Читаем Танц с дракони полностью

— Вал я прати да моли отново за Манс — излъга Джон и поговориха малко за Манс и Станис, и за Мелисандра от Асшаи. Гарванът изкълва последните зърна и изграчи:

— Ккръв!

— Изпращам Джили далече оттук — каза Джон. — Нея и момчето. Ще трябва да намерим друга кърмачка за млечния му брат.

— Козе мляко може да свърши работа дотогава. По-добро е за бебе от кравето. — Приказките за женски гърди явно караха Сам да се чувства неловко и той изведнъж заговори за история и за момчета командири, живели и умрели преди стотици години. Джон го прекъсна с:

— Кажи ми нещо полезно. Нещо за врага ни.

— Другите. — Сам облиза устни. — Споменати са в хрониките, макар и не толкова често, колкото мислех. Хрониките, които намерих и прегледах, искам да кажа. Има още, които не съм намерил, знам. Някои от по-старите книги се разпадат. Страниците се ронят, щом се опитам да ги разгърна. А наистина старите книги… или съвсем са се разпаднали, или са забутани някъде, където още не съм погледнал, или… добре, може изобщо да няма такива книги и никога да не е имало. Най-старите истории, които имаме, са написани след като андалите са дошли във Вестерос. Първите хора са ни оставили само руни по камъни, тъй че всичко, което мислим, че знаем за Века на героите и Века на зората, и за Дългата нощ, идва от описания на септони, съставени хиляди години по-късно. В Цитаделата има архимайстери, които оспорват всичко това. Тези стари истории са пълни с крале, управлявали стотици години, и с рицари, които са странствали хиляда години преди да станат рицари. Знаете приказките, Брандън Строителя, Симиън Звездоокия, Краля на нощта… казваме, че вие сте деветстотин деветдесет и осмият лорд-командир на Нощния страж, но най-старият списък, който съм намерил, показва шестстотин седемдесет и четири командира, което предполага, че е бил написан през…

— Отдавна — прекъсна го Джон. — Какво за Другите?

— Намерих упоменаване за драконово стъкло. По времето на Века на героите Децата на леса давали на Нощния страж сто обсидианови ками всяка година. Другите идват когато е студено, според повечето сказания. Или пък става студено, когато дойдат. Понякога се появяват по време на снежни бури и се стапят, щом небето се проясни. Крият се от слънчевата светлина и изникват нощем… или пък пада нощ, щом се появят. Според някои истории яздят труповете на мъртви животни. Мечки, вълчища, мамути, коне, все едно, стига звярът да е мъртъв. Онзи, дето уби Малкия Пол, яздеше мъртъв кон, тъй че тази част явно е вярна. Не знам какво представляват. Мъже, паднали в битка срещу Другите, трябва да се изгарят, иначе мъртвите пак ще се вдигнат като техни роби.

— Знаем всичко това. Въпросът е как се бием с тях?

— Бронята на Другите е неуязвима за повечето обикновени оръжия, ако може да се вярва на сказанията, и мечовете им са толкова студени, че трошат стомана. Огънят ги плаши обаче и са уязвими от обсидиан. Намерих едно описание на Дългата нощ, в което последният герой избива Други с меч от драконова стомана. Вероятно не могат да устоят срещу нея.

— Драконова стомана ли? — Терминът беше нов за Джон. — Валирианска стомана?

— И аз си помислих първо за това.

— Значи, ако успея да убедя лордовете на Седемте кралства да ни дадат валирианските си оръжия, всичко ще бъде спасено? Няма да е трудно. — „Не по-трудно, отколкото да ги помоля да се откажат от парите и замъците си.“ Изсмя се горчиво. — Откри ли кои са Другите, откъде идват и какво искат?

— Още не, милорд, но може би е защото просто не попадам на подходящите книги. Има стотици, които още не съм прегледал. Дайте ми още време и ще намеря каквото може да се намери.

— Няма повече време. Трябва да си събереш нещата, Сам. Заминаваш с Джили.

— Заминавам? — Сам го зяпна с отворена уста, все едно не разбираше смисъла на думата. — Заминавам? За Източен страж ли, милорд?

— За Староград.

— Староград?! — изписука смаяно Сам.

— Емон също.

— Емон? Майстер Емон? Но… той е на сто и две години, милорд, не може да… изпращате него и

мен? Кой ще се грижи за гарваните? Ако има болни или ранени, кой ще…

— Клидас. Той е бил с Емон от много години.

— Клидас е само стюард и очите му са зле. Трябва ви майстер. Майстер Емон е толкова крехък, че едно пътуване по море… може да… стар е и…

— Животът му ще е изложен на риск. Знам го, Сам, но рискът тук е по-голям. Станис знае кой е Емон. Ако на червената жена ѝ потрябва кръв за заклинанията ѝ…

— О! — Тлъстото лице на Сам стана съвсем бяло.

— Дареон ще тръгне с вас от Източен страж. Надявам се песните му да спечелят мъже за нас на юг. „Черна птица“ ще ви закара до Браавос. Оттам сами ще си уредите превоза до Староград. Ако все още смяташ да обявиш бебето на Джили за свое копеле, прати я с детето до Рогов хълм. Ако не, Емон ще ѝ намери място за слугиня в Цитаделата.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Неудержимый. Книга I
Неудержимый. Книга I

Несколько часов назад я был одним из лучших убийц на планете. Мой рейтинг среди коллег был на недосягаемом для простых смертных уровне, а силы практически безграничны. Мировая элита стояла в очереди за моими услугами и замирала в страхе, когда я выбирал чужой заказ. Они правильно делали, ведь в этом заказе мог оказаться любой из них.Чёрт! Поверить не могу, что я так нелепо сдох! Что же случилось? В моей памяти не нашлось ничего, что бы могло объяснить мою смерть. Благо судьба подарила мне второй шанс в теле юного барона. Я должен восстановить свою силу и вернуться назад! Вот только есть одна небольшая проблемка… как это сделать? Если я самый слабый ученик в интернате для одарённых детей?Примечания автора:Друзья, ваши лайки и комментарии придают мне заряд бодрости на весь день. Спасибо!ОСТОРОЖНО! В КНИГЕ ПРИСУТСТВУЮТ АРТЫ!ВТОРАЯ КНИГА ЗДЕСЬ — https://author.today/reader/279048

Андрей Боярский

Попаданцы / Фэнтези / Бояръ-Аниме