трябваше да направи опит да си пробие път през реката и да се надява, че съпротивата на екзотите ще го принуди да се оттегли…

Клетус се опомни, отвори очи и се изправи върху седлото. Отново се издигна с електрическия кон до върховете на дърветата, хвърли три мини под различни ъгли към позицията на партизаните и ги възпламени в бърза последователност.

Веднага след това откри огън, като държеше пушката подмишница и стреляше с дясната ръка, а с лявата стреляше с пистолета.

Откъм брода и от другите две страни на позицията на партизаните се разнесе стрелбата на неговите войници.

Само след секунди партизаните залегнаха и отговориха на огъня. Тази престрелка беше най-сериозната за деня. Клетус изчака малко да затихне, за да могат да го чуят, след това извади високоговорител. Включи го и усиленият му глас проехтя над джунглата:

— ПРЕКРАТЕТЕ ОГЪНЯ! ПРЕКРАТЕТЕ ОГЪНЯ! ВСИЧКИ СЪЮЗНИЧЕСКИ СИЛИ ДА ПРЕКРАТЯТ СТРЕЛБАТА!

Пушките на хората на Клетус замряха. Постепенно и ответната стрелба от оръжията на партизаните затихна и в джунглата настана тишина. Клетус отново заговори по високоговорителя:

— ВНИМАНИЕ, НОВОЗЕМЛЯНИ! ВНИМАНИЕ, НОВОЗЕМЛЯНИ! ВИЕ СТЕ НАПЪЛНО ОБКРЪЖЕНИ ОТ СИЛИТЕ НА ЕКСПЕДИЦИОННИЯ КОРПУС НА БАКХАЛА. ПО-НАТАТЪШНАТА ВИ СЪПРОТИВА ЩЕ ДОВЕДЕ САМО ДО ПЪЛНОТО ВИ УНИЩОЖАВАНЕ. ОНЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ, ЩЕ БЪДАТ ТРЕТИРАНИ КАТО ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЪГЛАСНО УСТАНОВЕНИТЕ ПРАВИЛА. ГОВОРИ КОМАНДИРЪТ НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ СИЛИ. МОИТЕ ХОРА ЩЕ ПРЕКРАТЯТ ОГЪНЯ ЗА ТРИ МИНУТИ, ПРЕЗ КОЕТО ВРЕМЕ ВИ СЕ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРЕДАДЕТЕ. ОНЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ, ТРЯБВА ДА ОСТАВЯТ ВСИЧКИ ОРЪЖИЯ И ДА ИЗЛЯЗАТ НА ОТКРИТО ДО БРОДА С РЪЦЕ ВЪРХУ ГЛАВАТА. ПОВТАРЯМ, ОНЕЗИ, КОИТО ИСКАТ ДА СЕ ПРЕДАДАТ, ДА ОСТАВЯТ ВСИЧКИ ОРЪЖИЯ И ДА ИЗЛЯЗАТ НА ОТКРИТО ДО БРОДА С РЪЦЕ ВЪРХУ ГЛАВАТА. ИМАТЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ТРИ МИНУТИ, ЗА ДА СЕ ПРЕДАДЕТЕ. МИНУТИТЕ ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА ТЕКАТ, СЛЕД КАТО КАЖА.

Клетус замълча и добави:

— ЩЕ СМЯТАМЕ, ЧЕ ВСЕКИ, КОЙТО НЕ СЕ ПРЕДАДЕ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА ТРИТЕ МИНУТИ, ПРОДЪЛЖАВА ДА ОКАЗВА СЪПРОТИВА. ЧЛЕНОВЕТЕ НА СЪЮЗНИЧЕСКИТЕ ЧАСТИ СА ИНСТРУКТИРАНИ ДА ОТКРИЯТ ОГЪН ПО ТЕЗИ ЛИЧНОСТИ ПРИ ПОЯВАТА ИМ. ТРИТЕ МИНУТИ, ЗА ДА СЕ ПРЕДАДЕТЕ, ЗАПОЧВАТ ДА ТЕКАТ.

Той изключи високоговорителя, прибра го и бързо зави към реката, откъдето можеше да наблюдава откритото място, без самият да бъде видян. В продължение на няколко секунди нищо не се случи. После се чу шумолене на листа и един мъж в маскировъчен костюм на новоземлянин, с трева по брадата и с вдигнати върху главата ръце, се появи на откритото. От мястото си Клетус можеше да види бялото на очите му и как неспокойно гледа. Той пристъпи колебливо напред и като достигна средата на полянката, спря, оглеждайки се наоколо, все още с ръце върху главата. Скоро след него се появи още един партизанин; и изведнъж започнаха да прииждат от всички страни.

В продължение на няколко минути Клетус продължи да наблюдава и да брои. Накрая се оказа, че четиридесет и трима мъже се бяха предали. Клетус кимна замислено. Четиридесет и трима от три групи по тридесет, или общо деветдесет. Точно както беше очаквал.

Погледна надолу към брега на реката, където на по-малко от десет метра от него Джарнки и другите двама, които беше оставил да охраняват брода, държаха приведени партизаните под прицел.

Клетус изпрати съобщение на младия ефрейтор.

— Ед, погледни от дясната си страна.

Джарнки рязко погледна надясно и се стресна, като видя Клетус толкова близо. Той му направи знак Предпазливо, все още приведен, прикривайки се зад брега, Джарнки притича до мястото, където Клетус беше снижил коня на метър и нещо над земята.

Когато ефрейторът дойде, Клетус приземи превозното си средство и използвайки прикритието на храстите, слезе схванато от коня и се протегна с облекчение.

— Да? — каза Джарнки въпросително.