Танц с дракони

— Стоманата тежи повече от вълната. Но посечеш ли с това нещо врата на някой, главата му сигурно ще стане на диня. — Взе меча и го огледа внимателно. — Евтина стомана. И очукана. Ето тук, виждаш ли? Взимам си думите назад. Трябва ти по-добро оръжие, за да сечеш глави.

— Не искам да сека глави.

— Няма и нужда. Сечи долу под коляното. Прасец, сухожилие, глезен… дори великани падат, като им срежеш сухожилията. Паднат ли, не са по-големи от теб.

Пени изглеждаше готова да се разплаче.

— Снощи сънувах, че брат ми е жив. Играехме турнир пред някакъв велик лорд, яздехме Хрус и Хубавка, а хората ни хвърляха рози. Бяхме толкова щастливи…

Тирион я плесна.

Беше само едно леко перване с китката, без никаква сила. Дори не остави следа на страната ѝ. Но очите ѝ все пак се напълниха със сълзи.

— Ако искаш да сънуваш, лягай пак и спи — каза ѝ той. — Когато се събудиш, пак ще сме избягали роби насред обсада. Хрус е мъртъв. Прасето също, най-вероятно. Сега си намери някаква броня и си я сложи, колкото и да те стяга. Играта на глумци свърши. Бий се или се крий, или се наакай, както искаш, но каквото и да решиш, ще го направиш облечена в стомана.

Пени опипа си бузата си.

— Не трябваше да бягаме. Ние не сме наемни мечове. Никакви мечове не сме. Не беше толкова лошо с Йезан. Не беше. Дойка беше жесток понякога, но Йезан изобщо не беше. Ние му бяхме любимците, неговите… неговите…

— Роби. Думата, която търсиш, е роби.

— Роби — повтори тя и се изчерви. — Но бяхме специалните му роби. Също като Сладкиши. Съкровищата му.

„Домашните му животинки — помисли Тирион. — И толкова ни обичаше, че ни прати в ямата да ни изядат лъвовете.“

Не че не беше права. Робите на Йезан се хранеха по-добре от много селяни в Седемте кралства и беше по-малко вероятно да умрат от глад, щом дойдеше зимата. Робите бяха имущество, да. Можеше да се купуват и продават, да се бият с камшик и дамгосват, да се използват за плътско удоволствие от господарите им, да ги чифтосват, за да родят още роби. В този смисъл не бяха нещо повече от кучета или коне. Но повечето господари гледаха кучетата и конете си достатъчно добре. Горди хора можеше да викат, че по-скоро ще умрат свободни, отколкото да живеят като роби, но гордостта бе евтина. Удареше ли стоманата кремъка, такива хора се оказваха рядкост като драконови зъби. Иначе светът нямаше да е толкова пълен с роби. „Никога не е имало роб, който да не е избрал да бъде роб — помисли джуджето. — Изборът им може да е между окови и смърт, но винаги има изобр.“

Тирион Ланистър не правеше изключение. Езикът му бе спечелил няколко бича по гърба в началото, но много скоро се бе научил как да угажда на Дойка и на благородния Йезан. Джора Мормон се би по-дълго и упорито, но накрая щеше да стигне пак там.

„Виж, Пени…“

Пени си беше търсила нов господар от деня, в който брат ѝ Грош бе загубил главата си. „Иска някой да се грижи за нея, някой да ѝ казва какво да прави.“

Но щеше да е жестоко да ѝ го каже. Затова ѝ обясни:

— Специалните роби на Йезан не се спасиха от бялата кобила. Всички са мъртви. Сладкиши пръв си отиде. — Гигантският им господар беше умрял в деня, в който избягаха, беше му казал Кафявия Бен. Нито той, нито Каспорио или друг някой от наемниците не знаеше за другите от колекцията изроди на Йезан… но щом на Пени ѝ трябваха лъжи, за да спре да бленува, щеше да я лъже. — Ако искаш пак да си робиня, ще ти намеря добър господар, щом свърши тази война, и ще те продам за достатъчно злато, за да ме върне у дома — обеща ѝ Тирион. — Ще ти намеря някой мил юнкаец, който да ти сложи друг златен нашийник, с малки звънчета на него, които да звънкат като ходиш. Първо обаче трябва да оцелееш в това, което предстои. Никой не купува мъртви глумци.

— И мъртви джуджета — каза Джора Мормон. — Всички май ще храним червеите, като свърши тази битка. Юнкайците са загубили тази война, макар че ще им трябва малко време, докато го разберат. Мийрийн има армия от пехота на Неопетнените, най-добрата на света. И има дракони. Три дракона, само да се върне кралицата. А тя ще се върне. Трябва. Нашата страна включва четирийсет дребни юнкайски лордове, всеки с неговите полуобучени полумаймуни. Роби на кокили, роби във вериги… може да имат войници слепци и паралитични деца, не бих се изненадал.

— О, знам. Вторите синове са на губещата страна. Трябва пак да обърнат плащовете, и то веднага. — Тирион се ухили. — Това го остави на мен.

Кралският унищожител

Двамата заговорници — бяла и черна сянка — се събраха в тишината на оръжейната на второто ниво на Великата пирамида сред рамки с копия, снопове метални стрели и стени, отрупани с трофеи от забравени битки.

— Тази нощ — каза Скааз мо Кандак. Бронзовото лице на прилеп кръвопиец надничаше изпод качулката на кърпеното му наметало. — Всичките ми хора ще са на място. Думата е „Гролео“.

— Гролео. — „Подходящо всъщност.“ — Това, което направиха с него… Ти беше ли на дворцовия съвет?