Тактика на грешките

— Нима вярвате, че той може да направи подобно нещо… — Дюплейн спря, очевидно яростта надви за момент самоконтрола му и той се опита да си го възвърне, за да бъде по-убедителен. — Вие самият едва не сте бил застрелян днес от партизани, както гласят докладите върху бюрото ми! За вас нищо ли не означава фактът, че те са били въоръжени с лъчеви оръжия вместо със спортни пушки? Знаете, че техните партизани винаги носят леко цивилно оръжие, за да не бъдат разстреляни като саботьори, ако ги пленят. Какво мислите за това, че са се опитали да ви убият с лъчево оръжие?

— Единствено това — този, който е издал заповедта, е искал да бъде сигурен, че ще ме отстрани като командир на дорсайците. Щом те не ме желаят като командир, логично е да си остана командир.

Дюплейн го гледаше изморено от екрана на телефона.

— Предупреждавам ви, Греъм! Ако нещо се е случило с Трейнър или ако в следващите няколко часа не можем да го открием, аз ще поема командването на съюзническите сили. И първото, което ще направя, е да отменя заповедите на Бат и да те арестувам!

Екранът потъмня и връзката прекъсна. Малко изморено Клетус постави телефона върху масата и потърка очи.

— Добре, Марк. Няма какво повече да чакаме. Да започваме прехвърлянето на хората.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТ

Клетус замина с първата група от шест транспортни кораба, които закръжиха на осем мили от Двете реки нагоре по течението, и спуснаха парашутисти от двете страни на реките. Два часа преди това един разузнавателен самолет прелетя в тъмнината ниско над джунглата и улови топлинните изображения на две групи новоземляни, чакащи от двете страни в долините, на около пет мили от града. Една по-малка резервна част се беше разположила до прохода, но числеността й едва ли представляваше опасност за дорсайците. Клетус наблюдава известно време пламъка от реактивните струи на скачащите, след това нареди на пилота да се снижи над реката и да тръгне по течението.

Четвърт миля под града реката правеше завой надясно и точно след него дойде отговор от „Марк V“. Транспортният кораб се спусна още по-ниско и увисна над водата, а кулата на един от подводните булдозери се издигна над тъмната повърхност.

Клетус се спусна с въжен асансьор до кулата. Люкът й се отвори и от него излезе Уефър. Двамата застанаха върху леко наклонения мокър метален корпус до кулата.

— Ето ни и нас — усмихна се Уефър. — Трима, точно както нареди чичо доктор. — Приятелски закачливото му лице под черната коса изглеждаше развълнувано. — Какво искаш от нас?

— Войските на новоземляните са концентрирани в долините на двете реки на няколко мили от града. Те ще ги пресекат през равната им част под бреговите възвишения. Не мисля, че ще тръгнат към града покрай самата река. Така че ще можете да действате, без да ви видят.

— Сигурно, сигурно — съгласи се Уефър, душейки прохладния въздух като ловджийско куче. — Но какво искаш да направим?

— Можете ли да обработите дъното на реката точно под града и да повишите нивото на водата?

— В това малко подобие на река? Няма проблеми. Ще издигнем подводна преграда и водата ще трябва да се вдигне, за да я премине. Колко висок яз? С колко искаш да се повиши нивото?

— Искам водата да е дълбока метър и осемдесет на една миля над града.

За пръв път Уефър се намръщи:

— Метър и осемдесет? Но така ще наводниш и града. Равното място между двете реки едва ли е повече от два метра над речното равнище. Значи по улиците на града ще има метър и двайсет — метър и осемдесет вода. Това ли искаш?

— Точно това искам — отвърна Клетус.

— Е-е… разбира се, има няколко солидни постройки в търговската част и хората могат да се покатерят там. Аз обаче не искам да глобят флота, че наводнява градове…

— Не се притеснявай — отвърна Клетус. — Все още съм главнокомандващият тук. Аз поемам отговорността.

Уефър се взря в Клетус на слабата светлина и подсвирна одобрително.

— Тогава се захващаме веднага. Ще имаш твоите метър и осемдесет вода след четири часа.

— Чудесно — одобри Клетус, качи се в асансьора и махна към кораба да го вдигнат. — Успех.

— Успех на теб и на дорсайците! — отвърна Уефър. — На вас ще ви е необходим повече, отколкото на нас. Ние ще си вършим ежедневната работа.

Като се върна на кораба, Клетус нареди на пилота да се установи на една линия с града. Небето бързо избледняваше и отделните сгради можеха да се видят с просто око. Клетус насочи светлинен лъч към огледалото-приемник, разположено върху покрива на един склад, където беше щабът на дорсайците. Той изпрати повикване по светлинния лъч и Ичан се обади веднага.

— Полковник? — гласът на Ичан беше далечен, рязък и равен. — Очаквах да ви чуя. През последните три часа не съм получавал доклади от разузнавачите си в джунглата. Или са ги пленили, или се крият. Но предполагам, че противникът се е струпал в двете долини над града. Всички отбранителни точки тук са готови.

— Прекрасно, полковник — одобри Клетус. — Аз само исках да ви предупредя, че ще си понамокрите краката. Също така няма да е зле да предупредите и гражданите да се съберат на горните етажи на по-високите сгради.