Танц с дракони

Десет стюарди и един великан набързо се справиха с преспите, но дори когато вратите на килиите бяха разчистени, Джон не остана доволен.

— До заранта отново ще ги затрупа. По-добре да преместим затворниците, преди да са се задушили.

— И Карстарк ли, милорд? — попита Фулк Бълхата. — Не можем ли просто да го оставим да трепери до пролетта?

— Де да можехме. — Напоследък Креган Карстарк бе започнал да вие по нощите и да хвърля замръзнали лайна по всеки, който дойдеше да му донесе храна. Пазачите не го обичаха. — Заведете го в кулата на лорд-командира. Долното мазе би трябвало да го устрои. — Макар и наполовина срутено, бившето седалище на Стария мечок беше по-топло от ледените килии. Подземията му общо взето бяха непокътнати.

Креган зарита пазачите, когато влязоха, блъскаше ги, дори се опитваше да хапе. Но беше изнемощял от студа, а мъжете на Джон бяха по-едри, по-млади и по-силни. Измъкнаха го навън и го повлякоха през снега към новия му затвор.

— Какво ще нареди лорд-командирът да направим с труповете? — попита Марш, след като преместиха живите.

— Оставете ги.

Ако бурята ги погребеше, толкова по-добре. Щеше да се наложи да ги изгори рано или късно, несъмнено, но засега бяха оковани с железни вериги в килиите си. Това, както и че бяха мъртви, трябваше да е достатъчно, за да не създават проблеми.

Тормунд Ужаса на великаните пристигна малко след това. Само петдесет души като че ли бяха дошли с него, вместо осемдесетте, обещани на Кожите, но Тормунд не случайно го наричаха и Тормунд Гръмката дума. Беше зачервен и изрева за рог вино и нещо горещо за ядене. Имаше лед в брадата, а и мустаците му бяха започнали да хващат кора.

Някой вече беше казал на Гръмовния юмрук за Герик Кралската кръв и новата му титла.

— Крал на диваците ли? — ревна Тормунд. — Ха! Крал на косматия ми гъз по-скоро.

— Имаше доста царствен вид — каза Джон.

— Има малка червена пишка освен оная червена брада, това има. Реймън Червената брада умря със синовете си при Дълго езеро, убит от твоите проклети Старки и Пияния великан. Не и малкият брат обаче. Питал ли си се някога защо го наричат Червения гарван? — Устата на Тормунд се разцепи в зъбата усмивка. — Пръв избяга от битката тоя. Имаше песен след това. Певецът трябваше да намери рима за „от страх насран“, ама не успя… — Обърса си носа. — Щом рицарите на кралицата ти искат ония негови щерки, да ги взимат, тяхна си работа.

— Щ-щерки — изкъркори гарванът на Мормон. — Щ-щерки, щ-щерки.

Това отново разсмя Тормунд.

— Виж, това му се вика умна птица. Колко искаш за него, Сняг? Син ти дадох, най-малкото, което можеш да направиш, е да ми го дадеш тоя проклет гарван.

— Бих ти го дал — отвърна Джон. — Но най-вероятно ще го изядеш.

Тормунд отново зарева.

— Ядеш — каза гарванът мрачно и плесна с черните си криле. — Г-жито? Г-жито? Г-жито?

— Трябва да поговорим за обхода — каза Джон. — Искам да сме на един ум в Залата на щитовете, трябва да… — Спря, защото Мъли надникна през открехнатата врата и съобщи, че Клидас е донесъл писмо.

— Да ти го остави. Ще го прочета по-късно.

— Както кажете, милорд, само че… Клидас не изглеждаше много на себе си… беше повече бял, отколкото розов, ако ме разбирате… и трепереше.

— Черни криле, черни слова — измърмори Тормунд. — Така казвате вие коленичещите, нали?

— Казваме също: „Студ ли те е, пускай кръв, гориш ли — пирувай“ — отвърна му Джон. — Казваме: „Никога не пий с дорнци, когато луната е пълна.“ Много неща казваме.

Мъли също добави лептата си:

— Баба ми пък казваше: „Летните приятели ще се стопят като летен сняг, но зимните приятели са вечни.“

— Предлагам да приключим с мъдростите засега — каза Джон Сняг. — Доведи Клидас, ако обичаш.

Мъли не грешеше. Старият стюард трепереше и лицето му беше бяло като снега навън.

— Знам, че е глупаво, милорд, но… това писмо ме плаши. Вижте. „Копеле“ беше единствената дума, изписана отвън на свитъка. „Не лорд Сняг или Джон Сняг, или лорд-командир.“ Просто „Копеле“. А писмото бе запечатано с твърд розов восък.

— Прав беше, че дойде веднага — каза Джон. „Прав си, че си се уплашил.“ Счупи печата, разви пергамента и прочете: