Танц с дракони

След Инис бяха дошли близначките на Пийвода, две смугли млади девици, които обичаха да ходят на лов със соколи, да се катерят по скали и да карат Куентин да се изчервява. Едната му беше дала първата целувка, макар така и да не разбра коя беше. Като дъщери на оземлен рицар, близначките бяха с твърде низше потекло за женитба, но според Клетъс това не бе причина да спре да се целува с тях.

— След като се ожениш, може да вземеш едната за любовница. Или и двете, защо не?

Но Куентин измисли няколко причини „защо не“, тъй че оттогава се постара да отбягва близначките и втора целувка нямаше.

По-наскоро най-малката от дъщерите на лорд Ирънууд го беше взела да пообиколят из замъка. Гуинет бе едва на дванайсет, малко слабичко момиче, чиито тъмни очи и кафява коса я отличаваха в този дом на синеоки и русокоси. Беше умна обаче, и толкова приказлива, колкото и чевръста, и обичаше да казва на Куентин, че трябва да изчака да разцъфне, за да може да се омъжи за него.

Това беше преди принц Доран да го повика във Водните градини. А сега най-красивата жена на света го чакаше в Мийрийн и той беше решен да изпълни дълга си и да я вземе за своя невяста. „Няма да ми откаже. Ще уважи споразумението.“ На Денерис Таргариен щеше да ѝ трябва Дорн, за да спечели Седемте кралства, а това означаваше, че щеше да ѝ трябва той. „Не означава, че ще ме обича, обаче. Може да не ме хареса дори.“

Там, където реката се събираше с морето, улицата извиваше и покрай завоя се бяха струпали многобройни продавачи на животни. Предлагаха украсени със скъпоценни камъни гущери, гигантски намотани на кълба змии и пъргави маймунки с пъстри опашки и ловки розови длани.

— Може би на сребърната ти кралица ще ѝ хареса маймуна — подхвърли Герис.

Куентин нямаше представа какво може да хареса Денерис Таргариен. Беше обещал на баща си да се върне с нея в Дорн, но все повече и повече се чудеше дали е подходящ за задачата.

„Изобщо не исках това.“

Отвъд широката синя ивица на Ройн се виждаше Черната стена, вдигната от валирианците още когато Волантис е бил само преден пост на империята им: огромен овал от споен камък, двеста стъпки висока и толкова дебела, че шест колесници с по четири коня можеха да препускат една до друга по нея, както правеха всяка година в чест на основаването на града. Другоземци, чужденци и освободени роби не се допускаха в Черната стена освен по покана на обитаващите вътре потомци на Старата кръв, които можеха да проследят потеклото си чак до самата Валирия.

Тук движението беше по-гъсто. Бяха близо до западния край на Дългия мост, който свързваше двете половини на града. Улиците бяха пълни с фургони, коли и хатаи, всички идващи от моста или запътени към него. Пълно беше с роби навсякъде, щъкаха като хлебарки по господарските работи.

Недалече от Рибния площад и Търговския дом от една пресечка изригнаха викове и десетина копиеносци на Неопетнените, с пищна броня и наметала от тигрова кожа, се появиха сякаш отникъде и разбутаха всички настрана, за да може да мине триархът със свитата си. Слонът на триарха беше огромен, покрит с натруфена лъскава броня, която подрънкваше тихо, докато се движеше, а куличката на гърба му бе толкова висока, че остърга върха на декоративния каменен свод, под който мина.

— Триарсите са толкова велики, че по време на едногодишната им служба краката им не бива да стъпват на земята — обясни Куентин на приятеля си. — Затова яздят слонове.

— Само запушват улиците и оставят купища тор за такива като нас — отвърна Герис. — Защо на Волантис му трябват трима принцове, след като Дорн се оправя с един, така и няма да разбера.

— Триарсите не са нито крале, нито принцове. Волантис е свободно владение, като Стара Валирия. Всички свободно родени земевладелци споделят управлението. Дори на жените е позволено да гласуват, стига да притежават земя. Тримата триарси се избират от онези благородни фамилии, които могат да докажат непрекъсната родословна линия от Валирия, за да служат до първия ден на новата година. Щеше да знаеш всичко това, ако си беше направил труда да прочетеш книгата, която ти даде майстер Кедри.

— Нямаше картинки.

— Имаше карти.

— Картите не се броят. Ако ми беше казал, че е за тигри и слонове, можеше и да пробвам. Подозрително приличаше на история.

Когато стигнаха до Рибния площад, слоницата вдигна хобота си и нададе крясък като огромна бяла гъска — отказваше да навлезе в гъстото гъмжило от впрягове, носилки и пешеходци напред. Водачът им я смуши с пети и я подкара.

Продавачите на риба бяха многобройни и хвалеха шумно сутрешния си улов. Куентин разбираше най-много по една-две думи, но нямаше нужда да знае думите, за да познае рибата. Видя треска и риба меч, сардела и бъчви с речни и морски миди. Пред една сергия бяха накачени низи змиорки. На друга бяха изложили гигантска морска костенурка, овесена за краката на железни вериги и тежка като кон. Раци дращеха в бурета със солена вода водорасли. Няколко продавачи пържеха риба с лук и цвекло или продаваха пиперена рибешка яхния, сготвена в железни котлета.