Тактика на грешките

— О? Буря ли се задава?

— Де този късмет! — отвърна Клетус. Защото една хубава буря с дъжд щеше да даде предимство на добре тренираните дорсайци — и на десантчиците, и на тези в града. — Прогнозата е за ясно и топло време. Реката ще се надигне. Казаха ми, че по улиците ще има към два метра вода.

— Ясно. Ще се погрижа… — Ичан млъкна. — Ще получим ли подкрепления?

— Съжалявам, но не мога да ви отделя. Ако имаме късмет, всичко ще свърши, преди новоземляните да са стигнали до вас. Направете каквото е по силите ви с наличните хора.

— Разбрано. От моя страна няма друго, полковник.

— От моя също за момента — отвърна Клетус. — Успех!

Той прекъсна контакта и даде заповед за връщане обратно в Бакхала, където натовариха нова група десантчици. Денят беше настъпил и повече нямаше смисъл да се прикриват, действайки на малка височина в сенките под хълмовете около града. Клетус придружи следващата вълна десантчици в куриерски самолет, като го накара да кръжи на височина, недостъпна за стрелбата на ръчните оръжия.

Втората група десантчици скочиха сред огъня на врага, разположен надолу по реката, но не бяха сериозно засегнати.

— Доста добре — отбеляза Марк Додс. Той придружаваше Клетус на куриерския самолет, оставяйки майор Дейвид Ап Морган да се погрижи за последните две десантни групи. — Въпреки че сигурно ще ударят следващата ни група по въздуха. Изненадан съм, че все още няма техни кораби тук.

— Още един пример за прекалено развито въображение — отбеляза Клетус. Марк го погледна заинтересовано. — Миналата нощ обясних на Ичан, че прекалената предпазливост може да доведе до грешки. На новоземляните им е известно, че Съюзът е осигурил екзотите с много повече и много по-добри бойни кораби, отколкото Коалицията тях. И те автоматично са си направили погрешен извод. Мислят, че само привидно не сме прикрити по въздуха — за да ги подмамим да изпратят своите кораби и да ги унищожим с нашите по-мощни сили. Освен това знаят, че единствено дорсайците са тренирани за въздушен десант, и очакват срещу тях да се изправят дорсайци. Известно им е, че ни превъзхождат два или три пъти по суша, а това ги кара да са самоуверени.

Третата група и скочи в джунглата под тях. Предположенията на Клетус излязоха верни — не се появиха кораби на врага, които да застрашат скачащите. Същото се случи и с четвъртата, последна група. След като и четирите групи десантчици бяха долу, планът на Клетус за битката започна да се оформя. Беше изпратил дорсайците в джунглата по стръмнините от двете страни на всяка река, срещу течението. Разпръснати в редици, те започнаха да напредват в гръб на новоземляните. Последните се отбраняваха, но когато войските им започнаха да се придвижват през долините към града, тръгнаха натам — не показваха намерение да се обърнат и да водят сериозно сражение, нито пък паника от кратките престрелки. Горе в самолета Клетус и Марк поддържаха връзка с хората чрез светлинен лъч.

— Ние дори не ги забавихме — отбеляза горчиво Марк, свил устни в тънка черта, докато наблюдаваше сцената долу върху множеството екрани пред тях.

— Ще намалят темпото по-късно — отвърна Клетус.

Той беше много зает да следи битката дори когато изпращаше непрестанен поток от заповеди и на най-малките групи дорсайци.

Марк замълча и започна да наблюдава ситуацията върху екраните, развиваща се под командите на Клетус. Двете основни части на новоземлянските войски приличаха на две големи дебели гъсеници, пълзящи по вътрешния край на долините. Съсредоточаваха се към мястото, където се събираха реките — града Двете реки. Отзад и навътре в сушата дорсайските части като тънки редички от малки мравки нападаха гъсениците от задната и от вътрешната страна. Не че всичко това можеше да се види с просто око под плътния покров на джунглата но уредите и чертежите на Клетус го показваха ясно. Атакувани, гъсениците извиваха задните си части към предните, свивайки се под нападението на мравките, ала продължаваха да напредват. Междувременно Клетус разтегляше редиците на своите дорсайци от вътрешната страна на всяка вражеска част така, че най-отдалечените групи бяха на едно равнище с най-предните части на врага. От време на време те правеха пробив в редиците на новоземляните, срещу които се намираха. Тогава противникът просто се отдръпваше зад стръмните склонове, които играеха роля на естествена преграда. Не само това — все повече вражески части се спускаха по стръмния склон долу и се разпръсваха в редица, за да отбраняват придвижването на останалите. По този начин над осемдесет процента от вражеските сили не бяха достижими за оръжията на дорсайците.

Клетус прекъсна внезапно работата си върху екраните и се обърна към Марк:

— Те са на по-малко от две мили от горния край на града. Искам да поемете работата тук и да задържите новоземляните на позициите им. Накарайте ги да слязат от склоновете, но не излагайте хората повече от необходимото. Задържайте ги, без да пускате вашите части, докато не ви се обадя.

— Къде отивате, сър? — попита Марк и се намръщи.