— Вал я прати да моли отново за Манс — излъга Джон и поговориха малко за Манс и Станис, и за Мелисандра от Асшаи. Гарванът изкълва последните зърна и изграчи:
— Ккръв!
— Изпращам Джили далече оттук — каза Джон. — Нея и момчето. Ще трябва да намерим друга кърмачка за млечния му брат.
— Козе мляко може да свърши работа дотогава. По-добро е за бебе от кравето. — Приказките за женски гърди явно караха Сам да се чувства неловко и той изведнъж заговори за история и за момчета командири, живели и умрели преди стотици години. Джон го прекъсна с:
— Кажи ми нещо полезно. Нещо за врага ни.
— Другите. — Сам облиза устни. — Споменати са в хрониките, макар и не толкова често, колкото мислех. Хрониките, които намерих и прегледах, искам да кажа. Има още, които не съм намерил, знам. Някои от по-старите книги се разпадат. Страниците се ронят, щом се опитам да ги разгърна. А
— Отдавна — прекъсна го Джон. — Какво за Другите?
— Намерих упоменаване за драконово стъкло. По времето на Века на героите Децата на леса давали на Нощния страж сто обсидианови ками всяка година. Другите идват когато е студено, според повечето сказания. Или пък става студено, когато дойдат. Понякога се появяват по време на снежни бури и се стапят, щом небето се проясни. Крият се от слънчевата светлина и изникват нощем… или пък пада нощ, щом се появят. Според някои истории яздят труповете на мъртви животни. Мечки, вълчища, мамути, коне, все едно, стига звярът да е мъртъв. Онзи, дето уби Малкия Пол, яздеше мъртъв кон, тъй че тази част явно е вярна. Не знам какво представляват. Мъже, паднали в битка срещу Другите, трябва да се изгарят, иначе мъртвите пак ще се вдигнат като техни роби.
— Знаем всичко това. Въпросът е как се бием с тях?
— Бронята на Другите е неуязвима за повечето обикновени оръжия, ако може да се вярва на сказанията, и мечовете им са толкова студени, че трошат стомана. Огънят ги плаши обаче и са уязвими от обсидиан. Намерих едно описание на Дългата нощ, в което последният герой избива Други с меч от драконова стомана. Вероятно не могат да устоят срещу нея.
— Драконова стомана ли? — Терминът беше нов за Джон. —
— И аз си помислих първо за това.
— Значи, ако успея да убедя лордовете на Седемте кралства да ни дадат валирианските си оръжия, всичко ще бъде спасено? Няма да е трудно. — „Не по-трудно, отколкото да ги помоля да се откажат от парите и замъците си.“ Изсмя се горчиво. — Откри ли кои са Другите, откъде идват и какво искат?
— Още не, милорд, но може би е защото просто не попадам на подходящите книги. Има стотици, които още не съм прегледал. Дайте ми още време и ще намеря каквото може да се намери.
— Няма повече време. Трябва да си събереш нещата, Сам. Заминаваш с Джили.
— Заминавам? — Сам го зяпна с отворена уста, все едно не разбираше смисъла на думата. — Заминавам? За Източен страж ли, милорд?
— За Староград.
— Староград?! — изписука смаяно Сам.
— Емон също.
— Емон?
— Клидас. Той е бил с Емон от много години.
— Клидас е само стюард и очите му са зле. Трябва ви
— Животът му ще е изложен на риск. Знам го, Сам, но рискът тук е по-голям. Станис знае кой е Емон. Ако на червената жена ѝ потрябва кръв за заклинанията ѝ…
— О! — Тлъстото лице на Сам стана съвсем бяло.
— Дареон ще тръгне с вас от Източен страж. Надявам се песните му да спечелят мъже за нас на юг. „Черна птица“ ще ви закара до Браавос. Оттам сами ще си уредите превоза до Староград. Ако все още смяташ да обявиш бебето на Джили за свое копеле, прати я с детето до Рогов хълм. Ако не, Емон ще ѝ намери място за слугиня в Цитаделата.