Тактика на грешките

В действителност първите части на брозанската армия започнаха да пристигат, преди да бяха изтекли и два часа. Летящи транспортни средства бяха натоварени с войници, които бързо обкръжиха града на двеста метра от него. През останалата част от деня пристигаха още части, тежки оръдия и бронирани коли. На зазоряване Клетус и Свахили прецениха, че около една дивизия, въоръжена с всичко — от ножове до лъчево оръжие, беше обкръжила града и неговите двеста окупатори.

Свахили беше в добро настроение. Подаде бинокъла на Клетус, след като огледа заобикалящата ги гориста местност. Двамата стояха на върха на комуникационната кула, най-високата постройка в града.

— Едва ли ще използват тежките оръдия срещу местното население — забеляза Свахили. — Което означава, че ще се приближат пеш — най-вероятно ще настъпят едновременно по целия периметър. Предполагам, че до един час ще атакуват.

— Не смятам така — отговори Клетус. — Мисля, че ще изпратят някого да преговаря.

Оказа се, че е прав. През следващите три часа обкръжилата ги брозанска армия не предприе нищо. Около обед, когато забуленото в облаци нютонианско слънце беше започнало да затопля този северен край, една командирска кола с развят бял флаг се измъкна бавно от сенките на гората и влезе в града. Посрещнаха я войници, които бяха инструктирани за такава среща, и я ескортираха до полицейското управление. От нея слязоха един дребен, около шестдесетгодишен запасен генерал, придружен от закръглен мъж, около десет години по-млад, със знаци на полковник. Влязоха в сградата. Клетус ги прие в кабинета на началника на полицията.

— Дойдох тук, за да ви предложа условия за предаване — генералът спря, загледан в знаците върху пагоните на Клетус. — Не мога да разбера вашия чин?

— Маршал — отговори Клетус. — Преди известно време направихме реорганизация на чиновете на Дорсай. Маршал Клетус Греъм.

— О? Генерал Джеймс Ван Дасел. А това е полковник Офер. Както вече казах, тук сме, за да ви предложим условия за капитулация…

— Ако въпросът беше само в капитулацията, вие едва ли щяхте да дойдете, нали, генерале? — прекъсна го Клетус. — Мисля, много добре ви е известно, че не може да става и дума да се предадем.

— Не? — повдигна вежди учтиво Ван Дасел. — Може би ще трябва да ви уведомя, че сте обкръжени от почти цяла дивизия с пълно въоръжение.

— Този факт ми е известен. Също както и на вас ви е напълно известен фактът, че ние имаме малко повече от петстотин цивилни.

— Да, и ние ще ви държим много строго отговорни за тях. Трябва да ви предупредя, че ако им се случи нещо лошо, либералните условия за капитулация, които искаме да ви предложим…

— Не си играйте с търпението ми, генерале — прекъсна го отново Клетус. — Ние държим тези цивилни като заложници срещу всякакви враждебни действия от страна на вашите сили. Аз ви очаквах тук, за да ви информирам за неотложните стъпки, които ще бъдат предприети от Организацията на напредналите общества, отнасящи се до Уотършед и мините. Без съмнение ви е известно, че те са разработени върху земя, закупена законно от Организацията, а експлоатацията им до този момент от Броза се смята за незаконна от международния съд тук, на Нютон… Въпреки че досега Броза успяваше да се противопостави на съдебното нареждане да ги върне на Организацията на напредналите общества. Нашите експедиционни сили вече уведомиха Организацията, че тяхната законна собственост върху мините е възстановена, а аз бях информиран, че първите контингенти редовни войски на ОНО ще пристигнат тук в 18,00 часа, за да подкрепят моя отряд и да поемат функциите си на редовни окупационни части… — Клетус направи пауза.

— Аз определено няма да позволя на никакви окупационни части да влязат тук — заяви почти меко Ван Дасел.

— В такъв случай ви съветвам да се допитате до вашите политически власти, преди да предприемете каквито и да било действия — каза Клетус. — Повтарям, ще държим жителите на града като заложници, гарантиращи доброто държание на вашите войски.

— Нито пък имам желание да бъда изнудван — продължи Ван Дасел. — Ще очаквам съобщение за съгласието ви да се предадете до изтичането на следващите два часа.

— А аз, както казах, ще ви държа отговорен за каквито и да било враждебни действия до пристигането на редовните войски на Организацията на напредналите общества.

След тези взаимни изявление те се разделиха любезно. Ван Дасел и неговият полковник се върнаха при брозанските части, обкръжили града. Клетус повика Свахили и Арвид да обядват заедно.

— Но какво ще стане, ако той реши да ни атакува преди да пристигнат подкрепленията? — попита Свахили.

— Няма да го направи — отвърна Клетус. — Неговото положение е достатъчно лошо и в момента. Първият въпрос, който ще му зададат брозанските политици, е как е допуснал да завземем града и мините. Кариерата му може и да оцелее след този въпрос, но само докато няма човешки жертви от страна на Броза. Той знае, че и аз съм наясно, затова Ван Дасел няма да поеме рискове.