Танц с дракони

— Змии ли? — Тирион се засмя. — Звукът, който чуваш, е милорд баща ми, докато се обръща в гроба. Ние сме лъвове, или поне така обичаме да казваме. Но все едно, Кем. Настъпиш ли змия или опашка на лъв, си еднакво умрял.

Вече бяха стигнали до тъй наречената оръжейна. Ковачът, прословутият Чук, се оказа чудноват едър като мечка тип с лява ръка два пъти по-дебела от дясната.

— Пиян е най-често — обясни Кем. — Кафявия Бен не го закача, но някой ден ще си вземем истински оръжейник.

Чиракът на Чука се оказа жилав червенокос младок по прякор Пирона. „Разбира се. Какво друго?“, разсъди Тирион. Чука хъркаше пиянски, когато стигнаха до ковачницата, но Пирона не възрази джуджетата да поровят из фургоните.

— Желязото е скрап, повечето — предупреди ги. — Можете да вземете каквото ви хареса.

Фургоните бяха пълни със старо въоръжение и броня. Тирион само погледна и въздъхна, като си спомни лъскавите рамки с мечове, копия и алебарди в оръжейната на Ланистър под Скалата на Кастърли.

— Ще отнеме доста време — заяви той.

— Тук има и здрава стомана, ако можеш да я намериш — изръмжа дълбок глас. — Не е хубава, но ще спре меч.

От задницата на един фургон се показа едър рицар, облечен от глава до пети в дружинна стомана. Единият му наколенник не съвпадаше с другия, бронята на шията беше зацапана с ръжда, предпазителите на ръцете пищно украсени, с инкрустирани с ниело цветя. На дясната му ръка имаше ръкавица от люспеста броня, на лявата — от ризница и без пръсти. Зърната на издутия нагръдник бяха с две железни халки през тях. Големият му шлем бе увенчан с овнешки рога, единия счупен.

Когато го смъкна, се показа очуканото лице на Джора Мормон.

„Прилича си съвсем на наемник, а не на оня нещастник, който измъкнахме от клетката на Йезан“, прецени Тирион. Отоците вече бяха общо взето спаднали, тъй че Мормон отново почти приличаше на човек… макар и много смътно на себе си. Демонската маска, която търговците на роби бяха прогорили на дясната му страна, дамгосвайки го като опасен и непокорен роб, никога нямаше да се махне. Сир Джора и преди не беше мъж, когото човек можеше да нарече хубав. Дамгата беше превърнала лицето му в нещо плашещо.

Тирион се ухили.

— Стига да изглеждам по-хубав от теб, ще се радвам. — Обърна се към Пени. — Ти иди в онзи фургон. Аз ще започна с този.

— По-бързо ще стане, ако търсим заедно. — Момичето вдигна един ръждясал полушлем, изкикоти се и го нахлузи на главата си. — Страшна ли изглеждам?

„Изглеждаш като момиче глумец, което си е сложило цукало на главата.“

— Това е полушлем. Трябва ти цял. — Намери един и ѝ го смени.

— Много е голям. — Гласът на Пени прозвуча кухо под стоманата. — Не мога да виждам. — Свали го и го хвърли настрана. — Какво му е лошото на полушлема?

— Лицето е открито. — Тирион я щипна по носа. — Харесва ми да ти гледам носа. Искам да си го запазиш.

Тя се ококори.

— Харесваш носа ми?

„О, Седемте да са ми на помощ!“ Тирион се обърна и почна да рови из купищата стара броня.

— А други неща по мен харесваш ли? — попита Пени.

Сигурно трябваше да прозвучи закачливо. Но прозвуча по-скоро тъжно.

— Всичко харесвам по теб — отвърна Тирион, надяваше се да приключат с обсъждането на темата. — Даже повече, отколкото по мен.

— Защо трябва да носим броня? Ние сме само глумци. Само се преструваме, че се бием.

— Много добре се преструваш. — Тирион оглеждаше тежка желязна ризница, с толкова дупки по нея, че все едно беше проядена от молци. „Що за молци прояждат желязна ризница?“ — Преструването, че си умрял, е един от начините да оцелееш в битка. Добрата броня е друг начин. — „Макар да се опасявам, че тук от нея има адски малко.“ На Зелената вилка се беше сражавал в късове броня, измъкната от фургоните на лорд Лефорд, с цилиндричен шлем с шип на върха, с който изглеждаше все едно, че някой му е нахлузил помийно ведро на главата. Дружинната стомана беше още по-зле. Не просто стара и неудобна, но и очукана, пробита и мръсна. „Това тука съсирена кръв ли е, или само ръжда?“ Подуши, но не можа да разбере.

— Виж, ето ти арбалет. — Пени му посочи.

Тирион го погледна.

— Този се запъва с крак, не мога да се справя. Трябва ми такъв, който се навива. — Макар че, честно казано, не искаше арбалет. Много време искаха за презареждане. Дори да се скриеше зад клозетите да изчака някой враг да клекне, шансовете му да стреля повече от веднъж нямаше да са добри.

Вместо него вдигна един боздуган с остри шипове, развъртя го и го остави „Много е тежък.“ Пробва боен чук (много дълъг), млатило (прекалено тежко) и няколко дълги меча, преди да се спре на един кортик, който му хареса — гадно парче стомана с триъгълно острие.

— Това може да свърши работа.

По острието имаше ръжда, но това само щеше да го прави по-гадно. Намери подходяща ножница от дърво и кожа и пъхна кортика вътре.

— Малък меч за малък мъж ли? — пошегува се Пени.

— Това е кортик и е направен за голям мъж. — Показа ѝ стар дълъг меч. — Това е меч. Пробвай го.

Пени го взе, размаха го и се намръщи.

— Много е тежък.