Тактика на грешките

И наистина Ван Дасел не предприе нищо. Неговата дивизия продължи да си седи кротко около Уотършед и след изтичане на срока за капитулация, а също и когато започнаха да пристигат подкрепленията на Организацията на напредналите общества. През следващата нощ той тихичко изтегли войските си. А при изгрева, когато войниците от ОНО започнаха да разчистват местността извън града, за да си устроят временен лагер, не откриха нито един брозански войник в радиус от двеста мили.

— Много добре! — каза Уалко ентусиазирано, когато пристигна с последната от своите части и влезе в кабинета на Клетус в сградата на полицейското управление. — Вие и вашите дорсайци свършихте прекрасна работа. Можете да си тръгнете, когато пожелаете.

— Веднага щом ни платите.

Уалко се усмихна лукаво.

— Не се и съмнявах, че с нетърпение ще очаквате да получите възнаграждението си. Затова го донесох с мен.

Той постави върху бюрото едно плоско куфарче между тях, извади разписка, подаде я на Клетус, сетне започна да вади златни кредити и да ги трупа пред него.

Клетус не обърна внимание на разписката, а наблюдаваше със студено изражение нарастването на купчината. Когато накрая Уалко привърши и го погледна с нова широка усмивка, той не му се усмихна в отговор, а поклати глава.

— Това е по-малко от половината от договорената сума.

Уалко продължи да се усмихва.

— Вярно. Но в оригиналния договор се предвиждаше да ви наемем за три месеца. А вие изпълнихте задачата си за по-малко от седмица и само с една четвърт от силите си. Ние сме изчислили пълното заплащане за една седмица за петстотинте души, които използвахте. В допълнение ви плащаме гарнизонните разходи за всичките войници, и то до изтичането на месеца — нещо като бонус. Клетус го погледна. Усмивката на Уалко започна да се стопява.

— Сигурен съм, спомняте си така добре, както и аз — изрече студено Клетус, — че договорът ни беше за две хиляди души за три месеца. Пълно заплащане за всекиго за целия период — и никакво заплащане, ако не успеем да ви предадем амониевите мини. Колко души съм използвал, за да ви върна мините, и колко време ми е отнело, беше моя грижа. Очаквам веднага да ми заплатите пълното възнаграждение за всички хора за цялото време.

— Естествено, и дума не може да става! — отвърна кратко Уалко.

— Не мисля така — каза Клетус. — Може би трябва да ви припомня какво казах на генерал Ван Дасел, командира на брозанските сили, които ни обкръжиха — че държа цивилното население на Уотършед като заложник за доброто му държание. Ние все още държим тези хора — този път като залог за вашето добро държание.

Лицето на Уалко застина.

— Вие няма да нараните цивилни! — възкликна той след известно време.

— Генерал Ван Дасел повярва, че ще го направя — отвърна Клетус. — А сега аз лично ви давам моята дума на дорсаец — а тази дума след време ще бъде нещо повече от подписан договор, — че нито един цивилен няма да пострада. Но ще имате ли смелостта да ми повярвате? Ако лъжа и връщането на мините е придружено от кървава баня на местните жители, вашите шансове да постигнете евентуално споразумение с Бронза ще изчезнат като дим. Вместо да преговаряте, когато държите птицата в ръцете си, вие ще се изправите пред колония, която ще иска отмъщение — отмъщение за действие, за което ще ви обвинят всички мирни общества.

Уалко го гледаше втренчено.

— Нямам повече кредити в мен — изрече той накрая дрезгаво.

— Ще почакаме — отговори Клетус. — Можете да отлетите обратно, да ги вземете и да се върнете най-късно до обед.

Уалко си тръгна с провиснали рамене. Когато се качваше по стълбата на самолета, с който беше пристигнал в Уотършед, той спря и се обърна за последен път към Клетус.

— Мислите, че ще си пробиете път в новите светове! — каза злобно той. — И може би за известно време ще успеете. Но в един прекрасен ден всичко, което сте изградили, ще се срути върху главите ви.

— Ще видим.

Клетус наблюдаваше, докато вратата се затвори след Уалко и самолетът се издигна в небето на Нютон. После се обърна към Арвид, застанал до него.

— Между другото, Арв, Бил Атайър иска да изучи моите методи за стратегия и тактика по-отблизо. Затова веднага след като се върнем на Дорсай, той ще стане мой помощник, а за теб ще намерим един отряд. И без това е време да понатрупаш боен опит.

Без да дочака отговор от Арвид, той обърна гръб на младия мъж и си тръгна, а мисълта му беше вече заета с други проблеми.

ДВАДЕСЕТ И ДВЕ

— Вашите цени — каза Джеймс Ръка Господня, старейшина в Първата войнстваща църква на двата съседни свята на Хармония и Асоциация, наречени приятелски — са направо скандални.