Тактика на грешките

— Долу — отвърна кратко Клетус. Той посегна към един от резервните колани за скачане, с които беше снабден самолетът, и започна да го закопчава. — Наредете по половин рота от двете реки да се издигнат с коланите си и да тръгнат към срещуположната страна. Нека стрелят по всеки враг, когото забележат, но да не спират движението си. Да продължат, докато не се срещнат с мен тук, долу.

Той се извърна и почука с нокът по завоя на реката, където Уефър и трите „Марк V“ се трудеха усърдно.

— По ваша преценка след колко време могат да се срещнат с мен?

— С малко късмет след час — отговори Марк. — Какво смятате да правите, сър, ако нямате нищо против въпроса ми?

— Ще направя да изглежда така, че уж сме получили подкрепления в града — отвърна Клетус. Той се извърна и извика към пилота на разузнавателния кораб: — Престанете да кръжите! Свалете ме долу точно зад завоя на реката — координати H29 и R7.

Самолетът се отдалечи от мястото на битката и започна да кръжи над завоя на реката. Клетус се измести до аварийния изход и постави ръка върху бутона за изхвърляне. Марк го последва.

— Сър, ако не сте използвали скоро колан за скачане…

— Знам — прекъсна го бодро Клетус, — въпросът е да държиш краката си отдолу, а главата отгоре, особено когато се приземяваш. Не се безпокойте… — той извърна глава към пилота и извика: — Онази група дървета, точно по средата на завоя. Викни ми „Скачай“.

— Да, сър — отговори пилотът. След малко извика: „Скачай!“

— Скачам — повтори Клетус.

Натисна бутона за изхвърляне. Аварийният изход пред него се отвори и той се озова извън самолета. Усети, че лети към върховете на дърветата двеста метра под него.

Напипа ръчката за управление по средата на колана върху кръста му и двете реактивни струи от резервоара върху гърба му изреваха. Спряха го във въздуха с такава сила, че за момент му се стори, сякаш гърбът му се прекърши. Преди да успее да си поеме дъх, усети, че се издига. След като намали струята, започна бавно да се спуска, борейки се да остане във вертикално положение.

Той не падаше, а по-скоро се плъзгаше под остър ъгъл към джунглата. Направи усилие да намали скоростта, но чувствителният колан го изпрати отново нагоре. Бързо върна регулатора в първоначалното положение.

Беше вече съвсем близо до дърветата и трябваше да намери пролука между тях, за да не се надене на някой клон при приземяването си. Внимавайки да не докосне регулатора, започна да мести ръчката за управление, за да разбере в какви граници може да сменя посоката. Първият му опит почти го обърна с краката нагоре, но успя да възстанови нормалното си положение. От дясната си страна видя едно относително чисто място. Бързо премести ръчката и с облекчение установи, че се насочва натам. След това внезапно се намери сред върховете на дърветата.

Земята се приближаваше много бързо. Високият назъбен пън на едно дърво, който беше останал скрит от погледа му, изведнъж изскочи срещу него като копие.

Отчаяно дръпна ръчката. Струите замлъкнаха. Той се завъртя, удари се в пъна и се простря върху земята. Усети, че го обгръща тъмнина.

ПЕТНАДЕСЕТ

Когато дойде на себе си — може би само след секунда, — лежеше превит върху земята, а болното му коляно беше подгънато под него. Главата му звънтеше, но иначе се чувстваше добре.

Седна, все още разтреперан, и с двете си ръце внимателно започна да изправя ударения крак. Болката се засили, като заплашваше отново да изпадне в безсъзнание.

Пребори се с притъмняването. Пухтейки, се облегна назад върху пъна и се опита да нормализира дишането си, използвайки техниката за самоконтрол. Постепенно болката в коляното намаля и дишането му се успокои. Сърцето му започна да бие по-бавно. Той се концентрира върху отпускане на цялото тяло и изолиране на нараненото коляно. След малко усети как се понася и го обзема познатото състояние на откъсване от действителността. После се наведе, бавно опъна коляното, повдигна крачола и го заопипва.

Беше започнало да се подува, но пръстите му не можеха да определят дали е наранено по-сериозно. Усещаше болката някъде отдалеч, зад стената на притъпеното му съзнание. Хвана се за дънера, прехвърли цялата си тежест върху другия крак и бавно се изправи.

Опита предпазливо да прехвърли част от тежестта върху болния крак. Той издържа, но усети такава слабост, която не вещаеше нищо добро.

За момент му мина мисълта да използва колана, да се издигне над върховете на дърветата и да стигне до реката. Сетне обаче я отхвърли. Не можеше да рискува още едно лошо приземяване върху болното коляно, а да попадне в реката при това течение също не беше разумно. Щеше да се наложи да плува, а това можеше да извади коляното му извън строя.