Танц с дракони

Мъртвият беше зяпнал с укор нагоре. Брадата му бе кафява от засъхналата кръв, но струйка червено все още течеше от отсечения врат. Личеше, че е трябвало повече от един удар, за да се отдели главата от тялото му. В дъното на залата молители започнаха да се измъкват навън. Един от Бронзовите зверове дръпна лъскавата си маска на ястреб и повърна закуската си.

Баристан Селми неведнъж беше виждал отсечени глави. Но тази… беше прекосил половината свят със стария мореплавател, от Пентос до Карт и обратно до Ащапор. „Гролео беше добър човек. Не заслужаваше такъв край. Искаше само да се върне у дома.“ Рицарят зачака напрегнато.

— Това — най-сетне проговори кралят, — това не е… възмутени сме, това… какво трябва да означава това… това…

Търговецът на роби с кестенявия токар извади свитък пергамент.

— Удостоен съм с честта да поднеса това послание от съвета на господарите. — Разгъна свитъка. — В него пише: „Седем влязоха в Мийрийн, за да подпишат мирните условия и да гледат празничните игри в Ямата на Дазнак. В гаранция за тяхната сигурност ни бяха предадени седем заложници. Жълтият град скърби за своя благороден син Юрказ зо Юнзак, който загина жестоко като гост на Мийрийн. Кръвта трябва да се плати с кръв.“

Гролео имаше жена в Пентос. Деца, внуци. „Защо точно той, от всички заложници?“ Джого, Хиро и Даарио Наарис командваха бойци, но Гролео беше адмирал без флота. „Жребий ли са теглили, или са решили, че Гролео е най-малко ценният за нас, най-малко вероятно ще е смъртта му да провокира отплата“, запита се рицарят… но да се постави въпросът беше по-лесно, отколкото да му се отговори. „Нямам опит в разплитането на такива възли.“

— Ваша милост — извика сир Баристан. — Ако благоволите да напомня, благородният Юрказ загина при трагично стечение на обстоятелства. Спъна се на стъпалата, докато се опитваше да избяга от дракона, и беше стъпкан от собствените си роби и свита. Или сърцето му се е пръснало от страх. Беше стар.

— Кой там си позволява да говори без кралско разрешение? — запита юнкайският лорд с пъстрия токар, дребен мъж с безволева брадичка и зъби, твърде големи за устата му. Приличаше на заек. — Длъжни ли са лордовете на Юнкай да търпят брътвежите на стражи? — Тръсна възмутен перлите по ресните на токара си.

Хиздар зо Лорак сякаш не можеше да откъсне очи от отрязаната глава. Едва след като Резнак прошепна нещо, най-после се овладя.

— Юрказ зо Юнзак беше върховният ви главнокомандващ. Кой от вас говори сега от името на Юнкай?

— Всички — заяви заекът. — Съветът на господарите.

Крал Хиздар намери малко твърдост в себе си.

— Тогава всички носите отговорността за това нарушаване на мира ни.

Отговори юнкаецът с бронята.

— Мирът не е бил нарушаван. Кръвта се заплаща с кръв, животът — с живот. За да покажем своята благонамереност, ви връщаме трима от заложниците. — Железните редици зад него се раздвоиха. Изкараха напред трима мийрийнци, вкопчили ръце в токарите си — две жени и един мъж.

— Сестро — каза сковано Хиздар зо Лорак. — Братовчеди. — Махна към кървавата глава. — Махнете това от очите ми.

— Адмиралът беше човек на морето — напомни му сир Баристан. — Ваше величество навярно би могъл да помоли юнкайците да ни върнат тялото му, за да можем да го погребем под вълните?

Лордът със заешките зъби махна с ръка.

— Ако пожелае ваше сиятелство, това ще стане. В знак на уважението ни.

Резнак мо Резнак се покашля шумно.

— Моля да не прозвучи като обида, но ми се струва, че нейно величество кралица Денерис ви даде… ъъ… седем заложници. Другите трима…

— Другите ще останат наши гости — заяви юнкайският лорд с бронята. — Докато драконите не бъдат унищожени.

В залата се възцари тишина. Последваха тих ропот и мърморене, изшепнати проклятия и нашепнати молитви. Стършелите се размърдваха в гнездото си.

— Драконите… — почна крал Хиздар.

— … са чудовища, както всички хора видяха в Ямата на Дазнак. Никакъв истински мир не е възможен, докато са живи.

Резнак отговори:

— Нейно величество кралица Денерис е Майка на драконите. Само тя може да…

Кървавата брада го прекъсна рязко:

— Нея я няма. Изгорена и погълната. Бурени растат от разбития ѝ череп.

Думите бяха посрещнати с рев. Някои викаха и ругаеха. Други тропаха с крака и свиреха одобрително. Бронзовите зверове трябваше да заудрят с копията по пода, докато залата отново утихне.

Сир Баристан не откъсваше очи от Кървавата брада. „Дойде, за да оплячкоса града, а мирът на Хиздар го лиши от плячката. Готов е на всичко, за да предизвика кръвопролитие.“

Хиздар зо Лорак се надигна бавно от драконовия си трон.

— Трябва да го обсъдя със съвета си. Аудиенцията приключи.

— Всички на колене пред негово великолепие Хиздар зо Лорак, четиринайсети с това благородно име, крал на Мийрийн, потомък на Гхиз, октарх на Старата империя, господар на Скаазадан, консорт на Дракони и Кръв на Харпията — изрева херолдът. Бронзовите зверове се стекоха между колоните, строиха се в плътна редица и бавно настъпиха в крак, подкарвайки молителите извън залата.