Танц с дракони

— Спи в покоите ми. Нейно величество не позволява Дух да се появява пред нея. Твърди, че плаши принцесата. А докато Борок и глиганът му са тук, не смея да го пускам на свобода. — Превъплъщенецът щеше да придружи Сорен Трошача на щитове до Каменна порта, след като фургоните, откарали клана на Тюленовите кожи до Зелен страж, се върнеха. Дотогава Борок се бе настанил в една от древните гробници до гробището на замъка. Компанията на отдавна мъртви мъже, изглежда, го устройваше по-добре от тази на живите, а глиганът му риеше доволно между гробовете, далече от други животни. — Онова чудо е голямо колкото бик, с бивни като мечове. Дух може да го нападне, ако е на свобода, и един от двамата няма да оцелее в схватката.

— Борок е най-малката ти грижа. Този обход…

— Една дума от вас можеше да склони кралицата.

— Селайз е права, лорд Сняг. Нека умрат. Не можеш да ги спасиш. Корабите ви са изгубени…

— Шест остават. Повече от половината флот.

— Корабите ви са изгубени. Всички. Нито един мъж няма да се върне. Видях го в огньовете си.

— Знае се, че огньовете ви лъжат.

— Правила съм грешки, признавам, но…

— Сиво момиче на умиращ кон. Ками в тъмното. Предречен принц, роден в пушек и сол. Струва ми се, че нищо друго не правите, освен грешки, милейди. Къде е Станис? А Дрънчащата ризница и неговите жени на копието? Къде е сестра ми?

— На всичките ти въпроси ще се отговори. Погледни небето, лорд Сняг. И когато получиш отговорите си, повикай ме. Зимата е почти над нас. Аз съм единствената ти надежда.

— Глупашка надежда. — Джон се обърна и я остави.

Кожите чакаше вън на двора.

— Торег се е върнал — съобщи той, щом Джон се появи. — Баща му е настанил хората си в Дъбов щит и ще се върне днес следобед с осемдесет бойци. Какво каза брадатата кралица?

— Нейно величество не може да осигури помощ.

— Твърде заета е да си скубе космите по брадичката, а? — Кожите се изплю. — Все едно. Мъжете на Тормунд и нашите ще стигнат.

„Ще стигнат да отидем дотам, може би.“ Пътуването обратно притесняваше Джон Сняг. На връщане щяха да ги бавят хилядите от свободния народ, много от които болни и прегладнели. „Река от хора, която се движи по-бавно от ледена река.“ Това щеше да ги направи уязвими. „Мъртви твари в горите. Мъртви твари във водите.“

— Колко мъже са достатъчно? — попита той Кожите. — Сто? Двеста? Петстотин? Хиляда? — „Повече ли трябва да взема, или по-малко?“ По-малък обходен отряд щеше да стигне по-бързо до Хардхоум… но каква полза от мечовете, ако не носеха храна? Майка Къртица и хората ѝ вече бяха на ръба да ядат мъртвите си. За да ги нахрани, трябваше да вземе коли и фургони, и товарни животни, които да ги теглят — коне, волове, кучета. Вместо да летят през горите, щяха да са осъдени да пълзят. — Много неща все още трябва да се решат. Разнеси вестта. Искам всички челни мъже да се съберат в Залата на щитовете, когато започне вечерният страж. Тормунд трябва да се е върнал дотогава. Къде мога да намеря Торег?

— При малкото чудовище най-вероятно. Хвърлил е око на една от дойките, чувам.

„Хвърлил е око на Вал. Сестра ѝ беше кралица, защо не и тя?“ Тормунд някога си бе наумил да стане крал отвъд Вала, преди Манс да го надвие. Торег Високия като нищо можеше да мечтае за същото. „По-добре той, отколкото Герик Кралската кръв.“

— Остави го — каза Джон. — Ще говоря с него по-късно. — Погледна над Кралската кула. Валът беше мътнобял, небето отгоре — още по-бяло. „Снежно небе.“ — Само се моли да не ни връхлети друга буря.

Мъли и Бълхата трепереха на пост пред оръжейната.

— Не трябваше ли да сте вътре при този вятър? — попита Джон.

— Щеше да е добре, милорд — отвърна Фулк Бълхата, — но вълкът ви днес не е в настроение за компания.

Мъли се съгласи.

— Опита се да ме ухапе.

— Дух?! — Джон се стъписа.

— Освен ако ваше благородие няма и друг вълк, да. Никога не го бях виждал такъв, милорд. Съвсем подивял, искам да кажа.

Прав беше, както се увери самият Джон, щом се пъхна през открехнатата врата. Голямото бяло вълчище не искаше да лежи спокойно. Крачеше от единия край на оръжейната до другия, покрай студената ковачница и обратно.

— Спокойно, Дух — извика Джон. — Долу. Седни, Дух. Долу! — Но когато посегна да го докосне, вълкът настръхна и се озъби. „Заради онзи проклет глиган е. Дори тук Дух надушва миризмата му.“

Гарванът на Мормон също май се беше възбудил.

— Сняг — изграчи птицата. — Сняг, сняг, сняг. — Джон го пропъди с ръка, накара Сатена да разпали огъня, а след това го прати за Боуен Марш и Отел Ярвик. — Донеси и греяно вино.

— Три чаши ли, милорд?

— Шест. Мъли и Бълхата също имат нужда от нещо топло. И за теб донеси.