Тактика на грешките

— Пожелавам ви успех. И всичко това само за да напишете няколко тома?

Клетус не каза нищо. Продължи да седи изправен в леглото, като че ли очакваше нещо. Усмивката на Дау изчезна.

— Вие сте съвсем прав — произнесе с различен тон министърът, въпреки че Клетус не беше казал нищо. — Времето напредва и аз заминавам днес за Земята. Може би ще ви видя там — да кажем, след шест месеца?

— Едва ли — отвърна Клетус. — Но очаквам да ви видя тук. Да кажем, след две години?

Черните очи на Дау станаха студени.

— Вие съвсем погрешно ме разбрахте, Клетус. Никога не съм бил наемник.

— Нито пък аз.

— Да. Разбирам. Най-вероятно ще се срещнем — усмивката му неочаквано се върна — при Филипи.

— Никога не е имало друго място където бихме могли да се срещнем.

— Предполагам, че сте прав. — Дау направи крачка назад и отвори вратата. — Пожелавам ви скорошно оздравяване.

— А на вас безопасно пътуване до Земята.

Дау се обърна и излезе. Няколко минути по-късно вратата се открехна и Уефър промуши глава през пролуката.

— Де Кастрис отиде ли си? Не се забави много.

— Казахме си това, което имахме — отговори Клетус. — След това нямаше смисъл да стои повече.

СЕДЕМНАДЕСЕТ

Три дни по-късно Мондар отново се появи до леглото му.

— Е, Клетус — започна той, сядайки на стола до него, — откакто те видях последния път, прекарвах по-голямата част от времето си с членове на моята група, които са запознати по-добре от мен с някои от въпросите, повдигнати от теб. Всички заедно изработихме план за действие. Той като че ли дава най-голяма надежда за чудото, към което се стремиш. Както изглежда, въпросът сега е дали за теб ще е по-добре да си подробно запознат с физиологията на коляното си и с процеса на образуване на тъканите, или би било по-добре да имаш колкото се може по-малко познания по въпроса.

— И какво беше решението?

— Решихме, че ще е по-добре, ако знаеш колкото се може по-малко. Въпросът е, че стимулите за това, което всъщност е анормална реакция на тялото, ще трябва да дойдат от едно много примитивно ниво на организма.

— Не искате да си представям какво ще става там?

— Напротив — отговори Мондар. — Трябва да се съсредоточиш върху процеса на регенериране колкото е възможно по-пълно. Твоята решителност да се получи израстване на тъканите трябва да се насочи надолу, към инстинктивното ниво. А за да постигнеш, ти трябва практика. И така, ние създадохме комплекс от упражнения, който ще те науча да изпълняваш. През следващите две седмици ще идвам тук всеки ден и ще работя с теб, докато не започнеш да правиш упражненията сам. След това ще те наблюдавам, за да се уверя, че си постигнал пълен контрол над съответните области. После ще дойде символичната операция, при която генетичният модел на дясното ти коляно ще бъде пренесен под формата на няколко клетки тъкан и кост в лявото коляно, на мястото, където искаме да стане израстването.

— Чудесно. Кога искаш да започнем упражненията?

— Още сега — отговори Мондар. — Започваме с това, че изоставяме напълно въпроса за твоето коляно. Имаш ли някакви предпочитания за темата на разговора?

— Най-добрата във Вселената. И без това смятах да говоря с теб за това. Бих искал да ми заемеш два милиона МВЕ.

Мондар го гледа известно време, след което се усмихна.

— Боя се, че нямам толкова у мен. Нали разбираш, тук, далеч от Земята, два милиона Международни валутни единици са нещо доста по-дефицитно, отколкото там. Много спешно ли ти трябват?

— Спешно и абсолютно сериозно — отговори Клетус. — Бих искал да го обсъдиш с твоите хора тук, в Бакхала, и другаде, ако е необходимо. Не греша, нали, като смятам, че вашата организация би ми заела тези пари, ако е уверена, че си заслужава?

— Да, не грешиш — изрече бавно Мондар. — Но трябва да признаеш, че е молбата доста необичайна за човек без никаква собственост, бивш полковник от Съюза и настоящ емигрант на Дорсай. Какво смяташ да правиш с такава сума?

— Да изградя един съвсем нов тип военна единица. С нова организация, подготовка, екипировка и тактически възможности.

— Естествено, като използваш дорсайски наемници.

— Точно така — съгласи се Клетус. — Ще създам бойна сила, поне пет пъти по-ефективна от съществуващите сега. Тя би могла да подбие цената не само на Съюза, но и на Коалицията, когато се стигне до осигуряване на военни части за извънземни колонии като вашата. Мога да увелича заплащането на хората и на офицерите и пак да я предложа на пазара за по-малко, отколкото вземаха дори и дорсайските наемници — по простата причина, че ще ни трябват по-малко хора за същата работа.

— И ти предполагаш — каза замислено Мондар, — че подобна наемна сила ще изплати за късо време заем от два милиона?

— Смятам, че няма причини за съмнение.

— Може би не, ако приемем, че новите ти наемници ще изпълняват твоите нареждания. Но кой би могъл да каже предварително? Опасявам се, Клетус, че на нашата организация ще й е нужна някаква гаранция, преди да даде назаем толкова много пари.

— Гаранцията не винаги е необходима, когато репутацията на този който взема заема, е добра.