Танц с дракони

— Курът ви е голям точно колкото разправят. Смятайте ме за хубаво и истински преебан, лорд Плум.

Кафявия Бен духна на подписа му.

— За мен беше удоволствие, Дяволче. А сега те правим наш човек. Мастилница, дай книгата.

Книгата беше подвързана с кожа, с железни панти и толкова голяма, че човек можеше да си яде вечерята на нея. Вътре на тежките ѝ дървени таблички бяха изписани имена и дати отпреди цял век.

— Вторите синове са една от най-старите свободни дружини — заговори Мастилницата, докато обръщаше страниците. — Това е четвъртата книга. Тук са изписани имената на всеки мъж, служил с нас. Кога са се включили, къде са се били, колко време са служили, как са умрели — всичко е в книгата. Вътре ще намериш прочути имена, някои и от вашите Седем кралства. Егор Реките е служил година при нас, преди да напусне, за да основе Златната дружина. Горчива стомана, както го наричате. Бляскавия принц, Ерион Таргариен, е бил Втори син. И Родрик Старк, Скитащия вълк, също. Не това мастило. Ето, използвай това. — Отпуши нова мастилница и я сложи на масата.

Тирион кривна глава.

— Червено мастило?

— Традиция на дружината — обясни Мастилницата. — Някога всеки нов мъж е записвал името си със собствената си кръв, но кръвта е гадно мастило.

— Ланистърите обичаме традицията. Услужи ми с ножа си.

Мастилницата вдигна вежда, сви рамене, измъкна камата си от канията и му я подаде над масата с дръжката напред. „Все още боли, Полумайстер, много благодаря за което“, помисли Тирион и боцна върха на палеца си. Изстиска тлъста капка кръв в мастилницата, смени камата с перото и надраска с едри завъртени букви Тирион от дома Ланистър, лорд на Скалата на Кастърли, точно под доста по-скромния подпис на Джора Мормон.

„И се свърши.“ Джуджето се люшна на лагерното столче.

— Само това ли се искаше от мен? Не трябва ли да положа клетва? Да убия кърмаче? Да осмуча кура на капитана?

— Осмучи каквото намериш за добре. — Мастилницата обърна книгата и посипа страницата с малко ситен пясък. — За повечето от нас подписът е достатъчен, но не искам да разочаровам нов брат по оръжие. Добре дошъл при Вторите синове, лорд Тирион.

„Лорд Тирион.“ Добре му прозвуча. Вторите синове можеше да не се радват на бляскавата слава на Златната дружина, но бяха спечелили няколко прочути битки през вековете.

— Други лордове служили ли са в дружината?

— Обезземлени — отвърна Кафявия Бен. — Като теб, Дяволче.

Тирион скочи от столчето.

— Предишният ми брат беше крайно незадоволителен. Надявам се на повече от новите си. Сега откъде взимам снаряжението си?

— И свиня ли ще искаш за яздене? — попита Каспорио.

— Виж ти, не знаех, че и жена ти е в дружината — рече Тирион. — Много мило от твоя страна, че я предложи, но май ще предпочета кон.

Контето се изчерви, но Мастилницата се изсмя, а Кафявият Бен го докара чак до кискане.

— Мастилница, заведи го при фургоните. Да си избере броня и оръжие. Момичето също. Сложете ѝ там някакъв шлем и ризница, може да я вземат за момче.

— Лорд Тирион, с мен. — Мастилницата задържа платнището на палатката, та джуджето да се изтътри навън. — Снач ще те заведе до фургоните. Вземи жена си и го намерете при кухненската палатка.

— Не ми е жена. Може би ти трябва да я вземеш. Напоследък само спи и ме гледа сърдито.

— Трябва да я биеш повече и да я чукаш по-често — посъветва го вещо ковчежникът. — Като си вземеш снаряжението, мини при мен да те запиша в счетоводната книга.

— Както кажеш.

Тирион завари Пени заспала в ъгъла на палатката им, свита на тънкия сламеник под купчина мръсни долни дрехи. Когато я докосна с носа на ботуша си, тя се обърна, примига и се прозя.

— Хюгор? Какво става?

— Пак говорим, а? — Беше по-добре от обичайното ѝ намусено мълчание. „И всичко това заради едно куче и едно прасе. Спасих двама ни от робство, поне малко благодарност ми се полага.“ — Ако продължаваш да спиш, може да изтървеш войната.

— Мъчно ми е. — Прозя се отново. — И съм уморена. Много съм уморена.

„Уморена или болна?“ Тирион коленичи до постелята ѝ.

— Изглеждаш пребледняла. — Опипа челото ѝ. „Пари ли, или само така ми се струва?“ Не смееше да зададе въпроса на глас. Дори корави мъже като Вторите синове се плашеха да не яхнат бялата кобила. Ако помислеха, че е болна, щяха да я изхвърлят без миг колебание. „Може дори да ни върнат на наследниците на Йезан, с бележките или без тях.“ — Подписах им книгата. По стария начин, с кръв. Вече съм Втори син.

Пени се надигна и разтърка очи.

— Ами аз? Може ли и аз да подпиша?

— Не мисля. Някои свободни дружини взимат и жени, но… ами, не са Втори дъщери все пак.

— Не сме — каза тя. — Ти си един от тях, трябва да казваш ние, не те. Някой виждал ли е Хубавка? Мастилницата каза, че ще пита за нея. И Хрус, чу ли се нещо за Хрус?