Тактика на грешките

Той се качи на междузвезден кораб за Нова Земя, планетата сестра на Фрийланд, където го очакваха неговите дорсайци и нова военна акция. Маркус Додс, най-старшият след Ичан, го посрещна в дорсайския лагер извън Адониер, главния град на колонията Брета, която им беше работодателят на Нова Земя. Независимо от двете нови звезди върху пагоните, показващи, че е армейски командир на дивизия наемници, лицето му беше загрижено.

— Спейнвил се е обединил с още четири или пет други градове-държави — съобщи той на Клетус веднага щом останаха сами в кабинета на Маркус. — Нарекли са се Централно обединение и са събрали армия от повече от двадесет хиляди редовни войници. Не само това — те са готови и ни чакат. Нямаме възможност да използваме изненадата, както правехме при другите акции, а дивизията, която сте ми дали, се състои от по-малко от пет хиляди души.

— Всичко това е вярно — каза замислено Клетус. — Какво предлагаш да направим?

— Да развалим договора с Брета — изрече Маркус убедено. — Не бихме могли да тръгнем срещу обединената армия без достатъчно хора. А с колко новоподготвени дорсайци разполагаме? Определено не повече от двеста. Нямаме друг избор, освен да развалим договора. Можете да наблегнете на факта, че положението се е променило, след като са ни наели. Брета сигурно ще протестира, но отговорните хора в другите колонии, които искат да ни наемат, ще разберат. Не разполагаме с части и това е.

— Не! — Клетус стана от стола до бюрото на Маркус и се приближи до картата. Върху нея бе изобразена равнинната вътрешноконтинентална земя, която Брета делеше със своите съперници — пет други колонии. Всяка от тях се състоеше от множество земеделски стопанства, разположени около един голям град, откъдето произлизаше наименованието им — градове-държави. — Не желая да развалям договори независимо от това, колко добра е мотивировката ми.

Той проучваше картата известно време. Брета, с един тесен коридор до брега, беше заобиколена от градовете-държави откъм четири от петте си страни. Преди производственият център снабдяваше градовете-държави с по-голяма част от техниката, която им беше необходима, и в замяна купуваше от тях селскостопанска продукция. Но после Спейнвил, най-големият от петте градове-държави, разви своя промишленост, подбуждайки към подобни действия и останалите. Един от тях, наречен Армой, реши да създаде летище за далечни полети, съперничещо на съществуващото в колонията Брета.

И сега, когато икономическата амбиция ярко се беше разгоряла в бившите селскостопански колонии, Спейнвил, който граничеше с коридора на Брета до брега, реши да изяви претенции върху него. Заплашваше да го завладее със сила, ако колонията не го даде доброволно. Това беше и причината за присъствието на дорсайците.

— От друга страна — обърна се Клетус към Маркус, — ако те повярват, че сме получили подкрепления, може да има същия ефект, както ако наистина получим.

— А как ще ги накарате да го повярват? — заинтересува се Маркус.

— Ще трябва да се обмисли. Независимо от всичко се връщам веднага на Дорсай, все едно че отивам за още хора, а по пътя ще се опитам да измисля план.

Клетус не губеше време. Късно вечерта, след едно безумно пътуване с атмосферен кораб около Нова Земя, той се озова в междузвезден кораб, чиято следваща спирка беше Дорсай. Три дни по-късно беше във Форали. Мелиса го посрещна на входа на тяхната къща с топлина, която беше изненадваща. След сватбата тя бавно смекчи държанието си, а след раждането на сина им преди три месеца този процес се ускори. За разлика от онези, които преди бяха много близки с Клетус, а сега се бяха отдръпнали от него.

Типичен пример беше Ичан, чийто поздрав към Клетус беше толкова предпазлив и безразличен, сякаш поздравяваше непознат. При първия удобен случай отдели Клетус от Мелиса и детето и се обърна грубо към зет си:

— Видя ли това? — попита го, разпръсквайки различни изрезки от вестници върху бюрото. Намираха се в кабинета на Клетус в западното крило на къщата. — Всичките са от агенциите за новини на Земята — от Съюза и от Коалицията.

Клетус прегледа изрезките. Всички без изключение се отнасяха за него и за Дорсай. И не само това — техният ругателен тон така си приличаше, че можеха да бъдат продукт само на един и същ източник.

— Виждаш ли? — предизвика го Ичан, когато най-накрая Клетус откъсна поглед от изрезките. — Първа агенцията на Коалицията започна да те нарича пират, след онази работа на Бакхала. Сега и Съюзът е започнал същото. Онези градове-държави, срещу които са те наели, са подкрепяни с помощ и инвестиции както от Съюза, така и от Коалицията. Ако не вземеш мерки, ще те преследват и двамата. Погледни — мургавият му пръст се заби в една от изрезките, — прочети какво е казал Дау де Кастрис в една своя реч в Делхи: "Дори и да няма друго, хората от Коалицията и от Съюза трябва да се обединят, за да порицаят бившия ренегат от Съюза Греъм…

Клетус се разсмя.

— Ти смяташ това за смешно? — мрачно каза Ичан.

— Само заради предсказуемостта и очевидността на намеренията на Дау.