Танц с дракони

„Фалшивият ви крал е мъртъв, копеле. Той и цялата му войска бяха размазани в седемдневна битка. Магическият му меч е у мен. Кажи го на червената му курва.

Приятелите на фалшивия ви крал са мъртви. Главите им са набучени на стените на Зимен хребет. Ела ги виж, копеле. Фалшивият ви крал излъга, както и ти. Каза на света, че си изгорил Краля отвъд Вала. Вместо това го прати в Зимен хребет да открадне невястата ми.

Ще си върна невястата. Ако искаш да си върнеш Манс Райдър, ела си го вземи. Държа го в клетка да го види целият Север, доказателство за лъжите ти. Клетката е студена, но съм му направил топло наметало от кожите на шестте курви, които дойдоха с него в Зимен хребет.

Искам си невястата. Искам кралицата на фалшивия крал. Искам дъщеря му и червената му вещица. Искам дивашката му принцеса. Искам малкия му принц, дивашкото бебе. И искам моя Смрад. Прати ми ги, копеле, и няма да притеснявам нито теб, нито черните ти врани. Не ми ли ги предадеш, ще ти изтръгна сърцето, копеле, и ще го изям.“

Беше подписано:

Рамзи Болтън,Законен лорд на Зимен хребет.

— Сняг? — каза Тормунд Ужаса на великаните. — Изглеждаш все едно, че проклетата глава на баща ти току-що се изтъркаля от тая хартия.

Джон Сняг не отговори веднага.

— Мъли, помогни на Клидас да се прибере в стаята си. Нощта е тъмна, а и пътеките са хлъзгави от снега. Сатен, отиди с тях. — Подаде писмото на Тормунд. — Ето, виж сам.

Дивакът изгледа писмото подозрително и му го върна.

— Гадно изглежда… Но Тормунд Гръмовен юмрук имаше да прави по-добри неща, вместо да се учи да си говори с хартии. Никога нямат да кажат нещо добро, нали така?

— Рядко — съгласи се Джон Сняг. „Черни криле, черни слова.“ Може би все пак в старите поговорки имаше повече истина, отколкото си мислеше. — Пратено е от Рамзи Сняг. Ще ти прочета какво е написал.

Когато свърши, Тормунд подсвирна.

— Ха. Шибана работа, вярно. Какво беше онова за Манс? В клетка го държал, тъй ли? Как, когато стотици видяха, че червената ви вещица го изгори?

„Онова беше Дрънчащата ризница — за малко да каже Джон. — Беше магия. Илюзия, както го нарече тя.“

— Мелисандра… — „Погледни небето“, бе казала. Остави писмото на масата. — Гарван и буря. Тя видя, че идва. — „Когато получиш отговорите си, повикай ме.“

— Може пък да са лъжи. — Тормунд се почеса по брадата. — Ако имах едно хубаво гъше перо и шише мастило, можех да напиша, че членът ми е дълъг и дебел колкото ръката ми, обаче това няма да го направи толкав, нали?

— Той държи Светлоносец. Говори за глави на стените на Зимен хребет. Знае за жените на копието и броя им. — „Знае за Манс Райдър.“ — Не. Тук има истина.

— Няма да кажа, че грешиш. Какво смяташ да правиш, врано?

Джон сгъна пръстите на дясната си ръка. „Нощният страж не взима страна.“ Стисна юмрук и го отпусна. „Това, което предлагате, е ни повече, ни по-малко измяна.“ Помисли за Роб, за снежинките, стапящи се в косата му. „Убий момчето и нека се роди мъжът.“ Помисли за Бран, как се катери, пъргав като маймунка. За Рикон, останал без дъх от смях. За Санса, как гали козината на Лейди и си пее тихо. „Нищо не знаеш, Джон Сняг.“ Помисли за Аря, за косата ѝ, оплетена като птиче гнездо. „Направил съм му топло наметало от кожите на шестте курви, които дойдоха с него в Зимен хребет. Искам си невястата. Искам си невястата. Искам си невястата…“

— Мисля, че ще трябва да променим плана — каза Джон Сняг.

Обсъждаха го близо два часа.

Коня и Рори бяха сменили Бълхата и Мъли при вратата на оръжейната.

— С мен — каза им Джон, когато дойде време. Дух също поиска да тръгне с тях, но когато застъпва тихо по петите им, Джон го сграбчи за врата и го натика обратно вътре. Борок можеше да е сред събралите се в Залата на щитовете. Последното, което му трябваше точно сега, беше вълкът му да налети на глигана на превъплъщенеца.