Тактика на грешките

Джеймс Ръка Господня беше дребен слаб мъж на средна възраст с рядка сива коса. Изглеждаше още по-дребен и слаб поради тесния черен пуловер и панталон — обичайните дрехи на членуващите във фанатичните секти, колонизирали, а по-късно размножили се върху Хармония и Асоциация. Имаше вид на безобиден човек, но един поглед към тъмните му очи или само няколко думи, произнесени от него, бяха достатъчни тази илюзия да се разсее. Накратко, той беше един от онези рядко срещани хора, в които гореше вътрешен огън — факелът на злочестината и ужасът от нечестивите, никога не загасваше у него. И не намаляваше от факта, че той причисляваше в редиците на нечестивите всички, чието мнение се различаваше от неговото. Сега седеше в своя кабинет в Правителствения център на Хармония и гледаше над голата неполирана повърхност на бюрото към Клетус, седнал срещу него.

— Знам, че цените ни са над вашите възможности — съгласи се Клетус. — Не съм дошъл да ви карам да наемате нашите дорсайци. Смятах да ви предложа ние да наемем някои от вашите млади хора.

— Да наемете членове на нашата църква за да проливат кръвта си в грешните войни на неверниците? Нечувано!

— Нито една от вашите колонии на Хармония и Асоциация не притежава технология. Вашата Войнстваща църква може и да разполага с най-много хора в сравнение с всички други църкви в тези два свята, но вие имате непреодолима нужда от истински заем — за да използвате за развитие на вътрешната търговия. Така ще създадете производство, от което имат нужда хората ви. Можете да го получите от нас, както казах, като наемем някои от вашите младежи.

Очите на Джеймс заблестяха като очи на змия, отразяващи светлината.

— Колко? — рязко попита той.

— Стандартното заплащане на обикновени наемни войници — отвърна Клетус.

— Че това е едва една трета от исканото от вас за вашите дорсайци! — Гласът на Джеймс се извиси. — Значи ни продавате стока на една цена, а купувате от нас на друга? — Това е въпрос на покупко-продажба на два различни продукта — отговори Клетус невъзмутимо. — Дорсайците си струват цената заради подготовката им и защото досега са си създали такава репутация. Вашите хора нямат нито подготовката, нито репутацията им. Те струват толкова, колкото съм готов да платя за тях. От друга страна, от тях няма да се изисква много. Ще бъдат използвани главно като сили за отвличане на вниманието, подобно на нашите десантни парашутни части при пленяването на Маргарета, на Фрийланд.

Завладяването на Маргарета на Фрийланд беше последният от серия успешни ангажименти, спечелени от новоподготвените дорсайци под командването на Клетус. Беше изминала една година от завземането на амониевите мини на Нютон. През това време бяха провели няколко акции, завършили с почти безкръвни победи: в световете на Касида, планетата сестра на Нютон, на Св.Мари, един малък свят под слънцето на Процион заедно с Мар и Кълтис, и последната — на Фрийланд, която заедно с Нова Земя беше единствената населена планета под звездата на Сириус.

Маргарета беше голям остров в океана, на около триста мили от северния бряг на основния континент на Фрийланд. Той беше нападнат и завладян от най-близката колония на континента. Правителството на острова, намиращо се в изгнание, беше събрало средства да наеме дорсайците, за да им върнат родната земя.

Клетус се беше престорил, че извършва парашутен десант над столицата с една група неподготвени дорсайци. А междувременно изпрати хиляди подготвени дорсайци на острова, които се добраха до различни точки на брега с плуване. Нашествениците предизвикаха стотици спонтанни бунтове сред местното население, което беше чуло за десанта.

Изправени пред бунтове отвътре и евентуална атака отвън, основните части на врага прецениха, че е по-благоразумно да напуснат острова и се отправиха към родната си колония. Връщайки се там, узнаха колко малко са били войските, които ги накараха да си тръгнат, и бързо поеха обратно към Маргарета.

Но когато повторно стигнаха до острова, видяха, че по всички брегове са запалени огньове — населението се беше надигнало, въоръжено и този път готово по-скоро да умре, отколкото да допусне и един-единствен нашественик.

Както и останалите военни успехи на Клетус, и тази победа беше постигната чрез грижливо съчетаване на въображение и философия. Другите колонизирани светове смятаха това за почти свръхчовешки способности на дорсайските войници. Ясно беше, че въпреки очевидното си нежелание да приеме предложението на Клетус, Джеймс беше запознат с фактите. Типично за старейшини като него беше, че те или са „за“, или са „против“, но никога не биха проявили нерешителност.

Клетус си тръгна, убеден, че е успял да посее идеята в съзнанието на фрийландеца, и готов да изчака развитието й.