Танц с дракони

Човек може да направи лапа от кал и да охлади треска. Може да засади зърно в кал и да отгледа жито, за да изхрани децата си. Калта може да нахрани човек, докато огънят само ще го погълне, но глупаците, децата и младите момичета винаги избират огъня.

Зад принца сир Герис Пийвода шепнеше нещо на Ирънууд. Сир Герис беше всичко, което принцът му не беше: висок, строен и с приятна външност, с изящество на фехтовач и духовитост на придворен кавалер. Селми не се съмняваше, че много дорнски девици са разрошвали с пръсти тази прошарена със слънце коса и са целували изкусителната усмивка на устните му. „Ако този беше принцът, нещата можеше да тръгнат съвсем другояче“, помисли си неволно… но у Пийвода имаше нещо прекалено чаровно за вкуса му. „Фалшива монета“, каза си старият рицар. Познавал беше много такива мъже през живота си.

Това, което шепнеше, сигурно бе смешно, защото едрият му плешив приятел изведнъж прихна толкова силно, че кралят извърна глава към дорнците и щом видя принца, се намръщи.

Това мръщене не се хареса на сир Баристан. А това, че кралят махна на Маргаз да се приближи, наведе се и зашепна на ухото му, му хареса още по-малко.

„Не съм се заклевал на Дорн“, каза си сир Баристан. Но Левин Мартел беше някога негов Заклет брат, по времето, когато връзките между рицарите в Кралската гвардия все още бяха здрави. „Не можах да помогна на принц Левин на Тризъбеца, но мога да помогна на племенника му сега.“ Мартел стъпваше в змийско гнездо, а дори не виждаше змиите. Продължителното му задържане, дори след като Денерис се беше отдала на друг пред очите на богове и хора, щеше да предизвика всеки съпруг, а кралицата я нямаше, за да защити Куентин от гнева на Хиздар. „Макар че…“

Мисълта го порази като плесник през лицето. Куентин бе отраснал в дворцовите среди на Дорн. Коварства и отрови не му бяха чужди. А и принц Левин не беше единственият му чичо. „Роднина е на Червената пепелянка.“ Денерис беше взела друг за консорт, но ако Хиздар умреше, щеше да е свободна да се омъжи отново. „Възможно ли е Бръснатото теме да е сгрешил? Кой може да каже, че скакалците бяха за Денерис? Беше кралската ложа. А ако той е бил набелязаната жертва?“ Смъртта на Хиздар щеше да разбие крехкия мир. Синовете на Харпията щяха да подновят убийствата си, а юнкайците — войната. За Денерис нямаше да остане по-добър избор от Куентин и брачния договор с него.

Сир Баристан още се бореше с това подозрение, когато чу тропота на тежки ботуши, изкачващи се по стръмните каменни стъпала в дъното на залата. Юнкайците бяха дошли. Трима Мъдри господари водеха процесията от Жълтия град, всеки със своя въоръжена свита. Един от търговците на роби носеше кестеняв токар със златни ресни, друг — токар на ивици морскосиньо и оранжево, трети — гръдна броня с еротични сцени, изработени с гагат, нефрит и перли. Наемническият капитан Кървавата брада ги придружаваше с кожена торба, метната на рамо, и с убийствено зла усмивка на лицето.

„Не Дрипавия принц — забеляза Селми. — Не Кафявия Бен Плум.“ Сир Баристан изгледа хладно Кървавата брада. „Дай ми най-малкия повод да потанцувам с теб и ще видим кой ще се смее накрая.“

Резнак мо Резнак се запровира напред през множеството.

— Мъдри господари, за нас е висока чест. Негово сияние крал Хиздар приветства с добре дошли своите приятели от Юнкай. Разбираме, че…

— Разбирате това. — Кървавата брада извади от торбата си отсечена глава и я хвърли в краката на сенешала.

Резнак писна уплашено и отскочи. Главата се затъркаля по пурпурния мраморен под, като оставяше кървава диря, и спря под драконовия трон на крал Хиздар. Бронзовите зверове снишиха копията си. Гогор Великана пристъпи тежко и застана пред кралския трон, а Пъстрата котка и Краз се озоваха от двете му страни в плътна стена.

Кървавата брада се изсмя.

— Той е мъртъв. Не хапе.

Плахо, много плахо, сенешалът се доближи до главата и деликатно я вдигна за косата.

— Адмирал Гролео.

Сир Баристан хвърли поглед към трона. Беше служил на толкова много крале, че неволно си представи как те щяха да реагират на подобно предизвикателство. Ерис щеше да се дръпне назад с ужас, сигурно щеше да се убоде на шиповете на Железния трон, а след това щеше да кресне на охраната си да насекат юнкайците на парчета. Робърт щеше да изреве за чука си и да плати на Кървавата брада на място в натура. Дори Джеерис, смятан за слаб от мнозина, щеше да заповяда да арестуват Кървавата брада и юнкайските търговци на роби.

Хиздар седеше замръзнал и вкаменен. Резнак постави главата на сатенена възглавничка в краката на краля и се дръпна боязливо назад, изкривил уста в превзета гримаса на отвращение. Сир Баристан можеше да надуши тежкия парфюм на сенешала от няколко крачки разстояние.