Танц с дракони

— Не съм ял от два дни, но след като вече съм тук, стига ми да пирувам с красотата ви.

— Красотата ми няма да напълни корема ти. — Откъсна една круша и му я подхвърли. — Изяж това.

— Щом моята кралица повелява. — Отхапа от крушата и златните му зъби блеснаха. Сок потече в пурпурната му брада.

Момичето в нея толкова много искаше да го целуне, че я заболя. „Целувките му ще са силни и жестоки — каза си тя, — и ще му е все едно, ако извикам или му заповядам да спре.“ Но кралицата в нея знаеше, че ще е глупост.

— Разкажи ми за пътуването си.

Той сви безгрижно рамене.

— Юнкайците пратиха някакви наемници да затворят Хизайския проход. Дългите пики се наричаха. Спуснахме се отгоре им през нощта и пратихме неколцина в ада. В Лхазар убих двама от сержантите си за опит да откраднат скъпоценните камъни и златните блюда, които моята кралица ми повери за дарове за Агнешките хора. Иначе всичко мина както обещах.

— Колко мъже загуби в боевете?

— Девет — отвърна Даарио, — но дузина от Дългите пики решиха, че предпочитат да са Бурни врани вместо трупове, тъй че се върнахме с трима повече. Казах им, че ще живеят по-дълго, ако се бият с вашите дракони вместо срещу тях, и те видяха благоразумие в думите ми.

Това я обезпокои.

— Може да шпионират за Юнкай.

— Твърде глупави са за шпиони. Не ги познавате.

— Нито ти. Вярваш ли им?

— Вярвам на всички свои мъже. Докъдето мога да плюя. — Изплю семка и се усмихна на подозрителността ѝ. — Да ви донеса ли главите им? Ще го направя, ако заповядате. Един е плешив, двама имат плитки, а един боядисва брадата си в четири различни цвята. Кой шпионин би носил такава брада, питам ви? Прашкарят може да улучи с камък окото на комар от четирийсет крачки, а грозният се оправя добре с конете, но ако моята кралица казва, че трябва да умрат…

— Не казах това. Само… просто ги дръж под око, нищо повече. — Почувства се глупаво, че го каза. Винаги се чувстваше малко глупаво, когато беше с Даарио. „Недодялана, наивна като дете и глупава. Какво ли си мисли за мен?“ Дани смени темата. — Агнешките хора ще ни пратят ли храна?

— Зърно ще дойде от Скаазадан на баржа, моя кралице. А други стоки с керван през Хизай.

— Скаазадан не. Реката е затворена за нас. Моретата също. Видял си корабите в залива. Картците прогониха една трета от рибарския ни флот и плениха друга трета. Останалите са твърде наплашени, за да напуснат пристанището. Малкото търговия, която все още имахме, ни е отрязана.

Даарио хвърли огризката на крушата.

— Картците имат мляко в жилите. Щом видят драконите ви, ще се разбягат.

Дани не искаше да говори за драконите. В двора ѝ все още идваха селяни с изгорени кости, оплакваха се за откраднати овце, въпреки че Дрогон не се беше върнал в града. Някои съобщаваха, че го видели на север от реката, над тревата на Дотракското море. Долу в ямата Визерион беше откъснал едната си верига. С Регал ставаха все по-диви с всеки ден. Неопетнените ѝ бяха казали, че веднъж железните врати се нажежили до червено и никой не посмял да ги пипне цял ден.

— Ащапор също е под обсада.

— Това го научих. Един от Дългите пики живя достатъчно дълго да ни каже, че в Червения град хората се самоизяждали. Каза, че и на Мийрийн скоро щял да му дойде редът, тъй че му отрязах езика и го дадох на едно жълто псе. Никое куче няма да изяде езика на лъжец. Жълтото псе го изяде и разбрах, че е казал истината.

— Имам война и вътре в града. — Каза му за Синовете на Харпията и за Бронзовите зверове, за кръвта по тухлите. — Враговете ми са навсякъде около мен, вътре в града и извън него.

— Нападаш — отсече той. — Ако си обкръжен от врагове, не можеш да се защитиш сам. Опиташ ли, брадвата ще те удари в гърба, докато парираш меча. Не. Когато си изправен срещу много врагове, избираш най-слабия, убиваш го, препускаш през него и се спасяваш.

— Къде да се спася?

— В леглото ми. В обятията ми. В сърцето ми. — Дръжките на аракха и стилетото на Даарио бяха изковани във формата на златни жени, голи и разпуснати. Той ги забърса с палци някак особено неприлично и се усмихна лукаво.

Дани усети как кръвта нахлу в лицето ѝ. Беше почти все едно, че галеше нея. „Дали и мен ще помисли за разпусната, ако го вкарам в леглото си?“ Караше я да ѝ се иска да бъде разпусната. „Не бива никога да го виждам сама. Твърде опасен е, за да е край мен.“

— Зелената грация казва, че трябва да взема гхискарски крал — заговори тя изчервена. — Убеждава ме да се омъжа за благородния Хиздар зо Лорак.

— Онзи? — Даарио се изсмя. — Защо не Сив червей, ако искаш евнух в леглото си? Искаш ли крал?

„Искам теб.“

— Искам мир. Дадох на Хиздар деветдесет дни, за да сложи край на убийствата. Ако го направи, ще го взема за съпруг.

— Мен вземи за съпруг. Ще го направя за девет.

„Знаеш, че не мога да направя това.“ Почти го каза.

— Воюваш със сенки, когато трябва да се биеш с хората, които ги хвърлят — продължи Даарио. — Убий ги всичките и вземи богатствата им, казвам аз. Само кажи и твоят Даарио ще ти направи от главите им грамада по-висока от тази пирамида.

— Ако знаех кои са…