Танц с дракони

— Твоят син няма кралска кръв. Мелисандра не печели нищо, ако го даде на огъня. Станис иска свободният народ да се бие за него и няма да изгори невинно същество без сериозна причина. Твоето момче ще е в безопасност. Ще му намеря кърмачка и ще бъде отгледано тук, в Черен замък, под моя закрила. Ще се научи да ловува и да язди, да се бие с меч, брадва и лък. Дори ще се погрижа да го научат на четмо и писмо. — На Сам щеше да му хареса това. — А щом порасне достатъчно, ще научи истината за това кой е. Ще бъде свободен да те потърси, ако поиска.

— Ще направите врана от него. — Изтри сълзи с опакото на малката си бяла длан. — Няма. Няма.

„Убий момчето“, помисли Джон.

— Ще го направиш. Иначе ти гарантирам: в деня, в който изгорят момчето на Дала, ще умре и твоето.

— Мре — вресна гарванът на Стария мечок. — Мре, мре, мре.

Момичето седеше изгърбено и присвито, зяпнало пламъка на свещта, с блеснали в очите сълзи.

— Имаш позволението ми да заминеш — каза Джон. — Не говори за това, но гледай да си готова да тръгнеш час преди разсъмване. Хората ми ще дойдат да те вземат.

Джили се изправи. Пребледняла и безмълвна. Излезе, без да го погледне повече. Джон чу стъпките ѝ, когато забърза през оръжейната. Почти тичаше.

Отиде да затвори вратата и видя, че Дух се е проснал под наковалнята и дъвче волски кокал. Голямото бяло вълчище вдигна глава, щом го приближи.

— Крайно време беше да се върнеш.

Върна се на стола си, за да прочете още веднъж писмото на майстер Емон.

Самуел Тарли се появи след малко, с наръч книги. Щом влезе, гарванът на Мормон хвръкна към него и настоя за зърно. Сам се постара да се подчини, като му предложи няколко зърна от чувала до вратата. Гарванът почна да ги кълве от шепата му. Сам изохка, птицата хвръкна, зърното се разпиля.

— Скъса ли ти кожата тоя нещастник? — попита Джон.

Сам смъкна плахо ръкавицата си.

— Да. Пусна ми кръв.

— Всички леем кръвта си за Стража. Сложи си по-дебели ръкавици. — Джон избута с крак един стол към него. — Седни и погледни това. — Подаде му пергамента.

— Какво е това?

— Хартиен щит.

Сам бавно зачете.

— Писмо до крал Томен?

— В Зимен хребет Томен се биеше с брат ми Бран с дървени мечове — спомни си Джон. — Носеше толкова подплата по себе си, че приличаше на пълнена гъска. Бран го смъкна на земята. — Отиде до прозореца и отвори капаците. Въздухът отвън беше хладен и свеж, макар небето да беше унило и сиво. — И все пак Бран е мъртъв, а пухкавичкият Томен с розовото лице седи на Железния трон, с корона, кацнала на златните му къдрици.

Сам го изгледа странно и за миг сякаш понечи да каже нещо. Но само преглътна и отново се обърна към пергамента.

— Не си подписал писмото.

Джон поклати глава.

— Стария мечок непрекъснато молеше Железния трон за помощ. Пратиха му Джанос Слинт. Никакво писмо няма да накара Ланистърите да ни заобичат повече. Не и след като чуят, че помагаме на Станис.

— Само да защитим Вала, не и в този бунт. Това пише тук.

— Разликата може да убегне на лорд Тивин. — Джон дръпна писмото. — Защо да ни помага сега? Никога преди не го е правил.

— Ами, няма да иска да се каже, че Станис е дошъл да защити владенията, докато крал Томен си играе с играчките си. Това би навлякло присмех над дома Ланистър.

— Смърт и разруха искам да нанеса над дома Ланистър, не присмех. — Джон зачете от писмото. — „Нощният страж не участва във войните на Седемте кралства. Заклели сме се да браним владенията, а те сега са изложени на смъртна опасност. Станис Баратеон ни подпомага срещу враговете ни отвъд Вала, макар да не сме негови хора…“

Сам помръдна на стола си.

— Ами, наистина не сме. Нали?

— Дадох на Станис храна, подслон и Нощната крепост и разрешихме да засели част от свободния народ в Дара. Нищо повече.

— Лорд Тивин ще каже, че е твърде много.

— Станис казва, че не е достатъчно. Колкото повече даваш на един крал, толкова повече иска. Вървим по мост от лед с бездна от двете страни. Да задоволиш един крал е достатъчно трудно. Да задоволиш двама едва ли е възможно.

— Да, но… ако Ланистърите надделеят и лорд Тивин реши, че сме предали краля, като сме помагали на Станис, това може да означава краят на Нощния страж. Има зад себе си Тирелите с цялата мощ на Планински рай. И все пак надви лорд Станис на Черна вода.

— Черна вода беше една битка. Роб спечели всичките си битки и все пак загуби главата си. Ако Станис успее да вдигне Севера…

Сам се поколеба, после каза:

— Ланистърите също имат северняци. Лорд Болтън и копелето му.

— Станис има Карстарките. Ако спечели Бял пристан…

— Ако — натърти Сам. — Ако не… милорд, дори един хартиен щит е по-добре от никакъв.

— Предполагам. — „И той като Емон.“ Някак си се беше надявал Сам Тарли да го види другояче. „Това е само мастило и пергамент.“ Примирен, грабна перото и подписа. — Подай ми восъка за печата. — „Преди да съм премислил.“ Сам бързо се подчини. Джон натисна печата на лорд-командира и му връчи писмото. — Занеси това на майстер Емон и му кажи да прати птица до Кралски чертог.

— Добре. — Сам въздъхна облекчено. — Милорд, ако може да попитам… Видях Джили да излиза оттук. Почти плачеше.