Танц с дракони

— Ако Хари Стрикланд му мисли злото, криенето му на „Свенливата девица“ няма да го опази. Стрикланд има десет хиляди меча под своя команда. Ние имаме Дък. Егон е всичко, което би могло да се иска у един принц. Те трябва да видят това, Стрикланд и останалите. Това са неговите хора.

— Негови, защото са купени и им е платено. Десет хиляди въоръжени непознати, плюс паразитите и вървящите с войската. Стига само един, за да ни докара до разруха. Ако главата на Хюгор струваше господарски хонори, колко ще плати Церсей Ланистър за законния наследник на Железния трон? Не познавате тези мъже, милорд. Дванайсет години минаха, откакто за последен път яздихте със Златната дружина, а старият ви приятел е мъртъв.

„Черното сърце.“ Майлс Тойн беше толкова жизнен последния път, когато Гриф го остави, че беше трудно да приеме, че си е отишъл. „Златен череп на кол и Хари Стрикланд Бездомника на негово място.“ Лемор не грешеше. Каквито и да са били бащите и дедите им във Вестерос преди изгнанието, мъжете от Златната дружина сега бяха наемници, а на никой наемник не можеше да се вярва. И все пак…

Предната нощ отново бе сънувал Каменна септа. Сам, с меч в ръка, тичаше от къща на къща, разбиваше врати, втурваше се нагоре по стъпала, скачаше от покрив на покрив, а ушите му кънтяха от звука на далечни камбани. Дълбоко бронзово кънтене и сребърен звън ехтяха в черепа му, влудяващо хаотичен шум, който ставаше все по-силен и главата му сякаш щеше да се пръсне.

Седемнайсет години бяха дошли и си отишли от Битката на камбаните, но звукът на кънтящи камбани все още стягаше червата му на възел. Други можеше да твърдят, че кралството било изгубено, когато принц Регар падна под бойния чук на Робърт на Тризъбеца, но Битката на Тризъбеца изобщо нямаше да се води, ако грифонът само бе убил елена в Каменна септа. „Камбаните звъняха за всички ни в онзи ден. За Ерис и кралицата му, за Елия Дорнска и малката ѝ дъщеря, за всеки верен мъж и честна жена в Седемте кралства. И за моя сребърен принц.“

— Планът беше да разкрием принц Егон едва когато стигнем до кралица Денерис — каза Лемор.

— Онова беше, когато вярвахме, че момичето идва на запад. Нашата драконова кралица е изгорила този план на пепел, а благодарение на онзи дебел глупак в Пентос хванахме драконката за опашката и изгорихме пръстите си до кокал.

— От Илирио не би могло да се очаква да е знаел, че момичето ще предпочете да остане в Робския залив.

— Не повече, отколкото да е знаел, че Кралят просяк ще умре млад или че хал Дрого ще го последва в гроба. Много малко от това, което дебелакът беше предвидил, се сбъдна. — Гриф плесна дръжката на дългия си меч с облечената си в ръкавица длан. — Играх по гайдата на дебелака години наред, Лемор. Какво ни донесе това? Принцът е пораснал мъж. Време му е да…

— Гриф! — извика Яндри, за да надмогне кънтежа на камбаната на глумците. — Ето го и Халдон. Идва най-после.

Наистина идваше — бързаше по крайречната улица към кея, целият потен и със същата кисела физиономия като в Селхорис, когато се върна на „Свенливата девица“, за да признае, че джуджето е изчезнало. Водеше три коня обаче, а само това беше важното.

— Доведи момчето — каза Гриф на Лемор. — И да е готов.

— Както кажеш — отвърна тя недоволно.

„Все едно.“ Беше се привързал към Лемор, но това не означаваше, че му трябва одобрението ѝ. Нейната задача бе да обучи принца в доктрините на Вярата и тя го беше направила. Никакви молитви нямаше да го поставят на Железния трон обаче. Това беше задачата на Гриф. Беше провалил някога принц Регар. Нямаше да провали сина му. Не и докато в тялото му все още имаше живот.

Конете на Халдон не го задоволиха.

— Това ли бяха най-добрите, които можа да намериш? — измърмори той.

— Това бяха, да — отвърна раздразнено Халдон, — и по-добре да беше попитал колко ни струват. С онези дотраки отвъд реката половината жители на Волон Терис са решили, че е по-добре да са другаде, тъй че цената на конете расте не с дни, а с часове.

„Сам трябваше да отида.“ След Селхорис му беше по-трудно да разчита на Халдон, отколкото преди. „Позволил е на джуджето да го залъже със сладкодумния си език. Оставил го е да се напъха сам в курвенския дом, докато той се мотае като малоумен на площада.“ Съдържателят на бардака настояваше, че дребосъка го били отвлекли на върха на меча, но Гриф не вярваше много на това. Дяволчето беше достатъчно умно, за да е нагласило бягството си. Този пиян похитител, за когото говореха курвите, можеше да е бил нает от него помагач. „И аз имам вина. След като джуджето застана между Егон и каменния човек, станах непредпазлив. Трябваше да му прережа гърлото още когато го видях.“

— Е, все ще свършат работа — каза на Халдон. — Лагерът е само на три мили на юг. — „Свенливата девица“ щеше да ги закара по-бързо, но той предпочиташе да държи Хари Стрикланд в неведение къде са двамата с принца. Не му допадаше идеята да нагазят в плитчини и да се изкатерят на някой кален бряг. Такова пристигане можеше да е подходящо за един наемник и сина му, но не и за велик лорд и неговия принц.